Битката при Ахелой

20 авг 2013
Снимка: худ. В. Горанов

На 20 август през 917 година българските войски постигат изключително важна победа над войските на Византия – триумф, който се оказва решаващ за утвърждаване позициите на страната ни на континента.


Като наследница на Римската империя, Византия е водеща сила дълги години наред и то не само на Балканския полуостров, който на практика владее, но и в Азия и Африка. Нейни територии дълго време са Балканите, Северна Африка, Тунис, Египет, Палестина, Йордания, Сирия, средиземноморските острови Кипър, Крит, Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, югоизточната част от Испания. Властта и надмощието ѝ над останалия свят, както и влиянието ѝ върху търговията и търговските връзки, културата, религията и начина на живот са ненадминати във всяко едно отношение. Появата на авари и славяни по Балканския полуостров не е посрещната сериозно от тази огромна империя, която смята, че без особени усилия ще успее да ги смачка и унищожи. България обаче успява не само да се закрепи и задържи, но и да извоюва значителни територии и уважително отношение за себе си. Като една от най-големите стъпки в тази посока, едно от най-големите постижения в това отношение историците отчитат битката на цар Симеон I с войските на Византия при Ахелой.

От 893 до 927 г. България е в ръцете на Симеон I Велики – владетел, който развива както вътрешното ѝ състояние, така и външното, и я довежда до пълен разцвет. Действайки едновременно с такт, стратегия, усет, уцелване на точния момент, добро премисляне на ходовете и заедно с това – организирани военни действия, той успява да постигне разширяване на България и разпростирането ѝ върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа.


Военните сблъсъци между България и Византия започват не заради териториален конфликт, а поради засягане на търговски интереси. Едно своеволно действие от страна на византийците – преместването на тържището на българите от столицата Константинопол в Солун, за да им взимат по-високи търговски мита, засяга икономическите интереси на България, както и нейния международен престиж. Симеон I не е привърженик на насилието и войната и първоначално опитва да разреши въпроса по мирен път, свързвайки се с византийския император за уреждане на проблема. Пренебрежението, с което Лъв VI Философ се отнася към него, разгневява българския владетел дотолкова, че да започне търговска война с Византия. Още щом приключва 30-годишният мирен договор, Симеон I нахлува с войската си в Източна Тракия. Това действие не среща никаква съпротива, защото е изцяло изненадващо за противната страна. Сформираната набързо гвардия за ответна реакция е напълно разгромена, с което започва серия от унизителни загуби за византийската империя и териториални и политически успехи за България. Крайният резултат е блокиране на Константинопол по суша от българите през лятото на 913 година и сключване на мирен договор с предвиден бъдещ брак между дъщерята на Симеон и наследника на императорския пост Константин VII. Държавен преврат във Византия през следващата година разваля установените договори – императрица Зоя, майка на Константин VII, анулира всички споразумения и започва да се готви за решителна война срещу българите.

На 20 август 917 година, близо до река Ахелой, се състои тежката битка между българи и византийци. Надмощието на българите и погромът над императорската армия са толкова очевидни, че и най-видните византийски хронисти го отбелязват по категоричен и недвусмислен начин - според Лъв Дякон, който живял половин век след битката, „още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите“. Тази велика победа се оказва ключова за установяване на статута и силата на България. Успехът има силен психологически ефект както върху армията на Византия, която панически побягва назад, така и върху императрицата, а и последващите императори на Византия, които вече не гледат на България като на нищожна, малка и лесна за отстраняване пречка, а като на достоен, силен и равнопоставен противник, към когото трябва да се отнасят с изключително внимание и такт.

1673 | 20 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате