Илинденско-Преображенското въстание

02 авг 2013

Тази година се чества сто и десетата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.

След Руско-турската освободителна война и освобождението на България през 1878 г. българите са вдъхновени и обзети от големи надежди. Това скоро се променя, когато през лятото същата година става известно решението на Берлинския договор, според който България е разделена на три – автономно Княжество България на север, Източна Румелия – южна България, с най-масово участие и дала най-големи жертви в Априлското въстание, и Македония и Одринска Тракия, които остават в пределите на Османската империя. Въпреки взетото решение областите с нетурско население да получат административна и политическа автономия, това не се случва – напротив, засилва се гнетът над населението. Националноосвободителните движения се потискат, няма и религиозна свобода. Хората масово се изселват към Княжеството в опит да получат желаната свобода.

През есента на 1902 г. избухва Горноджумайското (Джумайското) въстание, организирано от Върховния македоно-одрински комитет – бунт на българите от Североизточна Македония против османското потисничество. Във въстанието взимат участие няколко десетки чети из цяла Македония, но не получават подкрепата на княз Фердинанд I, правителството на България, нито на Вътрешната македоно-одринска революционна организаия – ВМОРО и международната дипломация, което го обрича на неуспех. В Горноджумайското въстание са дадени много жертви, хиляди се изселват към Княжество България в опит да се спасят, а репресиите срещу местното население се засилват.

Нарасналото напрежение след Джумайското въстание действа като катализатор за Илинденско-Преображенското въстание. То носи името на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта – В Битолския и Солунския вилает въстанието започва на 2 август, Илинден, а в Одринския вилает – на 19 август, Преображение Господне, и отбелязва връхната точка в освободителната война на българите в Македония и Тракия.

Илинденското въстание е плод на сериозно и дълго планиране – има изготвен от Христо Матев „Общ план на въстанието“, определят се въстанически окръзи, предвижда се тактика за действие на бунтовническите чети. Въстаниците търсят подкрепа и помощ от българското правителство и княз Фердинанд, но получават отговор, че по политически и военни съображения не могат да се надяват на помощ от България, или поне не за предвидените дати за бунт. Въпреки това те взимат решение да вдигнат въстанието в уреченото време.

Избухналият на 2 август бунт в Македония е тежък и кървав – боевете се водят в съотношение 1:15 (въстаници:турски войници). Последвано е от Преображенското въстание.
В самото му начало се обявява и Крушевската република – сформираната от въстаниците от ВМОРО власт в град Крушево, където се установява въстаническият щаб. Крушевската република просъществува за кратко – 10 дни по-късно, след кръвопролитни сражения, е превзета обратно от редовната турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия. Мирното население дава големи жертви – над него се извършват зверски погроми, а градът е опожарен.

Българското правителство е принудено, след изпратени ноти от Великите сили, да не се намесва в конфликта и поради съществуващата международна обстановка няма възможност и сили да подкрепи въстанието. Въпреки че всички българи оказват морална и материална помощ, икономическата и военната слабост на България, както и междусъседските отношения с другите страни, възпрепятстват една реална намеса.

Илинденско-Преображенското въстание е потушено с цената на много жертви и кръв. Бунтовниците постепенно са изтощени и силите им са изчерпени. Водят се близо 290 сражения от 26 000 въстаници срещу 350 000 турска войска. Загиват около 2 000 четници, над 5 000 мирни жители; турската войска също дава хиляди жертви. Над 70 000 души остават без дом, близо 30 000 търсят спасение в България.

На 12 септември 1903 г. Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на бунтовническите действия и се саморазпуска.

Илинденско-Преображенското въстание поставя македонския въпрос трайно в полезрението на международната дипломация, а освободителното движение на българите в Македония продължава десетилетия наред.

1282 | 02 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате