Българските крепости. Част 1

23 май 2013
Снимка: Мая Павлова

Знаете ли колко са крепостите на територията на България?
И аз не знам, но се оказа, че не са малко.

Ще ви покажа тези, които успях да посетя лично. Как да стигнете до тях и кратка, но важна част от историята им.

Съвсем наблизо, до столицата, се намира средновековната българска крепост Урвич. Като тръгнете към Панчарево и следвате Искърското дефиле, ще видите между планинските масиви, облечени в гъста дървесна одежда, част от отбранителната кула.

Мястото, на което трябва да спрете, е добре оформено като паркинг още от времето на социализма. Изграден е паметник с чешма пред него и има табелка, сочеща пътеката към манастира „Св. Никола”. По нататък пътеката е обозначена и няма как да се объркате или да подминете.

Посещението на крепостта е подходящо и за малки деца, пътят е през гора и шарена сянка оформя слънчеви зайчета по полегата алея. Има известно изкачване, но то минава неусетно, докато се наслаждавате на великолепната гледка от дефилето. Отнема около 30 минути от паркинга до крайната точка. През това време ще се намирате в Лозенската планина и ще се върнете 11 века назад.

Първите сведения за Урвич са от края на IX и началото на XX век, когато е управлявал цар Самуил. Интересен факт за него е, че когато се качва на престола, вместо да получи благословията на византийския патриарх (защото по това време е водил войни с Източната Римска империя), той получава такава от Рим с титлата "император на българите".

По негово време р. Искър е носила името Ескус и крепостта на хълма ѝ е носила нейното име Ескумане – крепост на река Ескус. Повече сведения има за отбраната на Средец по времето на Втората българска държава. Тогава се водили решителните битки срещу османците.

Според местните легенди съоръжението се свързва с един от синовете на цар Иван-Александър – Иван-Асен V, наричан още Ясен, поради спецификата на изписването му на старобългарски. След множество битки през 1371 г. той паднал на бойното поле в защита на столицата в близост до днешно Кокаляне. Предполага се, че името идва от тази битка, след която са останали много кости на загинали войници.

След него крепостта е седалище на Иван-Шишман, който имал същата задача – да отблъсква османските набези. Разбира се, имало е стратегия за предпазване и сигнали за тревога, поддържани с близките калета, и при необходимост водите на Ескус били отбивани чрез устроен подвижен вал. Така Урвич оставала недосегаема и защитена. С падането на столицата обаче крепостта също била предадена.

Друг важен фактор за бастиона и неговото значение за този район е, че в пределите му се намира църквата „Св. Илия". Съоръжението е било не само физически щит, но и духовен център. Крепостната църква, заедно с Панчаревския манастир „Св. Никола“ и Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“, е част от софийската „Света гора“.

Проучванията на това историческо място са започнали още от времето на Алеко Константинов, когато основава туристическото дружество „Урвич“. Следват нови теренни работи през 2008 г. до проведените разкопки през 2011 г. от проф. Николай Овчаров.

2479 | 23 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате