На 8 април празнува Йълдъз Ибрахимова!

08 апр 2013

Йълдъз Ибрахимова е истинско явление на родната музикална сцена – освен забележителната ѝ вокална техника, необикновен е и широкият ѝ гласов диапазон от четири октави, а съчетанието между класически джаз, цигански песни и балканска музика - български, турски и руски фолклорни мотиви, е единствено по рода си в цял свят.

Родена на 8 април 1952 година в семейство с турски произход, живеещо в Силистра, тя започва да се занимава с музика още на 10-годишна възраст. Именно тогава стартират уроците ѝ по пиано и солфеж в Детската музикална школа в София, а след това щафетата да доизваят гласа ѝ поемат Музикалното училище и Музикалната академия, където завършва оперно пеене. Още тогава на всички става ясно, че се е появило истинско явление на българската музикална сцена – Йълдъз реално пее с еднакъв успех всякакви стилове. Въпреки избраната специалност по оперно пеене, носещата свободолюбив дух певица е привлечена от магията на джаза и избира този стил за свое основно поприще. Макар че по това време повечето учители не гледат сериозно на тази музика, Йълдъз се влюбва в нея, усещайки, че именно тя е „музиката на свободния дух“. Намерила своето място, младата певица прави дебют през 1975 година в популярния по това време джаз клуб „Операта“ с квартета на известния български джаз пианист Марио Станчев. Първата ѝ голяма изява е като солистка на Биг бенда на БНР с диригент Вили Казасян. Следва сътрудничество с музикантите Теодосий Спасов, Петър Петров, Антони Дончев, Боян Воденичаров, Любомир Денев и Огнян Видев. Изявява се както сама, така и като част от формациите „Джаз линия“, „Акустична версия“, „Бели, зелени, червени“.

Само 6 години след първия ѝ дебют през 1975 година, тя вече има участия на световни и европейски фестивали в Хюстън, Испания, Франция, Австрия, Германия, Белгия, Чехия, Гърция, Турция, Сърбия и Русия. Присъствието ѝ на тези музикални форуми е запомнящо се, тъй като тя прави вокална соло програма и в рамките на 90 минути пее без никакъв музикален съпровод. До 2003 година Йълдъз издава 15 албума с най-различни музикални интерпретации - класически джаз, цигански мотиви и балкански фолклорни песни, всеки един от които е изключително успешен. Във всичките албуми харизматичният ѝ глас свободно се рее между класиката, джаза, модерната авангардна музика, спонтанните импровизации, разчупеността и различните фолклорни мотиви, създавайки неповторим пъзел от елегантна и завладяваща музикална експерименталност, която е извън всякаква логика и строго установени рамки.

Удивително висок интерес и продажби предизвиква албумът ѝ „Марджанджа – песните на циганина“ – появата му води и до организирането на първото ѝ национално турне из големите български градове. Интересът е толкова голям, че половин година по-късно се налага второ национално турне, предизвикано от желанието на публиката. През 2006-та година излиза и сборният ѝ двоен албум „30 години на сцената“, събрал най-добрите ѝ изпълнения в два тематични раздела „Classics&Jazz“ и „Балканатолия“. Последното музикално творение на певицата е албумът ѝ от 2008 година – “Back To My Love”, посветен на съпруга ѝ – известният турски политик Али Динчер.

Миналата година Йълдъз Ибрахимова навърши 60 години и ги отбеляза с грандиозен концерт в зала 1 на Националния дворец на културата. Макар и отдавна да не живее в България, тя се завърна тук за юбилея си и го отпразнува по наистина запомнящ се начин с всичките си български почитатели. За своите 37 години на музикалната сцена тя може да се похвали с безброй фенове и любители на музиката и гласа ѝ, с близо 20 издадени албума, десетки турнета, изяви и участия по фестивали в страната и чужбина (над 30 страни в Европа, Северна Америка, Азия и Африка), както и съвместни проекти с най-различни музиканти от различни краища на планетата, включително Петербургската филхармония, Симфоничния оркестър на Истанбул, Симфоничния оркестър на Измир, Президентския симфоничен оркестър на Турция, Оркестърът на българската национална опера и много други. За цялостната си работа Йълдъз е отличена с десетки награди – носител е на най-голямата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци в България - "Кристална лира", както и наградата на турското списание „Jazz“ за вокалист на 2008-ма година. През 2009 година ѝ връчват и наградата за изключителен принос в развитието на джаза. Но може би най-съществената от всички е наградата „Баларт“ за изключителен принос в приобщаването на балканската култура към световната.

1458 | 08 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате