- Публикувана: 27 юни 2023, 23:13 ч.
- Последно мнение: 8 май 2024, 09:46 ч.
Фентъзи и фантастика - 24
Да, от там я знам, ама тук започва много по-добре като текст, сега чета.
Забравила съм, че имаше и четене на мисли
Давам два цитата (няма да издават прекалено, в началото са):
“ Тогава видях очите му. Не бяха очи. Там имаше спокоен, мастиленочерен мрак, в който трептяха светлини.”
“ Какво предложение трябваше да бъде то, за да ме доведе тук през пустинята?
— Искам да ви предложа безсмъртие.”
Забравила съм, че имаше и четене на мисли
Давам два цитата (няма да издават прекалено, в началото са):
“ Тогава видях очите му. Не бяха очи. Там имаше спокоен, мастиленочерен мрак, в който трептяха светлини.”
“ Какво предложение трябваше да бъде то, за да ме доведе тук през пустинята?
— Искам да ви предложа безсмъртие.”
Лорд Сняг вече е пуснал темата, п.п. Видях, че е редактирал заглавието. Дали не е добре да се сложат някакви правила - текстовете, ако се качват там такива да са линкове към подходящи сайтове, а не да се превърне в поредица от безкрайно дълги публикации, вместо за дискусия?
Много добра новела на Светослав Славчев , как досега не съм се сещала да я потърся! Не мога да не я онагледя с още един цитат:
“ Не е справедливо, не е! Аз, човекът от бъдещето, безсмъртният, съм всъщност умрял. Живея с мислите за хора, които не са се родили и кой знае дали ще се родят някога. А за тях, неродените от бъдещето, аз съм вече покойник, изчезнал във времето. Може би това е смъртта — да си вън от времето си.”.
П.п Героят е жив, но исторически се намира в миналото.
И поредно дежавю с трилогията на Цъсин (преди време писах за някои близки идеи, които имаше с други автори, например като при Саймък), а това тук е текст от новелата на Славчев от 1970г :
“ Вярно е, че не мога да се покажа в истинския си вид. Вие не бихте го понесли.
Съвсем същото казваха трителяните на Цъсин. Моето лично предположение, че го има като идея в някоя фантастична класика, но явно точно нея не съм чела.
Това, което досега съм чела от Светослав Славчев ми е харесвало, но
Много добра новела на Светослав Славчев , как досега не съм се сещала да я потърся! Не мога да не я онагледя с още един цитат:
“ Не е справедливо, не е! Аз, човекът от бъдещето, безсмъртният, съм всъщност умрял. Живея с мислите за хора, които не са се родили и кой знае дали ще се родят някога. А за тях, неродените от бъдещето, аз съм вече покойник, изчезнал във времето. Може би това е смъртта — да си вън от времето си.”.
П.п Героят е жив, но исторически се намира в миналото.
И поредно дежавю с трилогията на Цъсин (преди време писах за някои близки идеи, които имаше с други автори, например като при Саймък), а това тук е текст от новелата на Славчев от 1970г :
“ Вярно е, че не мога да се покажа в истинския си вид. Вие не бихте го понесли.
Съвсем същото казваха трителяните на Цъсин. Моето лично предположение, че го има като идея в някоя фантастична класика, но явно точно нея не съм чела.
Това, което досега съм чела от Светослав Славчев ми е харесвало, но
Скрит текст:
След едно (правено е преди време) интервю на Виолета Чушкова за превода ѝ на Дюн, на който той е бил редактор/рецензент и нещо, което тя споменава по този повод, малко гледам с друго око на него като личност.
Хора идвавм с добра новина! В Читанка са пуснали 4 книга от серията Мистик на Алекс Кош, а 5 книга е за добавяне. В близките дни ще напиша ревю.
Едит - извинявам се за неточността - пустали са книга 3 - Прокълнат и е на път книга 4 - Медиум на повикване.
Втори едит
Едит - извинявам се за неточността - пустали са книга 3 - Прокълнат и е на път книга 4 - Медиум на повикване.
Втори едит
Скрит текст:
прочетох снощии книга 3. Честно казано - малко съм разочарован. Книгата е прекалено фокусирана върху главния герой. В същото време той скача вече трета книга от беда в беда. Няма кога да развива умения нито да завързва приятелства. В това отношениие Огненият факултет и Принципът на равновесието бяха много по - добре изградени. Тук нашият герой е хвърлен набързо в ръцете на поредния психар който да го учи. Междувременно не успяваме да разберем политическата обстановка, географията, кой е Доктора и пр. Задават се 4 и 5 книга загатнати са някои неща. но наистина не виждам как А.Кош ще разгърне сюжета в две книги. Въщност съвсем не искам да кажа, че не си прекарах приятно с Прокълнат. Прекарах си и още как. Хуморът на Алекс Кош е все така забавен. Просто първите 2 книги вдигнаха летвата високо. Хахаха. Хуморът на А. Кош е жесток
Леле, Малък Ро, ти наистина си жив — раздаде се гласът на стареца в слушалката малко по-късно. — Ху заложи стотачка против теб.
Леле, Малък Ро, ти наистина си жив — раздаде се гласът на стареца в слушалката малко по-късно. — Ху заложи стотачка против теб.
Прочетох и книга 4. Медиум на повикване. Също е вече в Читанка.
Със задоволство забелязвам, че нивото е много по-високо от книга 3. Не искам да давам определения като "най-добрата книга от тази поредица" и пр., но да кажем нивото е доста високо.
Голяма част от проблемите на книга 3 са оправени. Въпреки че действието е все още през погледа на Роман, и на него му се случват куп беди определено има развитие на сетинга. Чаканата среща с представители нна Инквизицията най-сетне се случи; макар самата среща с инквизитора да бе доста "миролюбива" определено Роман мина през доста интересни перипетии; получваме все по-подробна информация за болниците, както и за свещениците; След като досега се занимавахме с призраците започнахме да се занимаваме и с демоните. Лора Палмър все пак беше излекувана, а вече имаме по-добър поглед и върху СБРЗО. За мое разочарование Джеймс и Миси имат доста по-странично присъствие в трета и четвърта книга, а и Хухляк изчезна - нещо за което много съжалявам; обаче отново "в играта" се връща Веро/ника а аз тъкмо се чудех какво става при Михайлови. Хуморът блика отвсякъде, героят попада в заплетени ситуации. Тук обаче няма психари като Макаров или алчни и безскрупулни типове като Джеймс които да учат главния герой, а по-скоро е в процес на самоучение. Поредицата има голям потенциалл, но според мен тя може да стане основа за поне 7-8 книги, 5 са много малко (5-та се пише в момента). Все още не знаем нищо за Доктора и Братството и твърде малко - за Ездача на трупове и Макаров. До момента не сме видели и нищо от Училищната система на Островите.
Накратко, струва ми се, че има мегдан за една голяма поредица. Силно се надявам това да не принуди Алкс Кош да спре да пише по другите си две поредици.
Със задоволство забелязвам, че нивото е много по-високо от книга 3. Не искам да давам определения като "най-добрата книга от тази поредица" и пр., но да кажем нивото е доста високо.
Голяма част от проблемите на книга 3 са оправени. Въпреки че действието е все още през погледа на Роман, и на него му се случват куп беди определено има развитие на сетинга. Чаканата среща с представители нна Инквизицията най-сетне се случи; макар самата среща с инквизитора да бе доста "миролюбива" определено Роман мина през доста интересни перипетии; получваме все по-подробна информация за болниците, както и за свещениците; След като досега се занимавахме с призраците започнахме да се занимаваме и с демоните. Лора Палмър все пак беше излекувана, а вече имаме по-добър поглед и върху СБРЗО. За мое разочарование Джеймс и Миси имат доста по-странично присъствие в трета и четвърта книга, а и Хухляк изчезна - нещо за което много съжалявам; обаче отново "в играта" се връща Веро/ника а аз тъкмо се чудех какво става при Михайлови. Хуморът блика отвсякъде, героят попада в заплетени ситуации. Тук обаче няма психари като Макаров или алчни и безскрупулни типове като Джеймс които да учат главния герой, а по-скоро е в процес на самоучение. Поредицата има голям потенциалл, но според мен тя може да стане основа за поне 7-8 книги, 5 са много малко (5-та се пише в момента). Все още не знаем нищо за Доктора и Братството и твърде малко - за Ездача на трупове и Макаров. До момента не сме видели и нищо от Училищната система на Островите.
Накратко, струва ми се, че има мегдан за една голяма поредица. Силно се надявам това да не принуди Алкс Кош да спре да пише по другите си две поредици.
Не знам защо бях решила, че " Кодексът на Алера" на Джим Бичър е ърбън фентъзи и нямах намерение да чета поредицата. Тези дни разбрах грешката си, сега чета първата книга и определено ми харесва. Да се похваля, че вече получих " Сянката на боговете" на Джон Гуин и " Децата на времето" на Чайковски.
Резон - аз слушам Мамник в Сторител, докато се занимавам с битовизми... Харесва ми това, че образите са изградени с обич, дълбочина и определена психологическа грамотност. Идеята за птицата, дето говори и избива хора, ми се види дразнещо опростена... ама пък героите си ги бива. А и това ми е първата книга за ковида, която чета, та я преживявам с определена симпатия. Явно обаче авторът ковид не е карал тежко 
Ето, пример за това колко са различни хората в усещанията си 🙃 За мен ковида не е фон - точно заради него Делян пристигна да прибира баща си и точно в къщата под карантина заразеният Емил преживя някои неща... Съдбоносно, както реално се случи с много хора преди 2-3 години.