Весела Димитрова

Колкото по-навътре в гората отивам, толкова по-тъмно и страшно става, но какво по-хубаво от това да съм първата проправила път от там и стигнала до целта си. Не бива да се страхуваме да бъдем себе си, не бива да забравяме за въображението си и трябва да умеем, сами да строим магистралите и малките улички, по които вървим, защото утъпканите пътеки не могат да донесат истинска наслада от постигнатото