Месец на българката: Дора Габе

12 мар 2013

Дора Габе е една от най-известните и талантливи български поетеси.

Изидора Петрова Габе, която остава в българската литература като Дора Габе, е родена на 28 август 1888 година в село Харманлък. Баща ѝ, Петър Габе, е публицист и общественик, преселил се от Русия в България.

Дора Габе завършва гимназия във Варна, след което през 1904 година записва естествени науки в Софийския университет, а в периода 1905-1906 година следва френска филология в Женева и Гренобъл. През 1907 година учителства в Добрич.

От 1911 до 1932 година Дора Габе пътува заедно със съпруга си професор Боян Пенев в чужбина многократно, посещавайки Полша, Германия, Швейцария, Австрия и Великобритания. Макар в чужбина, Габе дебатира проблеми в българската литература и живо се интересува от съдбата на Добруджа.

Първото си стихотворение – „Пролет“ - Габе публикува през 1900 година в списание „Младина“. Творческия си дебют прави 5 години по-късно със стихотворните си цикли, публикувани в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“.

През 1925 година, заедно със С. Андреев, Дора Габе става редактор на библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“, а от 1939 до 1941 година редактира и детското списание „Прозорче“.

Първата си лирична стихосбирка Габе кръщава „Теменуги“ и в нея ясно личи модерният тогава символизъм.

През 1968 година Дора Габе е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Толбухин“.

До края на живота си поетесата се занимава с преводаческа дейност, превеждайки от полски, чешки, руски и гръцки.

Дора Габе почива на 95 годишна възраст на 16 ноември 1983 година в София.

Едно от най-популярните ѝ произведения се казва "Бе тиха нощ" и е част от първата ѝ лирична стихосбирка „Теменуги“, чийто редактор е П. К. Яворов.

 

Бе тиха нощ...

Бе тиха нощ. В водите посребрени

оглеждаше се бледата луна.

На спещите листа сред тишина

замираха лъчите ѝ разлени...

И ти до мен - и щаст'е, и тъга,

лъчи и мрак приплетени в душата -

и трепетно притисках аз ръка

до твоята... Не тупаха сърцата,

не дишаха препълнени гърди...

Какво мълвеше плахо тишината?

Що криеше и взора на луната,

насълзен под кристалните води?

1833 | 12 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате