6 септември – 128 години от Съединението на България

06 сеп 2013

На шести септември отбелязваме 128 години от съединението на Княжество България с Източна Румелия – Съединението на България. От 15 години денят е официален празник за всички българи.

През есента на 1885 година Съединението на Източна Румелия и Княжество България се осъществява, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). След подписване на Санстефанския мирен договор през 1879 г. Източна Румелия остава в границите на Османската империя. След поредица бунтове в различни градове, на 6 септември (което по нов стил се пада на 18 септември), се извършва и военен преврат, ръководен от майор Данаил Николаев и подкрепен от българския княз Александър І.

През пролетта на 1885 г. в Пловдив се сформира Българският таен централен революционен комитет, ръководен от Захари Стоянов. БТРЦК активно се заема да пропагандира обединението на страната с публикации във в-к „Борба“ и публични демонстрации. На годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа се отбелязва най-масовото събиране на хора – от Източна Румелия, а също и от Княжество България. Установяват се връзки с висши офицери в армията, партии също работят в полза на обединението. Решено е Съединението да бъде осъществено в началото на месец септември, когато голяма част от милицията в Източна Румелия е мобилизирана за провеждане на маневри.

На 4 септември бунтовниците установяват контрол над Голямо Конаре, сега гр. Съединение в Пловдивска област, под ръководството на опълченеца – поборник Продан Проданов, по-известен като Чардафон.
На 5 септември правителството на Княжество България се консултира с руското представителство в Пловдив, като се надява последното да подкрепи Съединението и то да бъде обявено тогава, но среща категоричен отказ. На този ден голяма група от въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив и в нощта срещу 6 септември установяват контрол над града.

Частите под ръководството на майор Данаил Николаев отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, по-късно заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

Няколко дни по-късно Русия изразява остро недоволство, че акцията на Съединението не е получила нейното одобрение и не е била съгласувана. Сърбия, с подкрепата на Австро-Унгария, напада България и слага началото на Сръбско-българската война на 2 ноември 1885 г. Тридневните боеве край Сливница се увенчават с победа за България, с подписването на Букурещкия договор се възстановява довоенната граница със Сърбия, а Съединението на България получава международна гласност и признание.

Съединението води до обтегнати отношения с Русия, тъй като е срещу интересите ѝ на Балканите. Следват различни заговори и преврати в България, организирани от руска страна и осуетени от Стефан Стамболов. Русия къса дипломатическите си отношения с България и ги възстановява едва десет години по-късно.

Съединението има подкрепата на княз Александър І и след края на Сръбско-българската война страната ни постига споразумение с Османската империя, че Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, армия и администрация. В замяна България отстъпва на Османската империя Кърджалийската околия и Тъмръшките села. Българският княз е все още формално назначаван за генерал-губернатор на Източна Румелия от турския султан, но и това отпада през 1908 г., когато независимостта на България е окончателно призната.
 

Честит празник, българи!

1028 | 06 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате