Битката при Клокотница

09 мар 2013

На 9 март 1230 г. българската войска, водена от цар Иван Асен II, разгромява войската на епирския владетел Теодор Комнин в битката при река Клокотница (край днешния гр. Хасково). След това сражение епирското деспотство се разпада.

В основата на напрежението, което води до битката, е растящото влияние на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя. Това силно безпокои епирския владетел. Той е още по-силно обезпокоен от стремежите на българския цар да стане опекун на малолетния латински император Балдуин II. Това кара деспот Теодор Комнин да наруши мирния договор с България от 1218 г. и да нахлуе с войските си в нейните предели. При това той е толкова сигурен в победата си, че взима в похода цялото си семейство и куп придворни.

На 9 март в ранни зори двете армии се срещат край река Клокотница. Пергаментът с нарушения от Комнин договор с писмената му клетва за мир е набучен на копие, с което Иван Асен II цели да повдигне бойния дух на своята армия. Теодор Комнин разполага с видимо числено превъзходство, но българският цар проявява хитрост и отлична военна тактика. Сведенията за битката са оскъдни: „Теодор Комнин бил решително разгромен от българите и скитите (куманите). Бил пленен от враговете, той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните, заедно с всичките им вещи“.

В чест на победата си цар Иван Асен II изгражда църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Върху една от колоните (на снимката) е издълбан следният надпис:

    "В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин."

1952 | 09 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате