На 18 октомври е открит Античният театър в Пловдив

18 окт 2013

На 18 октомври 1981 година е открит един от най-добре запазените антични театри в целия свят – този в Пловдив, и единствената антична театрална сграда по българските земи. Той се нарежда сред важните архитертурни наследства на човешката цивилизация в световен мащаб и осъществява пряка приемственост с отдавна отминали времена и цивилизации.

През 1968 година една от най-старите културни институции в България – Археологическият музей в Пловдив, започва разкопки в седловината между двата хълма Джамбаз и Таксим тепе. Това, което откриват, променя облика на града, страната и световната история. Точно там, пред очите на археолозите, малко по малко се разкрива Античният театър, запазил се и достигнал до нас от началото на II век преди новата ера.

Според открит строителен надпис, построяването на театъра станало по времето на римския император Марк Улпий Траян (98 и 117 година пр. Христа). Преди това на мястото съществувал храм на тракийската богиня Бендида. Изграждането на новата сграда започва по нареждане на императора, който има за цел да създаде централна обществена постройка в Тримонциум, която да се отличава със забележителна архитектура, внушителни дизайн, размери и представителност. Нейното предназначение било да играе важна роля в обществено-политическия живот на града, както и да служи за културно средище.

В момента театърът е изцяло реставриран и адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив – той може да бъде посещаван като част от културните забележителности на града, а благодарение на запазената му отлична акустика, която се дължи на специфичната му архитектура, в него се провеждат и различни обществени мероприятия – концерти и спектакли с публика от близо 5 000 зрители.

Малко повече публика е побирал театърът в оригиналния си вид – в него е можело спокойно да се настанят около 7 000 зрители и благодарение на амфитеатралното позициониране на зрителната част (театрона), всички имали отлична видимост към мащабната сцена, декорирана с най-различни статуи, рисунки, корнизи и орнаменти. Откритото зрително пространство се състояло от 28 концентрични реда мраморни седалки, разделени от пътека. Днес зрителите са по-малко заради бедствие – пожар или земетресение, което се е случило в края на четвърти век и според археолозите е разрушило една част от театъра. От общо 28 реда седалки, разделени на два ранга, всеки състоящ се от 14 реда, са оцелели общо 20. По някои от тях все още си личат следи от почетни надписи – традиция, свързана с театрите в цялата Римска империя. Почетните зрителски места се надписвали за представители на градската управа, магистрати, приятели на императора.

Днес на тях сядаме ние и няма как да не се почувстваме особено. Става въпрос за неизразимото с думи смътно усещане за приемственост с много далечен и отминал свят – може би слушаме концерт с класическа музика на същата седалка, на която някой тракийски управник е отправял предложения в поредното събрание за обществено-политическия живот на града или пък знатен магистрат е наблюдавал вълнуващо театрално представление. Кой знае? По-важното е, че театърът е запазен и стигнал до нас, за да ни напомня, че много вода е изтекла, преди да стигнем дотук.

2020 | 18 окт 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате