Ахатина – гигантският африкански охлюв

12 авг 2013
Снимка: foter.com

Помните ли детската залъгалка: „Охльо-бохльо, покажи си рогцата, да ги видим бели ли са,черни ли са“? Едва ли има дете, което да не е съзерцавало с възхищение как намереният в тревата охлюв свива и разпуска пипалцата си. Изглежда, че с годините тази възхита не намалява, което обяснява защо все повече набира сила модата да се отглеждат охлюви като… домашни любимци.

Идеалният домашен любимец

А защо не? Не е ли охлювът идеалният домашен любимец? Погледнете само колко много предимства има:

  • не се нуждае от разходки навън
  • не вдига шум
  • не досажда на стопаните си по никакъв начин и не се опитва да привлича вниманието им
  • не бяга от къщи (а и да избяга, колко ли ще се отдалечи, преди да бъде забелязана липсата му, като се има предвид че, въпреки големината си, гигантският африкански охлюв се движи много бавно – обикновено за минута се придвижва на разстояние 1 см?)
  • живее дълго (до 10 години)
  • поддръжката и храната му са от най-евтините
  • не може да нарани никого вкъщи, даже и най-беззащитното бебе
  • не пренася болести
  • не предизвиква алергии
  • и най-важното – ако комфортът му бъде нарушен, изпада в летаргичен сън, което е изключително удобно за хората, които пътуват често…

Но все пак да уточним, че не става въпрос за обикновения градински охлюв, а за друг, по-специален вид, произхождащ от Африка, и който все по-често се среща в домашните терариуми, макар и не чак толкова, колкото своя воден събрат, съжителстващ с аквариумните рибки.

Описание

Гигантският охлюв Ахатина е най-голямата сухопътна молюска. В природата се среща в тропичните и субтропични райни на планетата. Макар че в естествената си среда е приносител на куп заболявания, като домашен любимец е напълно безвреден, защото всички екземпляри се раждат и отглеждат в домашна среда и на практика няма как да станат източници на каквото и да е заболяване.

В природата ахатините имат много полезна задача. Те са всеядни и играят ролята на чистачи – изяждат разлагащите се растения, екскрементите от животни, могат да изядат даже цели загниващи дървета.

Възрастните екземпляри достигат на дължина до 15 – 20 см (а някои даже до 30 см!). Раковината има конична форма, най-често усукана обратно на часовниковата стрелка, макар че и обратният вариант не е особена рядкост. При старите ахатини тя има от 7 до 9 извивки. Окраската зависи най-вече от наследствеността. Обикновено се състои от ивици с различни нюанси на кафявия и черния цвят. С годините тя може да придобие зеленикав оттенък.

Днес ахатините се срещат в много страни, включително и у нас. Успешното им развъждане се гарантира от голямата им плодовитост и бързия им растеж. Те започват да се размножават след 6-ия си месец, а през целия си живот един екземпляр може да снесе до 8 млрд яйца.

Поведение

Ахатините водят предимно нощен живот, макар че могат да пълзят и денем. Обичайно светлите часове на денонощието прекарват в укритията си, заровени в почвата, и се активизират едва два часа след залез слънце.

Много собственици считат, че гигантският африкански охлюв е умно същество и може да различава стопаните си от чуждите хора – също като котката и кучето. Нещо повече - той може да си изработва различни условни рефлекси! Например такива, които са свързани с храненето или с къпането, което той обожава. Доказано е наличието на дълговременна памет при ахатините – те могат да запомнят всичко, което се е случило в течение на един час, могат да запомнят източниците на храна и да се връщат при тях. Младите екземпляри са по-подвижни и преодоляват по-големи разстояния в течение на деня, освен това са способни и на по-дълги миграции. Обикновено те не се се връщат да почиват на едно и също място. За разлика от тях, по-старите им събратя си имат любимо място, където предпочитат да си почиват и откъдето изпълзяват в търсене на храна, без да се отдалечават на повече от 5 м. Ако преместим една ахатина на мястото за почивка на друга (в пределите на 30 м), то тя винаги се връща на своето си място.

Ахатината не предизвиква алергични реакции, което също е един голям плюс за нея. Но все пак, за всеки случай, въпреки че няма регистрирани случаи на заболявания, свързани с отглеждането на този вид охлюви, не е зле след игра с тях да миете ръцете си със сапун.

Терариум

За терариум на ахатината можете да използвате обикновен аквариум от силикатно или оргстъкло. (Естествено, не и напълнен с вода!) Не забравяйте да предвидите капак, който да не позволява на ахатините да избягат. А отворите по него трябва да обезпечат притока на свеж въздух. Желателно е температурата в терариума да е 25 – 28 градуса (все пак ахатината е тропическо животно). Естествено, тя може да живее и на стайна температура, но тогава ще загуби своята „пъргавина“.

За грунд можете да използвате смес от торф, пясък и градинска пръст. Той трябва да е рехав, за да могат охлювите да се заравят в него и при това да разчитат на достатъчно количество въздух. Освен това може да се използват и кори от хвойнови растения, както и кокосов субстрат. Много е важно грундът да не съдържа торове и да е достатъчно рохкав. Дебелината му трябва да е 5 – 10 см. Не забравяйте да го сменяте периодично, а остатъците от храна (особено загниващите) веднага отстранявайте.

Новородените ахатини не се нуждаят от грунд, защото в него могат да загинат. За постелка можете да използвате големи листа, например от зеле или маруля (тъкмо и храната им ще им е подръка).

За поддържане на влажността в терариума се използват пулверизатори, с които се пръскат вътрешните стени 1–2 пъти дневно. За целта можете да се ориентирате по поведението на охлювите. Ако те постоянно пълзят по стените, това означава, че влажността е твърде висока или грундът е прогизнал. Ако се опитват да се запечатат и да изпаднат в летаргичен сън, това означава, че им е прекалено сухо. От друга страна, понижаването на влажността може да се използва при принудителното им „приспиване“, ако се налага да отсъствате от къщи. Събуждането е лесно – достатъчно е да подържите питомците си под слаба струя топла вода или да повишите влажността в терариума и те ще се събудят.

Особено важно: Не оставяйте ахатините на слънце – те не обичат това!

Хранене

Разбира се, храненето трябва да бъде съобразено с това, какво яде ахатината в естествената си среда. Като се има предвид, че тя се придвижва бавно и изяжда това, което попадне на пътя ѝ, следва логичният извод, че трябва да се храни рядко – например веднъж седмично. Но това не е така! Вярно, охлювът няма да загине, благодарение на високата си издръжливост, но ще започне да расте бавно или ще изпадне в хибернация. Подобно на всички растителноядни животни, ахатината има нужда от много храна. Това важи особено силно за малките охлюви, които се нуждаят от много храна, за да пораснат.

Ахатините се хранят с продукти от растителен произход, като предпочитат меките или разлагащите се части на растенията. Хранителните им предпочитания се менят с възрастта – младите екземпляри (под 30 мм) предпочитат живи растения, а по-старите – мъртви, гниещи растителни остатъци. С възрастта се променя и броят на употребяваните за храна растения.

Най-често предлаганата в домашни условия храна се състои от: зеле, ябълки, маруля, краставици, банани, моркови. Много е важно менюто им да бъде разнообразно. Но внимавайте и да не ги разглезите! Случва се ахатините да свикнат с даден продукт (краставица, банан) и да започнат да отказват друг вид храна. От диворастящите треви подходящи за тях са глухарчето, живовлякът, детелината. През зимата можете да използвате трева за котки. Ако в менюто присъстват ярко оцветени зеленчуци – например червени чушки, моркови, домати, раковината също ще стане по-ярка и по-красива.

Понеже се налага стените на терариума периодично да се пулверизират, за да се поддържа нужната влажност, вода охлювите си набавят като събират малките капчици вода по стените. Освен това е препоръчително да разполагат с плитък съд с вода (за да не се удавят).

За здравината на раковината си ахатината има нужда от калций. Затова в храната ѝ непременно трябва да се добавят натрошени яйчени черупки, кост от сепия или други източници на този минерал.

Особено важно: Не давайте на ахатината солена храна, защото е смъртоносна за нея!

Хигиена

Ахатините периодично се мият под слаба струя топла (но не и гореща!) вода – нещо, което те буквално обожават. Обикновено къпането се съвместява с измиването на терариума.

Не трябва да оставяте остатъците от недоизядената храна, за да не бъдат заровени в грунда, а и да не се завъждат винени мухички и други нежелани „гости“. Пък и миризмата на разлагащите се остатъци никак не е приятна.

Ако все пак тези „гости“ се появят, достатъчно е само добре да се измие терариумът и да се поднови грундът. В случай, че има места, поразени от плесен (което при редовно почистване едва ли ще се случва често), просто подменете грунда частично или напълно.

Размножаване

Размножаването на ахатините в домашни условия никак не е сложно. Те са хермафродити – т.е. всяка от тях може да използва както мъжката, така и женската роля. При много ниска плътност на популацията е възможно и самооплождане. Чифтосването е придружено от „ритуални танци“ и може да продължи няколко часа. По-едрият охлюв приема ролята на самка, защото снасянето на яйцата е придружено с големи енергийни загуби. При еднакви размери е възможно взаимно оплождане. Младите, току-що достигнали полова зрялост охлюви могат да изпълняват само мъжките функции. Обикновено това става на 6-8 месеца, е при някои видове и около годината. Една от най-странните особености на този вид охлюви е способността им да снасят тренировъчно, докато са млади. Това означава, че те отделят 10 – 15 неоплодени яйца и така се подготвят за истинското снасяне. А има и няколко вида, които са живораждащи.

Една-две седмици след чифтосването охлювът си прави дупка и полага в нея няколкостотин малки, продълговати, светли на цвят яйца. След 1 – 3 седмици, в зависимост от влажността и температурата, от тях се появяват малки, дълги около 5 мм охлювчета. Голям охлюв може да снася яйца до 6 пъти годишно. При това от едно чифтосване могат да се получат 10 – 12 снасяния. Сперматозоидите остават живи в тялото на самката и постепенно се използват за оплождане на съзряващите яйца.

Е, след всичко това, остана ли някой, който още да не се е убедил, че ахатината наистина е идеалният и най-непридирчивият домашен любимец?

8022 | 12 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате