Априлското въстание

20 апр 2013
Снимка: "Хвърковата чета на Бенковски", худ. проф. Димитър Гюдженов

Едно събитие, случило се на днешната дата, е може би най-проучваното, изследвано и коментирано в историята на България. Това не е случайно. Именно 20 април през 1876 година се оказва съдбоносен за България, решаващ за нейното развитие и бъдеще, определящ сегашното ѝ положение и статут на хората в нея като свободни и равноправни граждани на една демократична република.

 

Първите османски настъпления на Балканския полуостров датират от 30-те години на XIV век и до края му османците трайно се настаняват на Балканите, възползвайки се едновременно както от превъзхождащата си численост, така и от необединяването на балканските държави, които воюват една с друга, а не с голямата нарастваща инвазия. От този момент – края на XIV век до края на XIX век за българската държава настъпва един празен период, в който тя реално не съществува. България я няма, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя. Цели 5 века отсъстваме от картата на света. Една дата и едно разтърсващо събитие, макар и доста позакъсняло във времето, показват на света, че макар на картата да я няма, тя съществува все още чрез всички онези българи, живеещи на територията ѝ и иска своята независимост.

На 20 април 1876 година избухва Априлското въстание, насочено срещу османското владичество в България. Това е едно масово въоръжено въставане на българите в Османската империя срещу чуждата власт, религия, живот, бит, обичаи и насилие, с които трябва насилствено да се съобразяват и примиряват. То избухва в Копривщица и е своеобразен връх на българското националноосвободително движение. В днешните учебници по история, а и на много места се води като „неуспешно“, тъй като не се сдобива с някакъв военен успех или победа и бива бързо потушено с цената на много кръв и жертви. Успешно е обаче по политически замисъл, тъй като неговата цел е да привлече фокуса и вниманието на Западна Европа и Русия, да намери силен отзвук в развитите държави и да стане обект на обсъждане и последващи действия от тяхна страна, да се превърне в катализатор на желани процеси от страна на силните страни. Което в крайна сметка се случва – жестокото потушаване на въстанието и зверствата, които се извършват от османците спрямо българите, получават широк отзвук в Европа и стават повод за провеждане на Цариградската конференция. На нея се декларира първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Така България получава независимост. Благодарение на 20 април 1876 година. Резултатите са животът и свободата, с които разполагаме днес. Малко хора в ежедневието си се замислят какво значи това, тъй като вече сме много далече от онова време. На всеки му е трудно да си представи някой друг да му налага как да се казва, какво да прави, в какво да вярва, как да живее, както и да разполага във всеки един момент с живота му. Но това е било факт и е хубаво да си го припомняме. За да сме благодарни на всички, борили се за свобода и независимост, и за всичко, което имаме днес.
 

1183 | 20 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате