На 28 февруари е роден българският писал Емилиян Станев!

28 фев 2013

На 28 февруари 2013 г. се навършват 106 години от рождението на българския писал Никола Стоянов Станев, по-популярен с литературния си псевдоним Емилиян Станев.

Българският писател е роден във Велико Търново, но прекарва част от детството си и в Елена. Баща му, заклет ловджия, го води на лов със себе си от ранна възраст. Тогава се формира и любовта на Станев към природата. Тази любов и почит може да се види и в неговите произведения. След като завършва гимназията в град Елена, се мести в София, където учи живопис, но за кратко. След това записва финанси и търговия в Софийския университет, а от 1932 г. в продължение на 10 години е чиновник в Софийската община.

Първите произведения на Станев виждат бял свят в началото на 30-те години. Работи в редица вестници за авторски творби. Във вестник „Литературен фронт“ завежда отдел „Белетристика“. Допълнително сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др.

Голяма част от произведенията му са в жанра анимистични разкази, но също така пише социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. В София се запознава с много от интелектуалците по това време - писатели, художници и журналисти. Те силно го повлияват и въздействат върху произведенията му.

Първият му сборник с разкази носи името „Примамливи блясъци“ и излиза през 1938 г. Следва сборникът „Сами“ през 1940 г. В него се засяга тематиката за природата и човека. Следващите му сборници са „Вълчи нощи“ през 1943 г., „Делници и празници“ през 1945 г;, „Дива птица“ през 1946 г. и „В тиха вечер“ през 1948 г.

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта „Крадецът на праскови“. В началото на 50-те в продължение на 14 години Станев работи върху романа „Иван Кондарев“. В него писателя описва събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Емилиян Станев издава редица книги за деца като „През гори и води“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Когато скрежът се топи“, „Чернишка“  и много др.

Следващите му произведения са на философска тематика и често свързани с историята на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“, „Тихик и Назарий“, „Антихрист“, „Търновската царица“ и др.

За голямото си творчество получава Националната награда „Йордан Йовков“ през 1975 г. На 15 март 1979 година умира в София.

1491 | 28 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате