Ред в дома - ред в ума

26 дек 2012
Снимка: Wonderlane/Foter/CC BY

Случва ли ви се, още щом пристъпите прага на нечий дом, да се сетите за народната приказка „Сливи за смет“? Разхвърляни вещи, неизмити съдове в мивката, дебел слой прах по мебелите… Ясно, домакинята в този дом не са я избирали по метода, описан в приказката.
Другаде пък цари такъв ред, че чак граничи със стерилност. Човек изпитва страх да докосне нещо, за да не развали усещането за музейна изложба. На пръв поглед тук царят ред и благополучие. Да, но понякога се оказва, че атмосферата в подредения дом може да е наситена с напрежение и недоволство, докато в разхвърления живеят в мир, любов и разбирателство.

Защо се получава така?

Американският философ и психолог Уилям Джеймс счита, че в структурата на човешката личност, освен способностите и интересите, убежденията и пристрастията, трябва да се включи и всичко това, което човек счита за свое: любимите книги на рафта, всекидневните дрехи, скъпите за него предмети и мн. др. Това е нашето физическо Аз, в което също се отразява вътрешният ни свят, не по-малко, отколкото в думите и постъпките. Редът вкъщи е съществен елемент от това физическо Аз и оглеждайки внимателно жилището, можем да кажем много за неговите обитатели. Естествено, първото, което се набива на очи, е дали там цари порядък или безпорядък. Какво означава това от гледна точка на психологията?

На пръв поглед отговорът е ясен. Безпорядъкът е верен признак за недисциплинираност и немарливост, от което може да се направи извод за обща разхвърляност и безгрижие. И обратното – идеалният ред свидетелства за душевна хармония и твърди принципи. Но за жалост, това обяснение е твърде опростено, за да е вярно. На практика могат да се направят съвсем други, различни от тези, изводи.

Почти всички родители се оплакват от разхвърляността на подрастващите си деца и трудностите, които изпитват, когато се опитат да ги накарат да поддържат ред в стаите си. Проблемът се състои в това, че интересите на младежите са твърде широки и насочени към външния свят, което ги прави слабо привързани към дребните материални подробности от бита. Докато не се сблъскат с неудобствата, които носи безпорядъкът, те няма да оценят нуждата от ред и чистота. Макар че учим децата от най-ранна възраст да прибират играчките си и да слагат всяко нещо на мястото му, истинската нужда от ред и порядък човек придобива много по-късно – когато стане зряла личност. До този момент тази необходимост за него е просто непозната.

Означава ли това, че разхвърляният дом е свидетелство, че стопанинът му не е истински пораснал?

Възможно е, понякога се срещат и такива случаи, когато хората си живеят безгрижно като малки деца. Но обикновено проблемите се крият по-дълбоко. Ако човек се оказва постоянно неспособен да приведе дома си в ред, това може да свидетелства за сериозен вътрешен конфликт. Разхвърляните дрехи и натрупаните боклуци говорят, че стопанинът на дома няма власт нито над себе си, нито над околния свят, не е способен да постави предметите на местата им. Мивката, пълна със съдове, препълнената кофа за смет, събираните цяла седмица мръсни дрехи добавят: аз не мога да разпределям силите си, да си поставям задачи и да ги разрешавам своевременно. Изводът е ясен: ако човек не може да организира дреболиите в бита си, значи и сериозните задачи не са по силите му.

Не ви ли се струва, че работите ви не вървят така, както ви се иска, че важните жизнени ситуации излизат извън контрола ви?

Може би искате да се преборите с това неприятно усещане? Започнете с малкото. Огледайте жилището си – прякото продължение на вашето Аз – и набележете къде трябва да се въведе ред. Нареждайки по местата разхвърляните предмети, вие на практика правите много повече – организирате проблемите си и ги поставяте „на рафтовете“. Внесете яснота във физическото си Аз и това неминуемо ще доведе до по-добри резултати в живота ви.

А понякога се среща и другата крайност. Психолозите предупреждават, че прекалената привързаност към чистотата и реда често са симптоми на вътрешна слабост и неувереност.

Педантично поддържайки реда в дома си, човек като че ли се бори с хаоса на големия външен свят, който е твърде сложен и дори страшен за него. Но по този начин той попада в един вид омагьосан кръг. Всяка вещ, която някой от семейството постави на погрешно място, поражда раздразнение и огорчение. Поддържането на реда вкъщи започва да отнема твърде много време и сили и не оставя място за други, по-важни дейности. А това води до неизбежното чувство за самота и до затваряне в черупката си.


В такъв капан, усвоен още в семейството на нашите родители, може да ни вкара понякога животът – когато редът на всяка цена стане по-важен от житейските цели. Човек, чиято главна грижа са белотата на тоалетната чиния и блясъкът на паркета, може да буди само съжаление. Редът в дома не е цел, а необходимо условие, средство за решаване на по-сериозните задачи в живота. Ако проумеем тази проста истина, ние ще намерим и златната среда, която ще ни осигури истинската хармония между материалното и духовното.

14905 | 26 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате