Здравейте, аз може ли да ползвам темата да помоля да споделите женски имена с Б които сте срещали в книги?😀 Събирам идеи, а в интернет едни и същи списъци има
- Публикувана: 5 апр. 2024, 10:02 ч.
- Последно мнение: 19 май 2024, 18:22 ч.
В момента чета ... 89
Бианка от "Виенския апартамент" на Радостина Ангелова.
Свърших и със "Северни стихии". Става горе-долу книгата. За едното убийство наистина изобщо не предположих кой е убиецът. Свърши така сякаш ще има и следваща част. Има ли такава? Някак си много неща, които се засягат в поредицата, не се доразвиват, което определено ме дразни. 
Продължавам с "Рейкявик", което не е част от нея и което е писано съвместно с една жена, да видим какво ще излезе там.
Продължавам с "Рейкявик", което не е част от нея и което е писано съвместно с една жена, да видим какво ще излезе там.
И "Рейкявик" става горе-долу. Жената е министър-председателят на Исландия.
Прочетох, ама не бях сигурна дали е действащ или вeче не.
Аз щях да почвам "Децата на хълма" на Дженифър Макмеън.
Но внезапно се сетих за моя много любима, препрочитана много пъти - "Градината на лъжите" на Айлин Гоудж и реших да се разтоваря с нея.
Дори мисля да я предложа на 15-годишната ми дъщеря, която не чете. Надявам се да я заинтригува.
За мен това е една от най-хубавите книги, които съм чела - интересна, вълнуваща история.
Но внезапно се сетих за моя много любима, препрочитана много пъти - "Градината на лъжите" на Айлин Гоудж и реших да се разтоваря с нея.
Дори мисля да я предложа на 15-годишната ми дъщеря, която не чете. Надявам се да я заинтригува.
За мен това е една от най-хубавите книги, които съм чела - интересна, вълнуваща история.
Чета "18% сиво" на З. Карабашлиев. В началото съм и нямам оформено мнение, но все още не знам какъв жанр е. И все още се надявам да има някаква връзка с България защото аз чета български автори заради българското в тях.
Паралелно чета "Live to tell"/"Единственият оцелял" на Лиса Гарднър. Мисля, че е №4 в серията за Д. Д. Уорън. Би била интересна, но мотивите с деца са ми трудни за четене. По принцип избягвам да чета кримки свързани с деца и не знаех за тоя детайл. Някои моменти направо прескочих. Самата Уорън никога не е блестяла с особени качества, и тук не става по-интересна. Колко пъти Гарднър може да повтори за копнежа й за секс?
Кой български автор бихте ми препоръчали? Не съм чела нищо от Николай Терзийски. Нещо от него? С български герои и българска среда?
Паралелно чета "Live to tell"/"Единственият оцелял" на Лиса Гарднър. Мисля, че е №4 в серията за Д. Д. Уорън. Би била интересна, но мотивите с деца са ми трудни за четене. По принцип избягвам да чета кримки свързани с деца и не знаех за тоя детайл. Някои моменти направо прескочих. Самата Уорън никога не е блестяла с особени качества, и тук не става по-интересна. Колко пъти Гарднър може да повтори за копнежа й за секс?
Кой български автор бихте ми препоръчали? Не съм чела нищо от Николай Терзийски. Нещо от него? С български герои и българска среда?
Здравка Евтимова, Неда Антонова, Бойка Асиова, Радостина Ангелова, Мария Касимова - Моасе. Най-новата на Карабашлиев "Рана" също отговаря на условието.
Дочитам "Кайсиево сладко", разкази от Солженицин, от които човек може да придобие красноречива и пълномащабна представа за периода от революцията, установяването на съветската власт в градовете и селата, бунтовете на контрареволюционерите и жестокото им потушаване, управлението и личността на Сталин, Хрушчов и даже Брежнев, промените в новите поколения, породени от натрупания гняв, безумните злоупотреби с власт, подмяната на идеологията, липсата на свобода и в личния, и в професионалния живот, потресаващата бедност и мизерия. Героите му са представители на различни класови прослойки - заслужил безброй отличия маршал от съветската армия, концлагерист, учителка по литература, служител на гара, но във всеки един от тях може да се съзре онзи праведник, върху който се крепи цялото село, цялата страна, целият свят и всичкото това е описано с голяма любов към човека и по-точно любов към неговата светла душа.
Успоредно преполових и "По залез слънце" от Решат Нури, но не е особено интересно, не може да се мери с "Чучулигата", нито дори с "Листопад", явно е от по-слабите му творби.
Дочитам "Кайсиево сладко", разкази от Солженицин, от които човек може да придобие красноречива и пълномащабна представа за периода от революцията, установяването на съветската власт в градовете и селата, бунтовете на контрареволюционерите и жестокото им потушаване, управлението и личността на Сталин, Хрушчов и даже Брежнев, промените в новите поколения, породени от натрупания гняв, безумните злоупотреби с власт, подмяната на идеологията, липсата на свобода и в личния, и в професионалния живот, потресаващата бедност и мизерия. Героите му са представители на различни класови прослойки - заслужил безброй отличия маршал от съветската армия, концлагерист, учителка по литература, служител на гара, но във всеки един от тях може да се съзре онзи праведник, върху който се крепи цялото село, цялата страна, целият свят и всичкото това е описано с голяма любов към човека и по-точно любов към неговата светла душа.
Успоредно преполових и "По залез слънце" от Решат Нури, но не е особено интересно, не може да се мери с "Чучулигата", нито дори с "Листопад", явно е от по-слабите му творби.
Cool_Cat, няма да препоръчвам директно, но ако искаш погледни в блога на Радослав Бимбалов, за да прецениш дали ще ти хареса - там има част от разказите му, публикувани в сборника “Млък”, лично аз ги намирам за много добри и смислени, сборникът освен че го четох, съм взела и за подарък на близки.
“Рана” ми предстои, харесах откъс от книгата и я взех отдавна, но сега друго чета (и като гледам още колко много следва от това… ще трябва да съвместявам пак различни книги).
“Рана” ми предстои, харесах откъс от книгата и я взех отдавна, но сега друго чета (и като гледам още колко много следва от това… ще трябва да съвместявам пак различни книги).
Не съм стигнала още до Крис Картър. Дайте предложения на най- добрите му книги. И той чака да се запознаем.
Най- добре ги карай хронологично по поредицата.
"Съседката" на Джак Кетчъм и "Топи се " на Лизе Спит са най-бруталните книги , които съм чела,едва ли ще ги забравя скоро,някой сцени са ми още в съзнанието. Някой да се сеща за друга подобна?
Първата е единствената книга в личната ми класация за ужасно брутална книга. Независимо от стотиците брутални криминалета, които съм изчела, няма друга равна досега. Може би, че е по действителен случай, я прави толкова... гнусна, и неприемлива, и брутална, и запомняща се. Картър съчинява извратени убийства, но усещането е различно, не знам как да го обясня.
Не съм стигнала още до Крис Картър. Дайте предложения на най- добрите му книги. И той чака да се запознаем.
Най- добре ги карай хронологично по поредицата.
В тази връзка, излиза скоро новата книга на Крис Картър
Тарталета, ако не ти е гадно от бруталности прочети и "Топи се" тя е по-малката сестра на "Съседката ".
Поръчах си "Плячка " да видим дали ще се нареди сред тях.
Поръчах си "Плячка " да видим дали ще се нареди сред тях.
Ще я потърся в електронен вариант, че друго не чета, благодаря. Гади ми се понякога от някои бруталности, но мазохистично чета.
Интересен ми се струва и романа му “Екстазис”, но в момента страня от тематиката в книгата, затова ще я чета по-късно. Знам, че сега Бимбалов пише и нова книга, публикува периодично откъси, които на мен ми харесаха, има много интересен изказ и възгледи като цяло, на мен ми допада.
Бруталностите в книгите повече се запомнят или открояват, когато имат връзка с някакъв реално съществуващ прототип, поне при мен е така.
Бруталностите в книгите повече се запомнят или открояват, когато имат връзка с някакъв реално съществуващ прототип, поне при мен е така.
Скрит текст:
за студенти по медицина може и да е интересен музей на телата, но такъв определено не намирам нито за естетичен, нито за нормално изкуство.
Препоръчани теми