Мис Слънчице: актрисата Полин Лалова

21 юни 2013
Снимка: Сатиричен театър, Бургаски театър

Ако честичко поглеждате към телевизора, най-вероятно лицето ѝ ви е познато. Участвала е в сериалите „Стъклен дом”, „Отплата”, както и в няколко реклами.

Но всъщност големия си пробив направи в театъра през изминалия сезон, партнирайки си с грандамата на родната сцена Стоянка Мутафова в спектакъла „Столетие мое” от Мишел Лоранс на Сатиричен театър „Алеко Константинов”. Там тя е Фостин – внучката на героинята на Мутафова. Тя е и в каста на един от новите български филми, който в момента се върти на голям екран. Става дума за „Джулай” на режисьора и сценариста Кирил Станков, където си партнира с Параскева Джукелова, Касиел Ноа Ашер, Яна Титова, Кирил Ефремов, Ованес Торосян, Филип Аврамов и др.

„Явих се на кастинг за друга роля. А после ми се обадиха за тази (Наташа – б.а.). Много се зарадвах, защото обичам такива мънички неща... Имах 5-6 снимачни дни лятото в Крапец. За първи път бях там и съм страшно впечатлена. Присъствах на заснемането на сцената с посрещането на слънцето на "Джулай морнинг" и разбрах защо хората отбелязват този празник. Цялата тази красота си заслужава да бъде видяна”, разказа ми тя.

И веднага заключих, че самата тя е като огряна от слънчеви лъчи заради русата ѝ коса, меките черти на лицето и заради нескриваните ѝ по детски емоции. Името ѝ е Полин Лалова и е сред най-новите попълнения в трупата на „Сатирата“.

Всъщност, актьорската професия никога не е била цел номер едно за Поли. Родената в София чаровница завършва първо икономическия техникум, а после учи година „Счетоводство и контрол” в Свищов. Междувременно обаче посещава Театрална студия „Игра” към Дом на културата „Средец” при Петър Върбанов.

„Там беше първият ми досег със сцената”, казва тя. И явно сцената също я е харесала и е решила да задържи Полин за себе си. Така в един момент сметките и числата остават в миналото, а на преден план излиза следването в Театрална академия. Бъдещата актриса е приета в класа на проф. Димитрина Гюрова, а сред колегите ѝ там са тазгодишният носител на „Аскеер” за главна мъжка роля Леонид Йовчев, познатата и от тв екрана Елен Колева, Екатерина Стоянова от Театър „Българска армия”, Явор Борисов от „Сатирата“ и т.н. 

Веднага след дипломирането един от асистентите в НАТФИЗ - Иван Урумов, ѝ предлага роля в режисираната от него постановка „Без зестра” в Бургаския театър. И Полин набързо попада в щатната трупа там. „Много беше хубаво в Бургас, защото ми дадоха възможност да играя в доста представления.” Участва в „Особености на руското прет-а-порте”, „Жестоки игри”, „Облак рай”, „Драскотини от дъжда”, „Търси се драматична актриса”, „Мандрагора”, „Както ви харесва” и др.

Преди малко повече от година пък съдбата ѝ готви ново предизвикателство. Полин е поканена да замести колежка в представлението „Максималистът” от Станислав Стратиев в Сатиричния театър в столицата. Чарът и талантът ѝ не остават незабелязани от ръководството там. Така Полин става член на актьорския състав на най-смешната трупа и то хвърляйки се в най-дълбоките води, където още на старта се среща с легендарната Стоянка Мутафова във вече споменатия спектакъл „Столетие мое”.

„В началото много се притеснявах. Но тя е толкова непосредствена, че някак си те предразполага и не те кара да се чувстваш зле. Тя има много добро отношение към мен, всички го виждат, а и аз го усещам, за което съм ѝ много благодарна. Обичта ни е взаимна... Много е хубаво да си до един такъв човек на сцената. Да го виждаш как се раздава на хората сто процента, независимо от всякакви обстоятелства. Много можеш и да научиш от нея. Тя разказва страшно интересни истории, а на мен ми харесва да я слушам”, споделя развълнувано Поли. С усмивка и детски свян ми казва също, че и към момента, когато види някой „по-известен” на улицата, реагира по-емоционално - не като колега, а като фен.

Подобни бурни трепети я връхлитат и когато гледа някои от колегите си от Академията. „Трябва да се подкрепяме”, категорична е тя.

Връщайки лентата назад, я разпитах за важните уроци, останали ѝ от професора ѝ в НАТФИЗ Димитрина Гюрова. „Всичко, което знам за професията, е благодарение на нея. Но едно от важните неща, на които ни научи, е да имаме мярка, да имаме вкус и да не прекаляваме. Аз си повтарям това непрекъснато. От значение е както на сцената, така и в живота. Крайностите не са добри... историята показва”, отвърна ми Полин.

В заключение я попитах, след всичко преживяно дотук, дали е открила къде иска да се развива повече - в киното или театъра. „Да снимам ми е интересно, не отричам. Но и аз нямам голям опит, в този смисъл ми е любопитно. Театърът – там ми е сърцето.”

2004 | 21 юни 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате