Зайчето – пухкава компания у дома

06 юни 2013
Снимка: sxc.hu

Зайчетата са едни от най-харесваните животни. Заради своята миловидна физиономия, малък размер и пухкавост, те се доближават максимално до визията на плюшена играчка и приятен домашен любимец. Не бива да забравяме обаче, че и те имат своите характерни особености, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да останат по-дълго с нас. И както се оказва, въпреки че изглеждат лесни за гледане отстрани, те са всъщност с доста специфични изисквания и нужди.

Изправени пред алтернативата куче или коте, все повече родители избират зайче за своите деца заради неговата... привидна непретенциозност. Трябва да се знае обаче, че на практика зайците са едни от най-претенциозните и капризни откъм условия и среда животни. Правилата за тяхното отглеждане трябва да се спазват стриктно, ако не искаме да се сбогуваме бързо с тях.

Навън или вътре?

Само вътре. Докато кучетата и котките могат да съществуват и на открито, и на закрито и са устойчиви на почти всякакви климатични условия (е, изключваме сибирския студ и африканската жега), то зайците ще отправят доста повече претенции, за да останат здрави. Едно от тях е мястото, където ще живеят. Не си представяйте, че домашните зайчета могат да оцелеят навсякъде, имайки предвид условията, в които живеят техните диви събратя навън – не, опитомените зайци са различни от дивите и трябва да живеят вътре. Особено пагубни са тях се оказват температурните промени, както и стоенето на течение. Дори и два отворени прозореца със средно течение между тях могат да доведат до непоправими последствия. Домашните зайчета са изключително крехки. Изнасянето им на балкона, дори и само за през лятото, може свърши трагично – през нощта температурите могат да паднат повече от поносимото за тях. Затова най-сигурното място е у дома, далече от течения и климатици, в клетка, поне пет пъти по-голяма от самото зайче. Оттук произтичат редица други особености.

Дресурата е...

...трудна работа. Е, не е мисия невъзможна, но все пак... Кучатата бързо свикват да се изхождат навън, котетата си избират своето място у дома, а рибките... е, техните изхождания рядко можем да усетим осезаемо. Не може да се каже същото обаче за домашното зайче. На много места може да прочетете, че то мирише. Не, за него това не е вярно, но за изпражненията му – със сигурност. Особено ако не се сменя постелката в клетката му почти всеки ден.

Обезопасете района!

С куче, котка, папагал или рибка надали ще имате такава задача. Но със зайче у дома – със сигурност! Независимо дали го оставяте извън клетката само веднъж на ден за 10 минути, докато я почистите, или за повече време, трябва да сте готови за малки и големи поразии. Помните ли как обезопасявахте, когато детето започна да лази? Е, тук трябва да сте дори още по-прецизни! Защо? Ами детето надали е било пристрастено към гризане на електрически кабели, но вашият заек със сигурност ще се насочи именно към тях. Понеже зайците изпитват огромно удоволствие да гризкат, за нула време може да се окажете без работещи уреди, интернет и електричество. Всъщност това може да се случи с всичко, до което успеят да се докопат – обувки, дрехи, играчки, книги, цветя. Разбира се, при обезопасяването не пропускайте да махнете и всички почистващи препарати, до които би могло да се докопа, за да не се отрови. Същото важи и за доста растения като момина сълза, азалия, филодендрон и други. Не бива да допускате то да ги изгризе.

Тези животни имат много сложна храносмилателна система

И е общо взето въпрос на живот и смърт какво точно ще ядат. Храната на зайчетата е специфична и трябва да се придържате строго към нея. Тя включва суха трева – сено, зеленчуци – листни като целина, магданоз, глухарче, листа от репички и други. Важно е количеството, за да не преяде вашето зайче, защото това може да се окаже пагубно за него. Плодовете също са част от храната на зайчетата, само че в минимални количества и под подходяща форма – обелени, почистени, без дръжки и семки, за да не се задавят. Отровните храни за тези животни са много, така че най-добър е принципът за даване на само такива неща, които със сигурност влизат в разрешения списък. Водата също ежедневно трябва да се зарежда, тъй като зайците пият много вода.

Гушкане

Любимата част от това да има зайче у дома. Държането и милването на мека, пухкава и топла топка в скута е приятно и релаксиращо усещане. Трябва да имате предвид обаче, че някои зайчета, макар и „домашни“, съвсем не обичат да ги носят и гушкат и открито се съпротивляват срещу това. За съжаление, не може да се знае предварително дали малкото бебе, което взимате, ще се окаже гушливо или не – разбирате го впоследствие. Освен това, както вече споменахме, зайчетата са доста нежни и деликатни същества и при тяхното вдигане и носене трябва да се подхожда изключително внимателно. Тъй като костите им са доста крехки, те не бива да висят във въздуха, да падат отвисоко, да бъдат подхващани под стомаха или пък вдигани за ушите.

Не е за пропускане и следният факт – зайците обикновено спят през деня и много често будуват през нощта – подскачат, гризат и т.н. Обмислете добре къде ще разположите клетката на вашето зайче, така че да нямате среднощни будувания заради звуците, идващи от нея.

Хубавата новина е, че веднъж свикнали в обстановката и атмосферата на вашия дом, както и с вас самите, зайчетата стават наистина приятна компания и тяхното тихо приятелство може да спечели сърцето ви завинаги.

2544 | 06 юни 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате