Аз и гримът – любовна история

16 апр 2013
Снимка: sxc.hu

- Мамо, няма нужда да се гримираш – каза синът ми.
- Защо, мами, смяташ, че съм хубава и без грим ли? – запърхах с мигли аз. Ето на, значи все още ставам бе, даже направо си СТАВАМ!
- А, не, ама с грим приличаш на вампир.
Е... какво да ви кажа. На Нова година бях диментор, сега съм вампир (бърша потно чело). Една разумна жена вероятно би се замислила дали да не смени стила си на гримиране. Но тук не говорим за разумна жена, говорим за мен. А на мен обяснението, че синът ми влиза в пубертета няколко години предсрочно ми върши работа. Поне засега.
Любовната ми история с грима датира от 25 години и това я прави най-дългата и най-стабилната любовна история в живота ми. С върхове и спадове, с краткотрайни изневери от моя (когато родих и исках да си целувам бебето, без да оставям блясък и разноцветни дъги по бузите му) и от негова страна (е, ами... може би сегашният случай е такъв, но това все едно не съм го казала).

Извадих късмет с майка, която в 8 клас ми подари маркова козметика – сенки, червило и лак в пастелни тонове, както и спирала. Извадих късмет и с училището, което нямаше нищо против да ходим гримирани (като част от свободата на духа и личността, предполагам). В 9 клас обаче положението лека-полека стана неудържимо. Говорим за края на 80-те и епохата на диското, която повеляваше клепачите да са шарени като крила на пеперуда, прекалила с халюциногени. Така че нежните, дискретни сенки от майка ми бяха поизоставени за сметка на такива в розово, синьо и златисто - и това всичкото се слага едновременно, разбира се (впрочем, при някои бивши миски този тренд още не е отминал, но да не се отклонявам).

В 10 клас това вече не ми беше достатъчно, така че се изръсих със 70 лв. за палитра с 24 цвята – от оказион. За справка, месечната ми издръжка беше 80 лв., но аз като се влюбя, изгубвам всякакъв помен от здрав разум, очевидно. Говорим за 24 цвята, разбирате ли? Двай-сет и че-ти-ри! И всичко това се носи едновременно, много ясно... е, или почти. За щастие, в 11 клас се върна модата от 60-те и прекрати пантоновите ми експерименти, преди да съм полудяла съвсем. Черна очна линия, бледи устни – семпло, графично и загадъчно.

В 12 клас тенденциите се поуспокоиха и заложиха на по-естествен вид. Това звучи много добре, но как, за бога, се постига естествен вид, когато на пазара има само два цвята червило “Ида” – маниакално цикламено и фекално кафяво, а най-дискретният лак за нокти е перлен бял? Очевидно беше време да развихря творческите си заложби и да превърна стаята си в лаборатория за смесване на всевъзможни видове грим. С устните се получи сравнително лесно – все пак, тогава фон дьо тенът беше с цвета и консистенцията на позасъхнала гипсова замазка, достатъчно силен, за да обуздае и най-шизофреничните цветова на “Ида”. Не така стояха нещата с ноктите обаче. Най-накрая, след няколко десетки похабени шишенца безцветен лак и туби фон дьо тен, постигнах точната пропорция, при която лакът все пак и да изсъхва. Така че комбинирах гордо новоизобретения си “нюд” лак с новоподрязаните си в квадратна форма нокти (бях го видяла в “Бурда”) и зачаках овации. Е, вместо това получих погледи, вариращи от почуда през насмешка до съжаление, но героично задържах положението година-две, докато модата дойде и тук (само за да усетя удоволствието от любимото си “Ааа, казвах ли ви аз!”).

През 90-те нещата привидно се нормализираха. Дойде гръндж вълната, заедно с връщането на грима от 70-те – зелени сенки, бежови устни, софт версия на АББА. Освен това вече на пазара имаше разнообразие, така че би трябвало да съм се кротнала. Но как се кротва неспокойният творчески дух, как? На един Хелоуин, чудейки се как да се лакирам, прецених, че черното е прекалено изтъркано и пънкарско, така че му добавих малко червено (изобретявайки по този начин цвета “руж ноар”, “миднайт ред” или както там са му търговските наименования). За Хелоуин си беше идеален, но аз реших да си го нося и след това. Слава богу, няколко месеца по-късно и Мадона реши да го носи (“Ааа, казвах ли ви аз!”). Внимание! Ако някой от O.P.I. чете тук – да знаете, че аз съм вашият човек! Мейлът ми се пази в редакцията!
Така или иначе, с годините улягането си дойде неизбежно. Намалих количествата грим, омекотих цветовете, както подобава на една уважавана дама на средна възраст (хи-хи-хи).

Докато не ме тресна кризата на 40-те и не реших, че все още не съм готова да се нося като застаряваща говорителка от Канал 1. Резултатът... е, него го описах в началото на текста.
Само че сега ми хрумва – то, детето, под „вампир“ може да е имало предвид вампир от „Здрач“ (възражението, че не е чело и гледало „Здрач“ внимателно го заобикаляме). Ами да! Точно това е! Аз съм вечно млада, убийствено красива и блестя на слънце! Устройва ме идеално, мами, благодаря!

2962 | 16 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате