Натиск от страна на учителите

Всичко написано дотук споделете и с личния педиатър на детето, нека чуете и още едно мнение.
И моето дете беше буйно, без агресия.
Ако парите са проблем, то може да опитате в центрове за работа с деца, предполагам такива има. Ще го обследват.


Не се доверявайте напълно на градинарския персонал, обикновено нямат поглед и компетенции и не са обективни.

Аз пък съм но мнение, че трябва да проверите дали това, което ви казват в градината не е истина. Те имат различен от майчиния поглед върху децата.
Имам приятелка, чието дете от детската градина имаше подобни на твоите описани проблеми. Приятелката ми отказваше да приеме, че учителите й казват истината, и не записа детето на психолог. То тръгна на училище и там проблемите лъснаха още в началото. Резултатът, детето беше отблъснато и отхвърлено от съучениците си и се наложи специалисти да работят с него на една много по-късна възраст.
Детето бе преместено в друго училище,  защото родителите в старото направиха подписка и приятелката ми се предаде.

Аз ще отговоря от личен опит с такава ситуация. С голямата си дъщеря минахме по този път - детето по- емоционално, не искаше да се подчинява на правилата в градината, все беше наказано без причина ( самата учителка не можеше да каже причина за наложеното наказание на детето) . Вкъщи се напикаваше нощем докато спи и все говореше,че там не е хубаво. Беше на 4 години тогава. Не беше агресивна към другите деца, но не спеше следобед и това изнервяше госпожите .
Говорих с учителките и директора няколко пъти, но не срещнах разбиране от тяхна страна. Все казваха,че моето дете е проблемно и аз да се оправям с него.
Взех кардинално решение и я преместих в друга градина. Там учителките, които я поеха проявиха разбиране към нея и нито веднъж не ми се оплакаха за лошо поведение и неспазване на правилата. В новата градина спеше всеки ден. Подходът към детето е важен. Моят съвет е да не си давате парите по психолози, а променете средата на детето като преместите в друга градина. Госпожите искат да се отърват от Вашето дете и затова вменяват у Вас вина и неспособност да се справите.

В наша група има също едно такова "палаво" дете. Прави всички на маймуни, но пред мама и тати не смее и те не вярват какво се случва. Дори голяма част от родителите сме били свидетели на някои от случаите. Вече просто се научихме да го търпим, както и да звучи това. Чакаме с нетърпение завършването, но ми е ясно, че винаги има по някое "палаво" дете, чието спокойствие не трябва да бъде нарушавано. Децата имат много различно поведение вкъщи и в градината и аз лично сериозно бих се замислила, ако персонала ми кажат такова нещо.

Няма лошо едно дете да е "будно и игриво, непослушно по момчешки", но ако изобщо не иска да спазва каквито и да е правила и е постоянно причина за неспазване на дисциплината, трябва да му обърнете внимание. Това не се израства, това се възпитава. Имайте предвид, че сега е по-свободно, в училище е задължителна дисциплината, тогава вече ще имате по-големи проблеми.
Изобщо съм много против изказване от сорта, че учителите го правят за собствено удобство, още повече да се мести детето.
Няма лошо да направите една консултация с психолог и да видите друго безпристрастно мнение. След това вижте как да действате.

Срам те е! Ако не те беше срам до сега да си завела детето за да чуеш мнението на психолога. Така както чета поста ви намекват за хиперактивност.
Парите, които ще дадете са за детето ви не за учителките.
Никой не ви притиска, те ще си намерят решение за едно хиперактиено дете да го избутат две години. Но ваш ще си остане проблема за напред.

На първата среща с психолога ходят само родителите или единият от тях. Детето се води впоследствие, ако психологът прецени, че трябва да работи с детето.
Вие сама казвате, че ще го израсне. Кое точно да израсне? Имате ли впечатления за поведение, което смущава околните?

Подкрепям мненията, които са, че трябва да се обърнете към психолог. Най-малкото, ако детето е с някакво разстройство, трябва да се подкрепя и обгрижва допълнително от специалисти, като ресурсни учители, логопеди, психолози, педагогически съветници и пр., които само ще са му в полза, по никакъв начин няма да навредят.

А какъв е проблема да чуете мнението на неутрален психолог? Ако той сметне, че детето е в нормата си и няма проблем, ще дадете едно спокойствие на себе си.

Определено не е наред нещо в градината. Когато започва напишкване на дете на 4 г. ей така изведнъж и това, което описвате за градината, показва къде е проблема.
Ако смените градината (като внимателно изберете новата), проблемът с напикаването изчезва.

Да накажеш дете в детска градина като го отделиш от приятелите му, дори и да е от гледна точка на дисциплината, не е върха на професионализма. Учителките могат преди това да опитат с много други методи: игрови ситуации с различни роли, малки театрални презентации със съответни роли кой-какво какви правила изпълнява, песнички за корсари/пирати и какво ли не в съчетание на музика, ритъм и текст.
Но за това учителките трябва да имат опит, мотивация и да посещават непрекъснато курсове. Което едва ли е така.

Абсолютно съм "за" посещаване на други градини в сборни групи през лятото. Не ги слушайте. Практиката показва, че дори детски градини за 1 месец през лятото с деца, които изобщо не се познават, учителки, които не се познават помежду си, а също така не познават и никое от децата, резултатите са много по-добри за всички деца - интровертни, буйни или каквито и да са.

Относно психолога - понеже е най-употребяваната дума в този форум, отложете го за по-късно.
Ако сега можете да смените градината и изчезне напикаването, и скоро видите и разликата от сборната група през лятото, вероятно няма да имате изобщо нужда от него.
Успех!

Много ми прилича на търсене на начин да се отърват от детето.
За да посещава детето в градината или извън нея психолог, то трябва да има нужда от такъв. Обикновено тава са деца с проблеми в развитието, жертва на насилие, преминаващо през тежък период по някаква причина - смърт в семейството, тежко боледуване, инцидент...
Можете да ползвате и безплатен психолог с направление от "Закрила на детето", но след като в градината детето започва да се записва на обед, а у дома - не, аз първо бих завела детето на частно на психолог, за да се види какво се случва и защо детето се изпуска  там. С наказания обаче нещата няма да се променят, а само с разбиране и подкрепа от страна на персонала в градината. Като нямат психолог в градината могат да поискат такъв от Ресурсен център. Що ги мързи?
Заведете детето на външен психолог и сменете градината.

Че защо ще искат да се отърват от детето, ако всичко е наред? " Непослушен по момчешки", толкова нежно може само една майка да се изрази. Ако не се вземат мерки ще стане по- лошо.

Едно нещо ми се наби в очите - детето се напишква почти редовно в детската градина и вие не правите нищо? След като това не се случва вкъщи, значи там има проблем и е стресирано. Вместо да се мерите с детската градина кой е по-знаещ и имащ власт, помислете за детето. Аз лично бих завела детето на психолог, за да разбера какво му причинява стрес, как се чувства в детската градина и да му помогна да мине през това. Ако не работите по този проблем, в бъдеще ще има по-големи щети от мокри дрехи. Понякога има безмислени битки и (за съжаление) съм се убедила, че една от тях е с детските градини. Няма какво да се лъжем, няма много добри педагози и ако нарочат дете, то винаги ще е лошото и виновното. Например аз бях в ролята на защитаваното дете винаги, а сестра ми лошото, което никога не заслужи похвала или дори добро отношение. Затова и сестра ми нон стоп ги предизвикваше и си имаше последствия. Вие познавате най-добре детето си, нищо няма да загубите ако потърсите психолог, особено при положение, че е започнало да се изпуска. Когато говорим за деца, не можем да търсим победи и въобще битки. Така че преглътнете гнева и обидата си и помислете наистина кое е най-добро за сина ви. Една майка винаги знае това.

Както описвате ситуацията, подозирам, че просто на лелките там не им се занимава и им е по-лесно да резнат крилцата на децата за да си тихи и послушни за да не им пречат на лаф-моабета. Все пак си мисля обаче, заведете детето на психолог за да се изясни, че проблема са те, а и това напикаване (при това само там) не е добър знак. Не изключвам и да са си позволили да го шляпнат.

Поне започнете да го водите на психолог, а ако започнете да не можете да издържате, ще го спрете.

Не е излишно да се вкара малко разбиране какво е ред и дисциплина. Очевидно за вас това е без значение, но на него ще му е полезно. Не е в негов интерес да расте като конфликтна личност.
Помислете за доброто на детето си.

Поискайте си официално становище от ДГ, което да представите на психолога. Ама мога да се хвана на бас, че ще чакате от умрял писмо и няма да си застанат зад думите. Защото е най-лесно така да се хвърлят някакви общи твърдения без конкретни примери.

Масово учителките в ДГ очакват 26 деца (по толкова ли са вече групите?) да го карат на самоотглеждане, без никакво канализиране на игрите. Най-добре децата да си ровят кротко в пясъчника навън или да бутат колички на килима вътре. А недай си Боже някое дете вече да няма физиологична нужда от следобеден сън. Анатема!

Имахме подобен проблем с голямата ми дъщеря. Три години слушах, че е най-палава от всички момичета и по-палава от повечето момчета. Почти всеки ден на въпроса “Как мина денят?”, получавах отговор “Не мина добре, не спа следобед.” По същия начин не беше агресивна, но била лидер. В трета група започна да заеква и имунитетът ѝ се срина. След като влязохме в болница с ужасно тежка пневмония (не беше боледувала от яслата), си казахме “баста” и след края на учебната година я преместихме предучилищна в училище. Да, ама там не бяха 34 деца (толкова бяха в градината), а 20 и не ги оставяха на самотек, а учеха или играеха контролирани от възрастен игри. Веднъж не ми се оплакаха от нея. Заекването отшумя. А аз видях какво е истински учител, с подход към децата, а не гледачка, която кара ден да мине, друг да дойде.

Слагате всички учители в детските градини под общ знаменател, а не е редно.

Написала съм “масово”, което е различно от всички. Ще се радвам, ако впечатленията ми са остарели.

Нашият е едно към едно с описанието без напикаването. На него му харесва в градината, но имаше един период, в който много често ни се оплакваха от него. За психолог никой не ни е натискал, но аз като родител исках да се консултирам, защото си познавам и виждам детето и до голяма степен вярвам на госпожите. Това, което каза психологът е, че когато едно малко дете показва прекомерна самоувереност и самочувстие, неподчинявайки се на правила, има голям риск това да прерасне в арогантност и пълно незачитане на авторитети, което в училище ( а и за семейството) е голям проблем.
Така че, съветвайте се с психолог не заради педагожките, а заради вас.

Интересна интерпретация.
На нас са ни казвали, че това е класическото "тестване на граници", което може да продължи и в началните етапи на училищното образование. И че отговорност на родителите и възпитателите е да поставят ясно границите и да ги спазват, за да създадат адекватно отношение към правилата у детето.
Също са ни казвали, че е възможно да е защитен механизъм. Често се  вижда в пубертета и се тълкува погрешно като арогантост, като под тази маска детето прикрива неувереност и смущение.
Детето на авторката се напишква, хич не ми изглежда да е с прекомерно самоувереност и самочувствие.
Психиката е много сложнен механизъм и идентифицирането на проблеми изисква много познания и наблюдение. Едва ли ние във форума можем да помогнем.

Никой не познава детето на авторката, всеки прави интерпретация на негови лични преживявания и върху нейната гледна точка. Едно е ясно, авторката има нужда от компетентно мнение от психолог. От там насетне решението е на психолога и семейството как да действа.

Сигурна съм, че всички добронамерено искат да помогнат, но се надявам авторката да се консултира, вместо погрешно да реши, че това се случва на други и е нормално, етап от израстването е или особеност на характера и не е нужно да си "мъчи" детето с консултации.

Е тя авторката вече си има мнение и невярвам да се вслуша много, много в постовете тук.
Тя е предценила, че е по-компетнета от учителките в ДГ, видяла в повече деца и единственото й притеснение да не дава тези пари за спокойствието на учителките.

По друг начин щеше да звучи поста ако имаше намерение да помогне на детето си.

Ами така е, като си избирате цитати от постингите. Аз затова посъветвах авторката да се консултира с психлог. А това, което сте цитирали беше за да покаже, че не можем да сме сигурни като родители, че и ние не грешим някъде и да разчитаме, че в градината са ни нагрочили и всичко е наред.

Тоя психолог като някаква панацея го размятате насам-натам. А истината е, че читавите са рядка стока и докато попаднеш или намериш такъв, може всичко да е заминало в канала, ако ме разбирате какво искам да кажа. Щото един некадърен или недостатъчно заинтересован психолог може да нанесе повече вреди отколкото има сега.

Това всичко не е тирада против психолога, всъщност и аз подкрепям мнението да се направи консултация с такъв. Просто не е толкова лесно.

"Подчертавам - не ме е срам от психолог, а ме гложди мисълта, че ни взимат за баламурници, за да си гарантират спокойствие в групата."

Това изречение ми се наби в очите. Гаранцията за спокойствие е да направят така, че детето ви да напусне групата. Ама те не го правят. Търсят варианти и ви препоръчват нещо. А явно вие смятате, че от психолог ще има полза, след като допускате, че чрез него учителите ще получат гаранция за спокойствие.
И защо да не иска някой да си гарантира спокойствие, това мръсна дума ли е? Да не би да смятате за нормално да цари хаос  и неспазване на правилата сред деца, просто защото са деца и това им е работата - да създават неудобства. Ако вие бяхте майка на послушно и спокойно дете, което прави всичко, което му кажат учителите, играе кротко, а напрежението се повишава от друго дете, което му дърпа играчките, създава проблеми и учителите се чудят как да го укротят? Дали тогава нямаше да пишете тук, че тези прости и тъпи учители не вземат да говорят с незаинтересованите родители на детето, което пречи на другите деца?
Иначе съм наясно, че темата е пусната,  за да намерите подкрепа и съчувствие. Колкото повече остри отговори получите, толкова повече ще сте "контра" и ще си кажете, че детето ви е със съвсем нормално поведение, но другите просто не ви разбират. Допускам и, че ще направите опит за среща със специалист и след време ще размахате тук знамето на победата, след като ви кажат, че "нищо му няма", просто учителите не са истински педагози, не се напъват да си изкарат заплатата, а детето ви вече може да чете, да пише, да смята (примерно). И изобщо писането в бгмама е загуба на време и място за злобарки без работа. Общо взето подобни теми през такъв развой минават.

Детето явно вече е "нарочено", колкото и безумно да звучи това, когато става въпрос за 4-годишно. Сигурна съм, че затова си има причини. Майка му трябва да предприеме някакви мерки, ако не иска разговорите между нея и персонала да ескалират в тормоз над детето. Примерно да го изкарват навън в студено и облачно време, за да го разболяват и да си гарантират по седмица-две спокойствие от него...
Мерките могат да бъдат: 1) установяване на действителен проблем с характера и възпитанието, който не се проявява у дома. И съответно работа по решаването му. 2) смяна на детската градина и започване на чисто. По моему двата варианта вървят ръка за ръка. Но за начало мисля, че авторката трябва да си остави предразсъдъците към персонала на заден план и да поиска един откровен разговор с възпитателите. И да ги изслуша с отворено съзнание. Може би дори от другите деца и родители ще чуе неподозирани неща за своето дете. Каквото и да излезе накрая, желая успешно разрешаване на проблема и щастливо детство на детето.

.

Ами на мен няма да ми е забавно някой да бърка в задника на моето дете и ще сигнализирам, ако ще да ме вземат за "сигнализираща персона". И ще искам да знам как се работи върху проблема.
Не знам защо така на майтап приемаш толкова грубо физическо посягане.

Мисифу, може да са им правили някакъв преглед. Уж вече ние носим изследванията от фекални проби, но в градината на най-малката ми дъщеря бяха правили някакъв подобен преглед/изследване и явно я бяха притеснили. Няколко дни след това много настоятелно искаше да ни "преглежда" по същия начин. Мислех да се разправям, т.е. не чак да вдигам скандали, но поне да питам кой, как, на какво основание преглежда децата без да информира и пита родителите, особено такъв преглед, който е доста инвазивен и смущаващ. Но се отказах, признавам, не съм от "този тип" родители, пък и то беше минало вече. Няма да се учудя ако при вас е същия случай, т.е. жестът не е неприличен, а детето изживява нещо, което се е случило там.

.

Не мога да повярвам, че го приемате за забавление

.

Както и да е. Темата не е по моя случай. Мисля, че няма смисъл да обяснявам, че детето го намира за забавно, неразбирайки, че е срамно и грозно.

Мисифу, всички деца преминават през такива периоди на имитация на действия, които по някакъв начин са ги впечатлили, но нямат емоционалната и интелектуална зрялост да ги отработят правилно. Смущаващо е наистина за възрастните, но детето просто няма друг способ да разбере и оцени нещото, ако не предизвика реакция, за да се увери, че наистина даденото действие по някаква причина е лошо. Естествено детето не осъзнава и не действа нарочно - просто инстинкт. Но имаш право да се притесняваш и да задаваш въпроси - ако е било медицински преглед понеже някой от персонала е забелязал наличие на паразити в някое дете и целта е да се овладее зараза - това е добре. Ама ако зад тези действия стои нещо друго? - например детето ти да е видяло това действие от друго дете или не дай Боже възрастен...

Това е така наречения бъзик - груба унизителна мъжка шега, когато един мъж ръга друг мъж в дупето през дрехите. Уж на шега. Под текстът е ясен.
На децата в ДГ се правят тестове за паразити, лошото е, че не предупреждават родителите какво предстои.

При нас (в нашата ДГ) бяха разлепили, че еди коя си седмица ще правят такива тестове. Прави ги главната медицинска сестра. Големият го бях предупредила, за да не е толкова притеснен. Тогава беше на 4-5г.

В десятката!
Разбира се, няма как да знаем какъв е конкретния случай. Но наблюденията ми показват ръст на броя на на децата с хиперактивност и специални потребности, а същевременно много голяма част от родителите отказват да признаят проблема и търсят вина у учителите, съучениците, образователната система и т.н.
В крайна сметка проблемът избива с по-голяма сила в определен момент.
Започва се едно писане на жалби...
Вероятно е защитна реакция. Да пази Бог, никой не е застрахован.
Обаче има случаи когато учителки са плакали, защото години заедно с ресурсните специалисти и другите деца са правили усилия да интегрират малчугана в класа/групата и в един момент родителите решават, че ще надхитрят реалността и ще преместят детето "тъпите даскали в държаното училище, които само си измислят групости" в частно училище. Да, ама не.

Не бива да се изключва и другият вариант - неадекватен педагогически персонал, но, дори и само заради проблемите с напишкването, детето трябва да бъде заведено на преглед при специалист.
Наистина при специалист - като се има предвид забележката на ХайСпийд. Имаше един период - куцо, кьораво и сакато като не го приеха на пиарка, тръгна психоложка да става.