Празнуваме 105 години независима България!

22 сеп 2013

На 22 септември преди 105 години е обявена Независимостта на България. На тази дата през 1908 година страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор.

Освобождението на България от турска власт, което празнуваме като национален празник на 3 март всяка година, е събитие, което отбелязва възстановяването на българската държавност в резултат на Руско-турската война, посредством подписания през 1878 година Санстефански мирен договор и последвалия го Берлински договор. В тези международни документи е официално отбелязано и признато възстановяването на българската държава, но някак... половинчато – признато е съществуването на държавата България, но тя е подчинена и зависима от Османската империя. Член 1 от Берлинския договор гласи: „България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверенитета на Негово Величество султана...“. Новосъздаденото Княжество България реално е трибутарно княжество – зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава в международноправен аспект.

Съществуването като васално на Османската империя княжество поставя България в неопределена и неутвърдена позиция както във вътрешен, така и в международен план. Заедно с това политическото ѝ положение затормозява силно развитието на всички сфери, най-вече икономическите и търговските (заради ограниченията, наложени от Великите сили на самата Османска империя, които се прехвърлят и на княжеството) и ограничава възможностите ѝ за гъвкавост и динамика на международните връзки и отношения. Като първа цел за българския политически елит след подписването на Берлинския договор е Съединението с Източна Румелия. Когато това става през 1885 година, всички усилия на българските държавници се насочват към обявяване на пълна независимост на Княжеството. Политиците използват добрата стратегия на изчакване на подходящ момент да се случи това. Благоприятните условия се появяват през септември 1908 година, когато Великите сили имат пред себе си други въпроси за решаване – спорът между Франция и Германия за Мароко, както и анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. В същото време Османската империя също има своите проблеми. През юли 1908 година в Истанбул започва Младотурската революция – държавен преврат с цел ограничаване на абсолютната власт на султана. За българското правителство това е идеалният момент, който е чакало, за действия в интересите на България. В нощта срещу 22 септември цялото правителство на Александър Малинов и българският княз Фердинанд I потеглят с царския влак към Търново, за да обявят Независимостта на България, като правят само една почивка – на гара Две Могили, където Александър Малинов пише текста на Манифеста, а князът и министрите се подписват под него.

На следващия ден – 22 септември, в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново, сред празнична и тържествена атмосфера, Фердинанд I прочита създадения манифест и обявява възстановяването на българската независимост чрез превръщането на България в царство. Мястото има дълбока символика и не е избрано случайно. То има за цел да подчертае силната приемственост на възраждането на Третата българска държава с Първото и Второто българско царство – в Търново и точно в тази църква на 26 октомври 1185 година Асеневци обявяват възстановяването на българската независимост и поставят началото на Втората българска държава.

Веднага след обявяването на Независимостта, Османската империя отправя заплахи за война. България отвръща с военна мобилизация, но изказва желание за мирно уреждане на въпроса. В същото време Великите сили са пред двоен проблем. Берлинският договор е нарушен от две страни. Един път – от страна на България, и втори път – от страна на Австро-Унгария с действията ѝ спрямо Босна и Херцеговина. Тъй като не са подготвени за война с такива големи размери за „наказване“ на престъпилите договора държави, Великите сили преминават към дипломатическо признаване на българската независимост. През април 1909 година Турция и Великите сили признават обявената от Фердинанд I Независимост на България от Османската империя и равноправния ѝ статут с всички останали европейски държави.

Денят 22 септември 1908 г. е от голяма важност за съвземането на България след пет века отсъствие от международната политическа карта.

Честит празник на всички българи!

Ето и част от манифеста, вдъхновил и развълнувал стотици българи на 22 септември 1908 година:
„...Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!“

1173 | 22 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате