Защо искате деца ?

Друго си е всяка година да раждаш по едно дете. Имам такъв случай в обкръжението си. Вече са три. Не ми го побира ума как тази майка ще успее качествено да си обгрижва децата, защото, както правилно беше споменато, те имат и други нужди освен чисто финансовите.

Отдавна са се сетили, но възможностите на държавата да увеличава раждаемостта, запазвайки европейския начин на живот, са ограничени. Индивидуално мотивът "да има кой да ни плаща пенсиите" явно не работи.
Държавата изобщо имам предвид, за нашата ясно, че са още по-ограничени.
____
Направо като зайци са се разплодили тия с трите деца.
____
Май само Израел от държавите с добър стандарт успява да поддържа що-годе добра раждаемост и коефициент на плодовитост, и там е отчасти за сметка на ортодоксите. Отчасти е, предполагам, и патриотичен оптимизъм, отчасти сигурно и детски градини и субсидии (не съм запозната). Явно не може да се пренесе другаде обаче.

По-лесно е да си вкарваш емигранти отколкото да стимулираш раждането в собствената ти държава.
На много места все още дори в Германия се гледа с презрение на жени, които излизат по майчинство. Все едно "наказват" работодателя си така.
Никога няма да забравя как в пристъп на ярост шефа ми каза на бременна колежка оставяйки си болничният, че "нарочно го направила, за да го съсипе".
Колежката ми вече работи на друго място.

В много европейски страни нормално в едно семейство има по 3-4 деца. В САЩ също. Във Франция е 12 седмици майчинството, но има организация към яслите жени да гледат 2-3 бебета или малки деца вкъщи и таксата е процент от дохода на родителите. Имат си по 3 повече деца спокойно там.
Тук в големите градове като се започне от яслите и градините, после училищата всичко е платено, често и недостъпно. Отделно живеем в апартаменти с по две стаи в общия случай, хубаво, че не ни задължават като на други места всяко дете да си има стая, че повечето щяха да са с по едно или нито едно дете.
Благополучието и традициите мотивират за повече деца. Това като изключим неграмотността и бедността, че и у нас в този сегмент има най-висока раждаемост.
А патриотизма не е презрян, аз си обичам страната и ми е тъжно, че изчезва, но пък с това не мога да си променяни физиологията, ни историята.

Е ми Филомена във Франция живее.

И у нас има минимум за жилищна площ на човек - 15 кв. Щяха по едно време да я променят на 30, но установиха, че е трудно постижимо.
Аз не бих гледала в една стая 2 деца. Евентуално близнаци или породени. Единствено двете ни най-големи дъщери са били в една стая по тяхно настояване, но те са с точно година разлика и бяха, а и все още са почти неразделни. Дори сега, когато имат свои семейства, не могат да издържат повече от седмица, без да се видят и повече от 2 дни, без да се чуят.

В България и три деца по-често са в една стая. Доста трудно е да има за всяко дете отделна стая, дори да са две.

Е сега ще потърся какво разказва, че не помня по никове кой на какво мнение е.

Мислят в Китай, минаха вече десет години откак махнаха политиката з седмо дете, но толкова поразии нанесе, че трудно ще се справят. Но те са наистина много, имат някакъв шанс да се справят след някое десетилетие, при нас млако по-трудно.
И аз се впечатлих от плоденето на семейството с три деца. Не ги е срам просто.
Иначе и аз предостатъчно с три деца познавам, и в България, и още повече в Италия. Не са те проблемът, а че има много дето нямат и не искат нито едно. А, и много от тези деца живеят в една стая, срам пълен. Дори когато имат възможности родителите и живеят в достатъчно голямо жилище. Явно ще да е  от простотия. Ама то и ние все в една стая бяхме със сестра ми, та затова явно не разбирам тези модерни трендове. Виж, познавам и такива които имаха три стаи, ама с размер на килер вместо една голяма, която да делят. Явно е по-добре.

Моите са в една стая. Както бяхме ние с брат ми. Иначе родителският ми апартамент е празен, не е като да няма откъде пари.
Човек като свикне с дадени, дори по-добри отпреди условия, и те с времето започват да му се виждат минимални и едва стигащи за оцеляване. По-назад го казах, и не се подигравах - наблюдавано явление е.

В една друга тема бях написал нещо за бялата раса, всички се изредиха да декларират как не им пука. Обаче в когато стане въпрос за проблемите свързани с миграция и мигрантите тогава повечето далеч не са безразлични. Което е разбираемо за въпроси пряко касаещи ни и неща дето друг трябва да свърши.
Значи едно дете и родено късно, след 30 е крайно недостатъчно. Особено като се има предвид, че много остават и без. Нужни са поне две деца и родени до към 30, за да има горе долу стабилни демографски показатели дадена държава. А след като такива няма, на икономиката са нужни хора и такива ( автоматизация и роботизация не влияят на тази необходимост), такива биват набавяни от вън, за да се поддържа икономическия растеж на развитите западни икономики. И това се случва от държави с много големи културни и религиозни различия, защото вече няма от къде другаде. Без значение как е облечено за пред хората. Което води до други проблеми както виждаме. Наистина е обезпокоително какъв свят ще оставим на нашите деца, които все пак имаме, колкото и да си мислим, че нас не ни засяга. Процесът също върви и в България, макар и да сме доста назад все още

Не е проблемът в броя на децата. Обаче според мен човек трябва да е осигурил някакви базови условия и горе-долу нормална семейна среда преди раждането, а в конкретния случай това липсва.

Защото на жени в репродуктивна възраст много често се слагат пречки пред това да забременяваш. На много интервюта директно се пита дали имаш/нямаш/планираш деца. Много работодатели не те наемат в зависимост на отговорите.
Чувала съм, че на принцип възраст също се отхвърлят жени на 30+ години за работа, ако няма деца то тя ще проима. Дискриминация защото някога може да имаш деца.
А пък 20 годишните току що завършили се изтрепват за техните позиции.

Хората като нямат пари и като няма добри изгледи за образование и здравеопазване, чакай деца.

Една мизерна гарсониера в римския квартал е 111 000 евро да си купиш.

Апартамента на мъжа ми е с 2 стаи и кухня. Сега къщата където ремонтирам ще е с 3 стаи + всекидневна с бокс. Т.е. спокойно мога да побера 2 деца /ако пък оправя и избата за живеене направо мога много да се плодя/. За мен 2 деца от един пол е ОК в една стая, но момче и момиче по не. Макар, че ако човек няма, какво да се прави. /Предполагам си личи от далеч, че не съм делила една стая с друг/. При позната скоро ще са 3 деца в апартамент като на мъжа ми.
За Индия скоро гледах, че там се опитват да намалят раждаемостта. Там прилагат стерилизация, предимно на жените, защото мъжът може да загуби силата си. Проследяваха част от живота на млад мъж опитващ се да вземе държавна позиция вече 7-8 години, защото е преснижно и ще помага на семейството си. 300 000 мъже кандидатстваха за 7-8 000 позиции. Даже веднъж имало бунтове от мъже неприети на работа. Даваха изглед от учевна стая, където мъжете бяха рамо до рамо залепени и не можеха да се качат до стаята, задръстили коридорите и стълбите. Един пък баща имал 9 момичета, защото всеки път опитвал за момче. Накрая осиновили момченце.

За мен живеем във времена на бързи промени и на много влияния. От една страна са моите родители, ценящи семейството, децата, живели в други времена, след това сме ние - гледаш да осигуриш максималното на детето, джентъл парентинг и какво ли още не, което само те кара да изпушиш по бързо и създава глезени деца и последно точно тези глезени деца, които все още искат да имат всички удобства без въобще да се пънат.

Хората вече чакат повече за финансова стабилност, а и за стабилни отношения. Последното е по-голям проблем, според мен. Една жена като ражда обикновено допуска, че може един ден тези деца да ги гледа и сама, всичко се случва. То и за мъж същото, но на мъже по-рядко се налага да са самотни бащи.

А колко трябва и колко може реално да има човек е отделен въпрос. У нас не виждам да се поощрява от държавата раждането на деца, всеки е сам за себе си и чисто финансово и логистично.