Софроний Врачански

12 мар 2013

На 11 март Българската православна църка почита народния будител и духовник Свети Софроний Врачански. Бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език, той е и първият последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски.

Рожденото име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Той е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък.  Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко. Работи като шивач, но винаги се стреми към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник и получава името Софроний Врачански. През 1765 година в Котел се среща с Паисий Хилендарски и тази среща променя смисъла и целите на живота му. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. 

Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775 г. Атонските манастири, а по-късно (1781 г.) изготвя и втори препис на “История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.

След като напуска Котел през 1792 година, служи в енорията в Карнобат. До 1794 година, когато става монах в Къпиновския манастир, прави многобройни пътувания до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси. На 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След размириците във Враца през 1797 г. напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин и този период спомага за изясняване на целите му като писател.

Около 1804-1805 г. завършва своята автобиография “Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за първи път от Г. Раковски в “Дунавски лебед” (1861 г.). През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски “Кириакодромион, сиреч Неделник”. Други негови произведения са: "Видинските сборници" от 1802 г., "Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии", превежда от гръцки език “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан (1809 г.), "Серафим, архиерей български" (призив към българския народе по повод на Руско-турската война) и др.

"Житие и страдание на грешния Софроний" се смята за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература.

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ. Там той служи като висше духовно лице. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Датата на смъртта на Софроний  не е изяснена, но се предполага, че това е 2 август 1813 година.

Канонизиран е за светец от Българската православна църква и патриарх Кирил през 1964 г.

2216 | 12 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате