Спомени за българското село

13 май 2013

Малко, тихо и спокойно. Без хиляди магазини, платени забавления и развлечения. Изоставено и вече на изчезване, кой би предположил, че може да липсва? Но липсва. Замислих се – кое по-точно може да липсва от там?

  • Тишината и спокойствието Всъщност и в селото има звуци, при това не малко, при това не тихи, но са някак различни и в някакъв унисон с природата и живота – не от мотори, машини, двигатели и реклами, а от птици, животни, река, детска врява, бодри и звънки гласове.
  • Идентичността Може да са малки, тихи и спокойни, може всичките да си приличат, но последното, което може да се каже за българското село е, че е невзрачно. Защото всяко едно има уникална идентичност и според своите дадености и характеристики – река, планина, равнина, море, гора, предлага различни безплатни атракции, свързани с вода, скали, височина или поляни. Макар и съставени от едни и същи елементи, всяко едно и отвътре е различно – с площада и кметството, с паркчето и пазарчето, с уличките и къщите.
  • Въздухът Да кажа, че е чист е прозаично и банално, но просто това е истината. Най-малкото, отсъствието на хиляди непрестанно работещи двигатели, отделящи невероятни изпарения и газове във въздуха, го прави такъв. И това е фактор, който все по-осезаемо ще липсва в града.
  • Контактът с другите Противно на отчуждения сив град, в който ежедневно засичаме хиляди хора, които никога повече няма да видим. Тук всички се познават – пряко или косвено. Всеки знае всеки или поне дядо му и баба му, всеки се познава с другия. Може да са чували един за друг само от лелята на майката на бабата на съпруга на свекървата, може да са от двете крайни махали на селото – все се знаят по нещо и винаги, ама винаги ще намерят приятна обща приказка. Темите, вълненията са еднакви – животът, децата, кръговратът, прехраната, трудът... все важните изконни теми.
  • Взаимопомощ Хората на село винаги намират време да помогнат, когато някой има нужда от помощ – за къщата, за нивата... – кой с каквото може. Някои – дори и само с присъствие и морална подкрепа. Други – с мъдър съвет. Трети – с физическа помощ. Четвърти – с ресурси и материали. Никой не остава на произвола на съдбата. Никой не е подминаван безучастно, без да му бъде протегната ръка.
  • Здрави и устойчиви връзки и отношения Не става въпрос само за отношенията мъж-жена, а за връзките между хората като цяло. Животът на децата преминава в средата на голямото семейство, където наблюдават уважение към желанията и нуждите на другите, съобразяване, изчакване и търпение, съчувствие и състрадателност, взаимопомощ и не на последно място – любов.
  • Лицата Здрави, румени, естествени и ведри, усмихнати. Не се чудиш какво има под маската, защото маска няма. Дрехите – спретнати, семпли, достатъчни, една марка – общата. Характерите – открити, прями, директни, горди. Понякога грубовати и простовати, но винаги честни и откровени.
  • Децата Спокойни, ненапрегнати, неизнервени, неразглезени, благодарни, възпитани и помагащи, лицата им – засмени и радостни, бузите им – червени, очите им – грейнали, зъбите им – бели, здравето им – прекрасно, а игрите им – прости и безплатни – тичане, криене, скачане на въже, катерене по дърветата, народна топка.
  • Младежите Пъргави, изваяни, снажни и пращящи от здраве. Нито помен от анорексични или затлъстели тела. Сръчни, смели, оправни и самостоятелни в живота – нещо, с което много малко градски юноши могат да се похвалят.
  • Храната Собственоръчно или съвсем наблизо отгледана. Има ли смисъл въобще да говорим за разликите? Основната е една – храната е с вкус. До нея застава и другата – и с истински хранителни качества.
  • Транспортът Пеша, с колело, животно или каруца. Във всеки един от случаите – икономично и екологично. А също и тонизиращо. В планинските села се срещат и уазки. Разликата с града е, че пет-шест души използват уазката заедно, а не всеки един от тях да си купува отделна.
  • Трудът, работата Тя е тежка, но никой не се оплаква. Работи се задружно, затова е и весело – пее се, скача се, танцува се. Влага се душа и сърце във всичко, което се прави. Резултатите от работата в повечето случаи са видими и носят вътрешна наслада и удовлетворение. Работата е и спорт, и социално място, и развлечение.
  • Неделният пазар Не мога да го пропусна, защото е неделима и неразделна част от живота на селото. Всъщност може да не е неделен, а съботен или пък петъчен – общо взето всяко село си има специфичен свой ден, в който се провежда пазара. Той е като празник, истинска еуфория. Всички обличат най-хубавите си дрехи и излизат навън. Срещи пред, по, а може би и зад мегдана, усмихнати лица, шумен смях, спорове и разговори.

 

Някой може да си помисли, че това е идеализация на старото българско село. Не. Това е по-скоро спомен за един друг начин на живот, към който в 21 век редица хора се завръщат. Спомен за прекрасните български села, от които по един или друг начин, по-напред или по-назад в родословното дърво, всеки един от нас произлиза.
 

2836 | 13 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате