Мариус Куркински навършва 43 години

15 окт 2013

Роден на днешния ден преди 43 години – през 1969 година в Нови пазар, Мариус Куркински всъщност е кръстен с името  Ивайло Василев Стоянов. На цялото българско общество обаче той е познат чрез артистичния си псевдоним и различните проявления на своите таланти – като театрален актьор, като киноактьор, като режисьор и като музикален изпълнител. Различен, колоритен, нестандартен, иновативен, ексцентричен са само част от епитетите, които вървят редом до името му. Той се превърна в легенда за българското изкуство.

Театърът

Артистичната си нагласа Мариус осъзнава от рано – самият той споделя, че от най-ранна детска възраст е знаел с какво ще се занимава и не е имал никакви съмнения или колебания по този въпрос – винаги е виждал сцената като мястото, на което ще прекара живота си. Първите си спектакли стартира на 8 годишна възраст в двора на къщата си на село – през летните си ваканции. Тогава той само ги режисира и отказва да се включи, а на по-късен етап и това се случва. Цялото село Браничево го познава и хората се събирали да гледат. По-късно спектаклите се пренасят в читалището на селото.
Тъй като сцената е в главата му непрекъснато, на 12 години се записва в детското театрално студио към Драматичен театър Варна. Кандидатства в НАТФИЗ, където първо го късат на изпита за „Актьорско майсторство“, а след това го приемат в „Куклено актьорско майсторство“.
През 1993 година Мариус все пак завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян. Още същата година решава да действа и прави първия си моноспектакъл – „Дон Жуан“ в Младежкия театър. Тогава е напълно непознат, един никой за театъра, съсловието и публиката, но от Младежкия театър поемат риска и му дават възможност, и още тази първа негова стъпка – моноспектакъл, се приема добре от зрителите. През същата година прави още един – „Песен на песните“, който се играе в Националния дворец на културата. Повечето театрални ценители обаче помнят най-вече третия му моноспектакъл – „Дамата с кученцето“ по Чехов, който играе през 1996 година отново в НДК.

Музиката

На широката общественост обаче Мариус става известен през тази 1996 година с друго. Тогава излиза пилотната му песен – „Ти-ри-ри-рам“, която завладява всички радио класации в страната и е обявена за хит на годината от Асоциацията на българските диджеи. Тя е част от музикалния албум „Любовна война“, който излиза през следващата година. Първата песен от втория албум също се превръща в най-горещия хит на годината – „Шу-шу“ става една от най-любимите песни на стотици българи. Тя е част от албума „Двама“, който излиза през 1999 година.

Режисирането

Междувременно Мариус вече е завършил и кинорежисура в НАТФИЗ в класа на проф. Георги Дюлгеров. През същата 1996 година, в която играе моноспектакъла „Дамата с кученцето“ в НДК и когато излиза първата му песен „Ти-ри-ри-рам“, той режисира и първия си игрален филм – „Дневникът на един луд“, по едноименната повест на Гогол. От следващата година е първата  театрална постановка, която режисира – „Дванайсета нощ“ от Шекспир. Следват редица постановки на български и чуждестранни автори – „Синята птица“ и „Годежът“ на Морис Метерлинк, „Греховете наши“ по разкази на Чехов, „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, „Кралят-елен“ на Карло Гоци, „Малки комедии“ от Чехов, „Свекърва“ на Страшимиров, „Големанов“ от Костов, „Рибарят и неговата душа“ на Оскар Уайлд, „С любовта шега не бива“ от Алфред дьо Мосе, „Женско царство“ от Костов, „Кървава сватба“ на Лорка, „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир, „Великолепният рогоносец“ на Кромелинк, „Отворена брачна двойка“ на Дарио Фо и Франка Раме, „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев, „Ревизор“ на Гогол и последната от миналата година – „Хамлет“ на Шекспир. Паралелно с тях Мариус Куркински продължава да развива актьорските си умения, създавайки моноспектакли, които остават в съзнанието на публиката – „Самият човек“ по Андрей Платонов, „Сънят“ от „Светът в 10½ глави" на Джулиан Барнс и „Сътресение“ по разказите „Състресение“, „Страх“ и „Засукан свят“ на Николай Хайтов. Тези спектакли печелят не само възхищението на зрителите, но и признанието на цялото актьорско съсловие. Мариус Куркински получава Аскеер за „Самият човек“ и „Сънят“, както и множество други награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Признание той получава и от чужбина, където неговите спектакли също жънат успех.

На 15.10.2013 българският талантлив творец става на 43 години.
Пожелаваме му най-вече лично щастие и след това – много вдъхновениe за създаване на изкуство, на което всички да се наслаждаваме.

2732 | 15 окт 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате