Изгубени в превода

11 май 2013
Снимка: sxc.hu

Едва ли има друго животно, което да е толкова добър психолог и такъв специалист по манипулирането на хората, като котката. Всяка уважаваща себе си котка има цял набор от специални методи, с които да ви застави да направите това, което иска. И ги използва охотно и ефективно!

Кой каза „мяу“?

Отговорът на въпроса „кой“ е ясен, но не така просто стоят нещата с въпроса „защо“. Мяукането при котката е нейното обръщение към нас, недосетливите хора. Тези животни като че ли са учили вокално пеене в консерваторията. Те могат да регулират тона си по височина, тембър, сила, да изкарват цели мелодии и да придават на гласа си най-различни интонации. Най-надарените от тях са способни даже на полифонично мъркане – когато на фона на основния мощен бас звучат нежните трели на сопраното. Този набор от инструменти е нужен на котката, за да ни манипулира по-добре и да постигне желаното.

Хората са силно податливи на котешката „реч“. На подсъзнателно ниво те разбират какво иска да им каже тя в дадения момент. Котешкото мяукане може да се оприличи на плача на малко дете. А това, според зоопсихолозите, се прави умишлено. Или по-точно – злоумишлено. За да си изпроси храна, играчка, внимание или ласка, котката е способна даже и на това. Всеки собственик на котка е добре запознат с обширния репертоар на своя питомец и, предавайки се, бърза да изпълни всяка негова прищявка.

Интонацията на звуците, които котката издава, е много сходна с човешката. Ако тя е въпросителна, това означава, че котката наистина ви задава въпрос. Ако е заповедна, това действително е заповед. Котката може да възприеме много неща от хората, с които живее, но не заради собственото си самоусъвършенстване, а за да получи по-лесно желаното.

Кой е господарят на дома?

Естествено, това е котката! Тя заявява своето превъзходство ежедневно и ежечасно. Ако по принцип не е съгласна с него, бъдете уверени, че ще узнаете за това – например, когато превърне целия ви дом в една голяма тоалетна. Или започне да съдира дивана, въпреки че досега е ползвала специалната драскалка за нокти.

Такова демонстративно поведение е всъщност неприкрита агресия. Котката ви дава да разберете, че не тя, а вие живеете на нейната територия. И правилата на съвместното съществуване ги установява именно тя. Както показва практиката, да се борите в такъв случай е безполезно. Превъзпитанието – още по-малко. Възможно е само да се договорите или да понасяте мълчаливо оскърбленията, признавайки веднъж и завинаги, че вашата собственост се намира под котешката юрисдикция. О, и не забравяйте да почистите след нея, ако обичате.

Другата котешка страст е чистото и изгладено бельо. Случвало ли ви се е да отворите гардероба и да откриете, че върху купчината изгладени чаршафи се е разплуло космато туловище и ви се хили нагло с мустакатата си муцуна? И работата не е там, че котките обичат чистотата. По-скоро те не могат да понасят липсата на собствената им миризма. Затова се стараят да я оставят навсякъде, където е възможно. Защото за котката миризмата е нейната лична карта, в която е написана най-важната информация за нея. А също така е и нейният охранителен белег.

Между другото, ласкавото отъркване на котката в краката на стопаните се дължи на същата причина – така тя маркира своята собственост. А сега, посмейте да кажете, че в дом, в който живее котка, не съществува робовладелческият строй!

„Хванах те!“

Непременно трябва да споменем и котешките игри, защото те не винаги са безобидни и мили като гонене на топка или мишка-играчка. Понякога може да се превърнат в лов на стопанина или скъпите му гости. Да се скрие зад вратата в тъмния коридор и да атакува преминаващите край нея крака. Или да се притаи върху високия шкаф, за да ви изненада с атака от въздуха. И това не е шега! Котката е способна да прилага и стратегия, и тактика, и обмислени предварително маневри, и ефекта на изненадата… И най-вече – истински, остри нокти и зъби!

Когато милото пухкаво животно изрови бойната секира и тръгне на лов за скалпа ви, настава време да се замислите. Такова поведение е преди всичко отмъщение заради недостатъчното внимание, общуване и ласки. Естествено, котките са същества, които са във висша степен самодостатъчни. Но когато живеят с човек, те никога няма да се задоволят само с храна и чисти лапички. По принцип домашните животни много бързо се социализират и освен храна, имат нужда и от интелектуално общуване със своите стопани. Естествено, няма нужда да им четете Шекспир. Но пък, от друга страна, защо да не опитате?

Серийни убийци

Всички котки са убийци по природа, при това серийни. Не вярвате ли? Ами вгледайте се! Всяка затлъстяла Писана при нужда може да се превърне в идеалната машина за убийство – мигновени реакции, остри нокти и зъби, уникален прибор за нощно виждане…

Освен това учените са изяснили, че ситите домашни котки, които могат да излизат свободно, много често убиват просто така, за забавление – също като хората. Те носят на стопаните си мишки, плъхове, жаби, птици и старателно ги подреждат на прага. И това е само малка част от техния улов.

Очевидно е, че не убиват, за да се нахранят. За тях ловът е забавление, удовлетворяване на мощния хищнически инстинкт, изискващ прясна кръв. Някои психолози се шегуват, че ако котките убиваха хора, то всяка година човешката популация би намалявала с около 40%.

И все пак…

И все пак, рядко се среща толкова пленително същество като котката. Това своенравно създание е доказателство за това, че е обичано не заради нещо конкретно, а въпреки и просто така. И ако котката също е успяла да ви обикне – с всичките ви недостатъци и пороци – бъдете уверени, че има защо да се гордеете със себе си.

2910 | 11 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате