На 26 октомври избухва въстанието на Асен и Петър

26 окт 2013
Снимка: худ. Димитър Гюдженов

През Х век България е силна, голяма и могъща. Тогава е нейният Златен век на разцвет под управлението на Симеон Велики. Българският владетел е известен с успехите си във военната политика - разширяването на територията на страната и успешното воюване с Византия. Първата българска държава се превръща в една от водещите сили на континента. Това обаче я прави и огромна заплаха за останалите силни държави, които не искат да променят положението си и Византия решава, че трябва да я подчини.

Неспособна да се справи сама с България, в средата на века империята се съюзява с Киевска Русия и двете държави започват непрекъснати едновременни атаки. Русите успяват да превземат столицата Преслав и по този начин страната се разделя с цялата източна част от териториите си. Това е началото на неуспехите, което води до пълното поробване на България, известно като византийско владичество по българските земи и продължило два века. Битките и българската съпротива продължават до 1018 година, когато след смъртта на Иван Владислав цяла България пада под властта на Византия.

Българите не се примиряват. Първият организиран опит за освобождение е 32 години по-късно – през 1040 година в Белград. Царският потомък Петър Делян влага своите усилия в борба срещу византийците. Вътрешните несъгласия и конфликти между въстаниците обаче ги провалят и въстанието е неуспешно. 22 години по-късно, през 1066 година, избухва друго въстание в Северна Тесалия – то отново е разгромено. След 10 години скопският болярин Георги Войтех вдига въстание и провъзгласява за български цар Константин Бодин, но византийците бързо и лесно потушават и този опит за извоюване на независимост. До края на века се случват още въстания – това на Нестор и бунтът на Добромир в Месемврия – и двете неуспешни. За повече от век България като че ли се примирява с положението, но това е само привидно – всъщност просто чака удобен момент. И той се появява в края на 12 век.

От средата на предния век византийската империя воюва със селджукските турци, които се разполагат в Мала Азия и отказват да се подчинят на империята. Византия влиза в пряка война с тях за отвоюване на тези територии. През 1176 година се състои последната битка, в която византийците са напълно разгромени. След тази загуба империята е в нестабилно вътрешно състояние. Конфликтите водят до  дворцов преврат 9 години по-късно и страната започва да губи битките си срещу външни нападатели. В същото време византийският император решава да обложи българското население с още един, извънреден данък, защото има лична нужда да напълни хазната във връзка с предстоящата си сватба с унгарска принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на хората в Северна България, към което започват да се присъединяват и други недоволни.

Начело на вече организираното въстание застават двама заможни братя – Асен и Петър. Заедно с останалите въстаници те избират датата 26 октомври, Димитровден, за официално начало на борбата. Народът има нужда от окуражаване и братята му го дават, пускайки слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира вече в построената от тях църква. Ръководеното от тях въстание обаче пропада и те се оттеглят в Зимнич, но на следващата година борбата се възражда, при това – с по-организиран и масов характер. За кратко време са освободени по-главните селища от Северна България и се прониква в Тракия. Византийският император Исак II Ангел решава да ги спре и тръгва с огромна войска срещу тях – толкова голяма, че Асен и Петър са принудени да отстъпят назад. Когато обаче императорът се завръща в Цариград, братята отново тръгват напред и продължават въстаническите си действия. Опитът на императора да ги спре този път е неуспешен.

През пролетта на 1187 година Исак II Ангел се принуждава да сключи примирие с Асен и Петър. С това примирие той официално признава възобновяването на българската държава , макар и в много непълен вид. България се появява отново на картата на света на север от Стара планина. Започва съществуването на Втората българска държава, начело с Теодор Петър, който е провъзгласен за цар на българите с династичното име Петър IV и така поставя началото на династията на Асеневци. През 1190 г. цар Петър предава реалната власт в ръцете на брат си, който заема престола под името Йоан Асен I.

2019 | 26 окт 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате