Актьорът Любен Кънев в игра за големи

16 юни 2013
Снимка: Георги Вачев, БНТ, Архив

Той е от отборните играчи, които са на терена, защитавайки общата цел, но с възможностите, които демонстрира, успява да се открои сред останалите. Притежава собствена техника, умее бързо да се движи и да си проправя път между противниците, финтира с лекота и вкарва гол след гол.
Той е и едно от най-интересните и талантливи лица, излезли от школата на НАТФИЗ през последните години. Не можах обаче да реша дали ми допада повече екранното му присъствие (той е инспекторът от ГДБОП Тодор Тодоров в крими поредицата „Под прикритие” и княз Кирил Преславски в историческия сериал „Недадените”), или това в театъра (той е Тровалд Хелмер в „Куклен дом” от Ибсен в Пловдивския театър, Прокош в „Презрението” по Годар в „Сфумато”). Затова го потърсих, за да разбера що за човек е, що за творец е, накъде е тръгнал и към какво се стреми.

Той е актьорът Любен Кънев.

Определих го като човек на действието, за когото са важни процесите в работата, защото те му дават възможност да се усъвършенства и да върви стремително и по-уверено напред. Спортният хъс, с който израства (в годините преди да влезе в НАТФИЗ усилено тренира футбол), дава отражение и на сегашните му занимания. Още докато следва в театралната академия, печели Голямата награда на първия Международен театрален фестивал на театралните академии (GATS) в Пекин за ролята си на Брут в „Юлий Цезар” от Уилям Шекспир под режисурата на Пламен Марков. Отличието му осигурява пълна стипендия за специализация в Централната театрална академия в китайската столица. Той е и „Най-добър актьор за драматичен театър” на НАТФИЗ за 2010 г.

Междувременно се явява на кастинг за поредицата „Под прикритие”. Ангажират го за образа на инспектора от ГДБОП Тодор Тодоров. „Не е нужно да редя суперлативи за сериала, защото той сам говори за себе си. За мен е голямо удоволствие да общувам на високо ниво било то с продуцента, било с режисьора или сценаристите, било то с актьорите. Важен е процесът по отношение на плътност между нас, между екипа. Ето, например режисьорът Виктор Божинов. При него ми допадна, че движението на камерата, словесното действие, движението на всеки един компонент на снимачната площадка бяха издирижирани майсторски от него. Той ми помогна да се науча да мисля за темпото на случващото се пред камерата, да бъда бърз, конкретен и концентриран в действието си и действието като цяло в дадена сцена”, разказва ми надълго и нашироко Любен.

Относно партньорството мнението му е следното: „Обичам да вярвам на очите на актьора, докато е срещу мен. Обаче искам да вярвам на персонажа му, а не на актьора. Актьорът може да те подведе, а персонажът да те изведе от текущата реалност. Може да те накара да се прехвърлиш в една друга реалност, лежаща всъщност на много здрави правила. Но никога не трябва да се забравя, че това е една игра. Игра, в която има правила. По време на спектакъла можеш да си всичко и да правиш всичко, но в действителност той е една игра, игра за големи, не за деца. Игра, която може да бъде и опасна понякога!”

Разкри ми, че по време и след работата си в трите сезона на крими поредицата си е извлякъл много позитиви, спомогнали и за следващото му превъплъщение като княз Кирил в „Недадените”. За ролята на реалната историческа личност, разстреляна по решение на т.нар. Народен съд през 1945 г., го кани лично сценаристът Емил Бонев. Попитах го по-трудно ли е да приеме облика на човек от истинския живот. „Малко се притесних в началото, защото си казах: „Този човек е бил жив и сега може би ме гледа отнякъде. Не мога с лека ръка да правя, каквото си искам”. Затова много добре се подготвих, четох. Разговарях с хора, които са били близки на други, които пък са го познавали. Запознах се и с Ивайло Шалафов (шефа на фонда „Цар Борис III и Царица Йоанна” – б.а.) от Двореца „Врана”, който ми сподели страшно много неща, показа ми писма и т.н.”

И тук не пести хвалби за режисьора Вито Бонев, защото смята , че „да кажеш за някого, че е добър в работата си, не означава, че му правиш четки, а че цениш труда му”.
Що се отнася до театъра, и там на Любен му се случват куп предизвикателства, с които бързо си спечели вниманието на т.нар. театрална критика. Той е част от трупата на Пловдивския театър, а първата му роля в Града на тепетата е в постановката на Крис Шарков „Куклен дом” от Хенрик Ибсен. „Много ми допада този голям автор и в комбинация с Крис на репетициите бях вдъхновен и стимулиран. При Ибсен има нещо, което е страшно дълбоко и вълнуващо, мистично и разтърсващо. „Куклен дом” е представление, което ще помня винаги!”

Любен е поканен и в каста на друго представление на Шарков – „Презрението” в „Сфумато” за ролята на продуцента Прокош. „Вълнуващо е да се потопя в образ, в който няма и капчица от мен.”

Тъй като в спектакъла Любен е американски продуцент, който не обелва и думичка български, за него е важно в процеса на работа да усъвършенства езика и произношението до най-малкия детайл. Затова търси помощ и насоки от местен жител на Щатите, американец на име Брус Уингфилд.

Заключих, че крайните образи са в кръвта му. Явно е, че извън изявите си на сцената и екрана актьорът също е човек, който знае какво иска, как да го постигне и влага цялото си сърце и талант в нещата, с които се захваща. Споделя, че получи ли роля, дори и да е второстепенна, той ѝ посвещава всичко и за себе си я превръща в главна.

Тепърва му предстои да изиграе водещ образ в нова тв продукция, а в скоро време очакваме да презентира пред публика авторския си моноспектакъл „STOP”. „Текстът е по действителен случай и разказва за едно момче, трудно общуващо с останалите хора. В един момент обаче осъзнава, че това е много сериозен проблем, защото не може да направи и една крачка – било то във връзка с жена или нещо друго. Познавам отдавна въпросното момче. Видяхме се с него и дълго си поговорихме. Попитах го дали има нещо против да направя този спектакъл. В същността си „STOP” представлява театрално риалити”, разказа ми той. Единствено обаче ми разкри, че е продукция на ДТ Пловдив и ще се разиграва в нестандартно пространство.

Междувременно е разпределен в постановката на Маргарита Младенова и Стилиян Петров „Илюзията” от Пиер Корней, която се играе на сцените в НАТФИЗ и Пловдив.

1799 | 16 юни 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате