Някой чел ли е "Мостовете на Медисън" да каже дали книгата е интересна в сравнение със скучния и протяжен филм по същата книга?
Първо гледах филма, който много ми хареса. Може би затова книгата, която по-късно прочетох, не ме впечатли.
- Публикувана: 5 апр. 2024, 10:02 ч.
- Последно мнение: 8 май 2024, 20:15 ч.
В момента чета ... 89
Първо гледах филма, който много ми хареса. Може би затова книгата, която по-късно прочетох, не ме впечатли.
Жива на Ина Ясипова започва добре, но май няма да завърши добре. Такива са отзивите, които четох
Сега чета „Признания във влака“ на Лиса Ангър. Харесва ми.
Покрай криминалната линия са засегнати проблемите на дългите семейни връзки, фалшивия имидж в социалните мрежи, погрешните избори в живота и др. подобни, при това без типичните за женските романи подсладители.
А, да, и все по-актуалният проблем с онлайн (и офлайн) измамниците, който всъщност е в центъра на историята.
Покрай криминалната линия са засегнати проблемите на дългите семейни връзки, фалшивия имидж в социалните мрежи, погрешните избори в живота и др. подобни, при това без типичните за женските романи подсладители.
А, да, и все по-актуалният проблем с онлайн (и офлайн) измамниците, който всъщност е в центъра на историята.
Скрит текст:
За пореден път се сблъсквам с някои аксиоми, даже откровени клишета, но са толкова на място вмъкнати, че не дразнят, даже напротив. Като например това, че не можеш да измамиш честен човек или че не се влюбваш в другия човек, а в представата за себе си, която той ти внушава. И т.н., и т.н.
Чета "Трес от Смарагдово море" - първата част беше леко скучна, но беше само 30 страници и няма как без такава въвеждаща глава. След това ми стана интересна - Трес е страшно симпатично, адвантюристично момиче. Заформят се разни приключения, светът е странен, все още не е описан напълно. Постепенно опознаваме различните морета и странните създания.
Да, няма някакви много страшни или неприлични неща. Има пирати и чудовища, някои хора умират, но не е наблегнато на това и не са от важните персонажи.
Единственото странно за мен беше, че не съм чела толкова много книги на Сандерсън и не знам нищо за света на Космера, но не е толкова важно за разбирането на сюжета. Приемам, че има по-развити и по-изостанали планети, че в развитите има хора (или същества, раси), които са богоподобни от гледна точка на по-изостаналите и толкова.
Само се чудя защо известен и богат автор трябва да прибягва до Кикстартер, за да си финансира издаването на книгата, но това е съвсем отделен въпрос, който няма връзка с качеството на творбата.
Единственото странно за мен беше, че не съм чела толкова много книги на Сандерсън и не знам нищо за света на Космера, но не е толкова важно за разбирането на сюжета. Приемам, че има по-развити и по-изостанали планети, че в развитите има хора (или същества, раси), които са богоподобни от гледна точка на по-изостаналите и толкова.
Само се чудя защо известен и богат автор трябва да прибягва до Кикстартер, за да си финансира издаването на книгата, но това е съвсем отделен въпрос, който няма връзка с качеството на творбата.
Свърших "Последното, което ми каза" на Лаура Дейв. Хареса ми, а и бързо се чета. Обаче ми беше малко като претупана. Давам й 3.5 в ГР.
Продължавам да слушам "Войната на буквите" на Людмила Филипова. Добре върви за сега, но ми е леко скучновата, но после мисля да пробвам още някоя книга. Самият стил на писани ми е ок, историята не ме грабва много.
На хартия почнах снощи книгата на Матю Пери. По принцип не обичам грам биорграфични книги, но има няколко, които ми е любопитно да прочета. Тази ми я подари една приятелка, защото знае колко тъпо ми стана като разбрах за смъртта му. Аз много го харесвах.
Продължавам да слушам "Войната на буквите" на Людмила Филипова. Добре върви за сега, но ми е леко скучновата, но после мисля да пробвам още някоя книга. Самият стил на писани ми е ок, историята не ме грабва много.
На хартия почнах снощи книгата на Матю Пери. По принцип не обичам грам биорграфични книги, но има няколко, които ми е любопитно да прочета. Тази ми я подари една приятелка, защото знае колко тъпо ми стана като разбрах за смъртта му. Аз много го харесвах.
Продължавам да слушам "Войната на буквите" на Людмила Филипова. Добре върви за сега, но ми е леко скучновата, но после мисля да пробвам още някоя книга. Самият стил на писани ми е ок, историята не ме грабва много.
За мен беше забавна и интересна. Може би защото има много исторически бележки не е подходяща за слушане. Поне аз предпочитам да слушам нещо лековато затова главно слушам криминалета.
Аз пък се отказах да слушам "Двор от рози и бодли" на Маас. Буквално ме приспиваше. Чудя се дали да пробвам другата поредица на тази авторка: "Стъкленият трон".
На Маас повече бих дала шанс със Стъкленият трон, доколкото разбрах от споделени мнения, по-малко е романтичната нотка там, но преди нея има много други автори, които предпочитам първо да прочета в жанра (след Абъркомби, достатъчно много книги има на Робърт Джордан, набелязала съм и Сандерсън, Урсула ле Гуин, любопитна ми е и Елена Звездная…)
Препоръчани теми