Г. С. Раковски

02 апр 2013
Снимка: bg.wikipedia.org

Истинското име на Раковски е Съби (Сава) Стойков Попович. Роден е през 1821 г. в Котел в будно търговско-занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, след което продължава образованието си в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва в гръцко училище в Цариград. Там изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. Под влиянието на революционната дейност на вуйчо си капитан Георги Мамарчев в него се разпалват силни родолюбиви чувства. Вуйчо му се превръща в еталон за вярна служба на Родината и затова младежът приема за собствено името Георги. От този момент нататък е познат под името Георги Стойков Раковски.
Докато учи в Цариград, младият родолюбец се включва в борбата за църковна свобода като помощник на нейните водачи Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Създава връзки и с гръцката революционна младеж. Става активен деец на  „Тайно македонско дружество“, създадено с цел да организира въстание в България, едновременно с гръцкото въстание на о. Крит.
След напускането на Гърция се установява в Браила под името Георги Македонски и работи в заможни български семейства като частен учител по старогръцки и френски език.
В Браила Раковски също развива революционна дейност – подготвя общи действия за настъпление на българи и гърци срещу Турция. Румънската полиция разкрива мисията му, но той успява да се укрие. През юли 1842 г. е осъден от румънското правителство на смърт. Спасява го единствено фактът, че е гръцки поданик.
Бурният му житейски път преминава и през Марсилия, където започва да учи право, но е принуден да се откаже поради липса на средства. Завръща се в Котел през 1844 г. под името Георги Стойков Раковски. В родния си град се отдава на абаджийство и търговия. Но само след е година е арестуван заедно с баща си Стойко Попович и е отведен в Цариград, където е осъден на 7 години затвор. През 1848 г., с много усилия, баща му успява да го извади от затвора. Излизайки на свобода, Раковски остава да живее и работи в Цариград като адвокат и търговец. Успоредно с това отново се включва в борбата за църковна и национална свобода. От това време датират и първите му литературни опити. Един от тях е споменът за затвора „Неповинен българин“.
След избухването на Кримската война (1853—1856), заедно с група съмишленици, Раковски образува в Цариград Тайно общество, което има за задача да събира сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. За тази цел Георги и неговите другари постъпват в турската армия като преводачи. Дейността им обаче е разкрита и той отново е арестуван. Но при отвеждането му в Цариград успява да избяга.
През юни 1854 година Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от Дунава. През есента руската армия се изтегля и той е принуден да разпусне четата си.
След края на Кримската война Г. С. Раковски се премества в Сърбия. Там през 1856 г. започва да издава вестник „Българска дневница“. Успоредно с това подготвя и пробния брой на в. „Дунавски лебед“. В този период работи упорито върху българското историческо минало и обмисля основаването на Българско книжовно дружество.
През 1860 г. се установява в Белград. Там организира издаването на в. „Дунавски лебед“ и осъществява отпечатването на поемата „Горски пътник“. Други негови произведения от този период са: „Предвестник горскаго пътника“ - 1856 г., „Кратко разсъждение“ - 1860 г., „Няколко речи о Асен Първому“ - 1860 г., „Български вероизповеден въпрос“ - 1860 г., „Българските хайдути“ - 1867 г. Съчиненията му нямат особени научни достойнства, но имат голямо историческо значение за повдигане на народния дух и повишаване на националното самочувствие на българите.
Към края на 1861 г. отношенията между Турция и Сърбия се влошават. Раковски се свързва с хайдушките войводи, които са намерили убежище в Белград. Замисля създаването на чети, които при избухване на войната да навлязат в българските земи и да вдигнат народа на бунт. Роден държавник и дипломат, Раковски притежава всички качества, нужни за установяване на политически контакти. Затова сръбското правителство го приема като официален изразител на амбициите на българския народ и му разрешава да образува българска легия в Белград. Нещо повече – снабдяват го и с нужните средства за издръжка и обучение.
С помощта на сръбското правителство и предоставеното казармено помещение Раковски организира живота на легията. Легионерите са облечени в красиви хусарски униформи от бяло сукно, обшити със зелен и червен гайтан, съответстващ на българското знаме. Униформата им се допълва от високи ботуши, кавалерийска сабя и черен калпак с перо и златен лъв с надпис "Свобода или смърт".
Първата българска легия завършва съществуването си през есента на 1862 г. с приключването на конференцията в Цариград. При новосъздадената обстановка тя вече става ненужна на сръбското правителство. С голяма болка в сърцето  Раковски събира хората си и им съобщава, че трябва да ги разпусне. Снабдява ги с пари и документи за прехвърлянето им в Румъния.
От името на „Върховното народно българско тайно гражданско началство“ Раковски написва прочутия "Привременен закон за народните горски чети за 1867 г." със съзнанието, че е необходим, за да узакони революционната борба и да ѝ осигури по-голяма тежест в съзнанието на народа.
На 10 октомври 1867 г. Раковски умира от туберкулоза в околностите на Букурещ.

Г. С. Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България. През целия си живот се изявява като публицист, историк, етнограф, фолклорист, философ и поет. Всичките му дарби, способности и умения са подчинени само на една-единствена цел - да спомогне за разпалване на родолюбиви чувства в българския народ.

1306 | 02 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате