Как се лепят тапети

04 юли 2013

Човек и добре да живее, трябва да прави ремонт понякога. Честито! По ред причини решавате да сложите тапети, вместо традиционния латекс. Може би искате да комбинирате тапети за акцент и боя за основа или сте видели чудни тапети на промоция, или без някаква основателна причина просто така ви се иска. Няма значение – да пристъпим към действие! 

Започваме с това, че никога не сте лепили тапети (иначе нямаше да четете това). Отваряте сайтовете с обяви, а там – „майстор за лепене на тапети, 6 лв./л.м.” Демек, взима по 6 лева, за да залепи метър тапет? „Ха! – казвате си вие. – Че то всеки го може това, чак пък и майстори да се викат…“. Като се замисли човек, не е голяма философия – основите са ни ясни. Взима се парче тапет, намазва се с лепило... някъде, после ще мислим къде, лепи се и готово! 

Отивате в магазина, от който ще купувате тапети. Установявате, че от детството ви насам, когато тапетите бяха задължителната мода, видовете им са се умножили. Сега има, най-общо казано, хартиени, винилни и текстилни (както и фототапети, но за това извращение ще говорим друг път). Хартиените са най-евтини и като цяло – най-тънки. Винилените (на които понякога в магазина високомерно казват „влийс”) са среден до висок клас тапети със съответстваща цена. Текстилните са, ами… текстилни и обикновено – в горния ценови клас. Избирате своите тапети. На касата момичето ви пита леко удивено – „А лепило?“ Хм, да! Отивате, избирате едно универсално, защото пише ясно: „Универсално лепило за тапети”, значи лепи тапети всякакви, точно каквото и смятате да правите. Касиерката отново ви подсказва деликатно, че има специално лепило за всеки вид тапети – а за някои, даже по няколко подвида. Доообре, избирате още по-специалното лепило, което, естествено, е на по-висока цена от универсалното. 

На касата за последен път ви намекват, че имате нужда и от уреди за лепене на тапети. Тук вече вдигате ръце и си купувате готовия комплект „Аз се уча да лепя тапети”, който магазинът предлага. Вътре има ваничка, баданарка, шпакла и пластмасова джаджа за изгонване на въздуха от тапета, стандартен набор за чирак-тапетаджия. 

Готови, старт! Ще лепим тапети. Или пък не – я виж, каква дупка има в стената от онзи път, когато неуспешно забихте пирон, а стана кратер и пиронът падна? Ще ви трябва гипс. Забърквате гипс и шпакловате стената – леко неумело, но прилично, все пак всички сме гледали замаха, с който майсторите шпакловат (и разбира се, ако с гледане ставаше, кучето щеше да е касапин..., както и да е). След шпакловане ви остава малко гипс. Какво, какво... в мивката, че е малко. Следва истеричен писък на половинката: „Не четеш ли листовки никога, пише - „Остатъци да не се изсипват в мивката и тоалетната!”, че нали ще се втвърди, ще запуши всичко и ще стане страшно!” Добре, добре – запазвате спокойствие и промивате още течния гипс с много, много, мнооого вода. Другия път да знаете. 

И така, стените са успешно шпакловани там, където е нужно. Няма нужда от супергладки стени – лепилото е на желатинова основа, набъбва до гъста маса и поема дребните неравности (но дребни). След шпакловането стената трябва да е съвсем суха, а после да се мине с фина шкурка. Тук започвате да кашляте като астматик-пушач на три кутии Арда качак дневно и ви се иска да се бяхте сетили да си вземете работна маска за устата...

Сега, ще бъркаме лепилото. Силно желателно е да спазвате пропорциите горе-долу стриктно, защото иначе ще получите твърде течно или твърде гъсто лепило, с което да се измъчите. Сипете водата, а после – сухото вещество на лепилото. Интересно, на инструкциите не пишеше, че трябва да се бърка междувременно, нали? Честито, имате си бака с вода, в която се кисне доволно голяма лепкава буца, която изобщо не дава вид, че ще се разтвори някога. Какво, какво... пасатор! Да, лепилото може да се пасира. Да, надали е било предвидено да се разбърква с домакински уреди, но какво да ви кажа, неволята учи. Под неодобрителния поглед на половинката, придружено с много цъкане, пуфтене и „Ако после не работи пасаторът, мисли му!”, разбивате успешно буцата лепило до гладка смес. Отбелязвате: „Казах ти, че ще стане!”, въпреки че не сте били изобщо сигурни, но това не го признавайте. Пасирането почти напълно замества енергичното бъркане, което ви препоръчват на опаковката на лепилото. Изчакайте указаните минути и готово, имате гъста маса лепило. 

Сега, да подготвим тапетите. Ролките стандартно са по 10 метра, така че от тях излизат средно 3 дължини. Изкушавате се да нарежете тапетите точно колкото е светлата височина на стаята, за да изкарате четири пълни ленти и да спестите – неприятната изненада е гарантирана, както ще установите само минути по-късно. Законът на всемирната гадост е в пълна сила тук и се оказвате с тапети с два пръста по-къси, отколкото ви трябва. Добре, че в магазина има още от тази партида тапети... Затова, като разумна гражданско-майсторска единица следващия път разкроявате тапетите така, че да ви остават с по 3-4 сантиметра в повече и от двата края. 

Нанасяте лепилото по стената с баданарката – това е може би най-забавната част от занятието, защото хем мажете с четката на воля (здравей, Том Сойер!), хем не остават следи, когато лепилото изсъхне. Не остават, ама в шестък – освен ако стената ви не е идеално чиста или прясно боядисана и без никакъв прах, рискувате лепилото да изсъхне с леко сив цвят впоследствие – твърде неудобно, ако не сте предвиждали тапетите да са по цялата стена. След краткото лирично отклонение за споменаване на всички роднини от женски пол на производителя на лепило до девето коляно, се връщате на лепенето на тапетите.

 

Върху добре намазаната с лепило стена внимателно слагате тапета, като почвате от горния край откъм тавана. Внимателно притискате надолу, държите тапета с две ръце, за да върви прав, а с третата ръка го минавате с бързи движения с голямо парче плат или хавлиена кърпа, за да залепне по-добре, без да има твърде много уловен въздух под него. Ура, първата лента е готова. Изгонвате въздуха с пластмасовата джаджа за гонене на въздух. Малко се скъса... а, ето, пак се намесват роднините, този път на тапета. Оправяте скъсаното с пръсти и почти не си личи. С макетно ножче изрязвате внимателно излишъка от тапета в горния и долния край. Време е за втората лента тапет. Това е важно, затова ще го подчертаем: винилните тапети не се лепят със застъпване, каквото и да ви говори баща ви как е лепил на три апартамента тапети и знае по-добре от вас. Вместо това, винилните тапети трябва да лягат плътно един до друг, но без да се припокриват дори на милиметър: те са доста по-дебели от хартиените и припокриването ще доведе до грозни издутини. Също така, противно на твърдението на съквартиранта ви от Студентски град, зад големите мебели също се лепят тапети и се боядисва.

Скоро хващате цаката на тая работа с тапетите, успешно облепвате цялата къща, като даже на изрезките намирате приложение. Вие сте горд, вие сте истински спец! След което дискретно пускате обява, че предлагате майсторско лепене на тапети за 6 лв./л.м. в помощ на всички нещастни люде, които не умеят да се справят с тънката страна на лепенето на тапети.

17238 | 04 юли 2013

Facebook коментари

Добави коментар

5 коментара

  • 2013 07 04 #1
    Тайна  Бабка импорт-експорт ООД!:) 

    А за напасването на шарките нищо не пишете.Понякога това е най-голямата изненада.

  • 2013 07 05 #2
    Бу  ЛЛЛ лидер, IBCLC Lactobacillus Bulgaricus 

    Тайна - как забравих само! Заради това недоглеждане на шарките сега в кухнята ни се разминават тапетите. Добре, че са на райета и го нарекохме "модерно изкуство" това разминаване.

  • 2013 07 07 #3
    Questo sono io  Кифла-Фръцла 

    И не казвате на криви стени и таван,как се получава номера,тапета да не се застъпва с другия дори и на милиметър :D

  • 2013 07 08 #4
    Бу  ЛЛЛ лидер, IBCLC Lactobacillus Bulgaricus 

    (разтягаме ги с пръсти, влийс-а позволява малко, ама тихо, щото не е професионално)

  • 2013 07 28 #5
    Morgana  Вещица-вълшебница 

    А забравихте да кажете да не въртим парчетата веднъж така, веднъж онака дори и да няма шарки за напасване? По този повод няколко ленти от тапетите с дискретни китки са надолу с главата:-))))
    А и когато топетите са с надлъжни ивици и са винил -няма разтягане при криви стени...Тогава е ужасен ужасон - или се застъпва или се оставя разстояние...Или се започва отначало+споменаване на родата до девето коляно на строителите и тапетите:-)))

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате