Да ида в командировка и да взема мъжа си (дори да бяхме без дете) или той да иде и да ме вземе - никакъв шанс. Това ми се струва адски ненормално, все едно партньорите не могат да дишат един без друг. Като скачени съдове. Ужас.
- Публикувана: 20 апр. 2024, 16:34 ч.
- Последно мнение: 12 май 2024, 21:30 ч.
Тема за ревността, излизанията и пътуванията
В конкретния случай си дишат. Това го правят, защото тя е прекалено ангажирана и няма как да пътуват колкото им се иска. Съчетават полезното с приятното.
Да. Много е ангажирана, изпълнителен директор е. Официалните отпуски използват да посещават родителите ѝ, които са далече и да ходят с децата на почивка.
Разбира се, може и да се разхожда сама или да си чете книга в стаята, след като ѝ приключат срещите, но явно така им е по-приятно.
Разбира се, може и да се разхожда сама или да си чете книга в стаята, след като ѝ приключат срещите, но явно така им е по-приятно.
По принцип всички сме ангажирани, нищо че не сме изпълнителни директори.
Няма лошо да се ходи в командировка с половиката, всеки сам си решава. Ако мъжът ми пътуваше често и имаше възможност, вероятно и аз бих ходила, но не защото той е много ангажиран, а просто защото така сме решили и има как да се случи. Пък, че има двойки, които са като скачени съдове има. И пак си е тяхна работа, щом така им харесва.
Няма лошо да се ходи в командировка с половиката, всеки сам си решава. Ако мъжът ми пътуваше често и имаше възможност, вероятно и аз бих ходила, но не защото той е много ангажиран, а просто защото така сме решили и има как да се случи. Пък, че има двойки, които са като скачени съдове има. И пак си е тяхна работа, щом така им харесва.
Казвала съм и преди, работата на мм 8г беше свързана с много командировки. Не ми е пречело, все пак точно защото беше добре платена работеше там. Смени я когато приключих с майчинството и езиковите курсове. Винаги сме си имали пълно доверие.
Последните 2г+ работя само в "мъжки" фирми, мъжки колективи - няма много против 😉
Иначе лятото имахме фирмено събиране със семействата. За мен беше най тъпото и още тогава казах, че повече на такива няма да ходя. Децата си изкараха супер, но, понеже мм не познаваш никого, аз се чувствах длъжна да съм постоянно покрай него. Почти всички колеги също, всеки седеше със семейството си и разменяхме по някоя друга дума. Нищо общо с предните, само за работниците, където се забавляваме на макс.
Ние имаме различни интереси и приятели, и колкото и да се обичаме имаме нужда от пространство
Последните 2г+ работя само в "мъжки" фирми, мъжки колективи - няма много против 😉
Иначе лятото имахме фирмено събиране със семействата. За мен беше най тъпото и още тогава казах, че повече на такива няма да ходя. Децата си изкараха супер, но, понеже мм не познаваш никого, аз се чувствах длъжна да съм постоянно покрай него. Почти всички колеги също, всеки седеше със семейството си и разменяхме по някоя друга дума. Нищо общо с предните, само за работниците, където се забавляваме на макс.
Ние имаме различни интереси и приятели, и колкото и да се обичаме имаме нужда от пространство
Сетих се и за едни други досадни страни на тиймбилдингите. Мениджърското тяло (няколко съдружника) намираше поводи да скъсява дистанцията – ама ела, седни сега да поговорим, кажи какво става с теб, с Х, как ти се стори басейна/сауната/ездата, ела да се чукнем за здраве.... И ти любезна, все пак мениджър, усмихваш се, поддържаш разговор. Мега досадно ми е бил този момент.
Понеже редовно отказвах подобни сбирки с оправдание, че имах сравнително малко дете (а всъщност ми бяха скучни), ейчарката по едно време започна да си позволява да ме придърпва настрани и да ми шушне – то е хубаво да се идва на такива събития, не е добре да виждат колегите и шефовете, че те няма и подобни небрежни натискания. Отврат.
Понеже редовно отказвах подобни сбирки с оправдание, че имах сравнително малко дете (а всъщност ми бяха скучни), ейчарката по едно време започна да си позволява да ме придърпва настрани и да ми шушне – то е хубаво да се идва на такива събития, не е добре да виждат колегите и шефовете, че те няма и подобни небрежни натискания. Отврат.
Именно. Всеки си има своите причини, при тях е тази, при друг - ревност, при трети съвсем друго 
Важното е двамата да са на една вълна, независимо дали ходят заедно или отделно.
Важното е двамата да са на една вълна, независимо дали ходят заедно или отделно.
Преди децата редовно излизаха отделно. След тях имат по-малко време да са само двамата и си го използват.
А има ли живи хора, които никога не излизат без половинката си?