С воля и въображение между декорите и изкуството

06 апр 2013

Когато попаднах на страницата на „Въображариума” във Фейсбук, първата ми мисъл бе: „Това ми харесва. Когато си имам собствен дом задължително ще...” и така нататък. Знаете какво имам предвид. Често се вдъхновяваме, когато забележим добри изпълнения на добри идеи. В съвременното приложно изкуство все по-често виждаме стари и вече непотребни вещи, които се „прераждат” в нови образи, за да внесат свежест и красота в ежедневните ни пространства.

Изключителното този път бе субективното мое усещане за дълбочина на връзката между създателя и творбите, за специално отношение... каквото не отричам, че има във всеки случай. Но тук се вихреше въображение с широк замах, смело заменящо битовизма с приказен сюжет. Така или иначе, любопитството ми към личността на твореца ме накара да се свържа с Наталия и да уговоря среща, при която да науча откъде черпи вдъхновение, как възприема работата си, откъде и накъде се движи нейната енергия.

Посреща ме в апартамента на своя близка приятелка, върху интериора на който работи от известно време. Толкова много детайли говорят за индивидуалния подход към човека, чиято душа трябва да разбираме, преди да посветим нещо на него... Закачалките поемат към небето, носени от дирижабли; полилеите се накланят сякаш под влиянието на водни течения; ключовете на лампите и стъклата на вратите са част от единна екосистема. Цяла стена от хола е репродукция на „Градината на щастливите мъртви” от Хундертвасер – любим на самата Наталия художник, архитект и концепционалист.

Тя споделя за себе си в своя онлайн кът, че се занимава с изкуство, откакто се помни. Не е записвала специализирани курсове, но на практика се справя с разнообразни проекти. Смята, че всичко в сферата на креативността е постижимо. А това за нея включва много повече от рисуването и скулптурата – с вдъхновение се захваща и с готвене, сладкарство, компютърен 3D дизайн, поезия и проза... и с всички жанрове, които интегрира в декорации от различен мащаб.

Работи с бои, прежда, лепила, пирограф, поялник, материали като тел, дърво, камък, стъкло, текстил... какво ли не. Харесва допира с реалните повърхности, всяка със своя специфика, като контраст на 3D моделирането, което известно време е било нейна професия. Изработва освен елементи за декорация, още рисунки за тениски или торти по поръчка на приятели, като след известно време решава да предложи подобни услуги и за непознати – за бъдещите клиенти. Всеки продукт е уникален, доколкото не може да бъде повторен същият – движенията на ръката са всеки път различни и са повлияни от моментното настроение, от вдъхновението и мислите на авторката.

За нея творчеството е спонтанно. Впечатленията се превръщат в идеи, които чакат да бъдат изразени някак, дори и наивно, непретенциозно, несъвършено... Но да бъдат изляти в някаква форма, за да донесат вътрешен мир. „За да мога да спя.” Чувала е от приятел, че изкуството било такова, когато няма друга цел, освен себе си. Приложната работа била нещо друго. По този въпрос може никога да не получим обективно и сигурно мнение. Понякога Наталия не знае целта на това, което започва, но не иска да остави нещата да си отидат без шанс за превръщане наново в харесвана и пазена вещ.

В деня на срещата ни се заема с поредните стъклени чаши, които са щели да се озоват на боклука. С малко цвят ще ги преквалифицира в поставки за чаени свещи. В началото на работата си няма представа как точно ще изглеждат накрая, но впоследствие започва да издрасква вече нанесената боя, за да преминава през прозрачните шарки по-интензивна светлината от пламъка.

Резултатите като цяло (разбира се, не всичко мога да разгледам на това място) успяват някак да съхранят позитивната енергия на младата декораторка. Топлите и наситени цветове внасят свежест в пространството на затворената стая, доближават ни до природата, макар че сме се обградили и изолирали от нея. Направени са с мисъл за светлината, която ще се отрази, ще премине, ще се пречупи от тях. Лесно е да се замечтая, само като се загледам в някое изрисувано или обвито в прежда шише. Както тя е дейна, вярваща в себе си и в другите, така и с работата си се опитва да ни покаже, че можем да поемем отговорност за бъдещето си като зрели хора, без да се дистанцираме от всичко детско и романтично в нас.

2947 | 06 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате