Тоалетът на древните - Средновековие

17 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu/photo/1196280

За разлика от обитателите на Египет, Рим и Елада, европейците от Средновековието не били особени любители на хигиената. Разсъбличането било грях, а и можело да се настине, затова къпането не било много тачено занимание.

За сметка на това, дрехите имали огромна социална значимост, точно указвайки обществената категория, нещо като униформа.  Да облечеш дреха, която не се полага на положението ти, означавало да извършиш грях и падение.

Особено внимание се отделяло на аксесоарите – ръкавици, украшения за глава.

Само на рицарите било позволено да носят шпори. Самото им въоръжение – шлем и ризница, било униформа. Въпреки това, рицарите от благородното съсловие се обозначавали, като към шлема, ризницата или щита добавяли отличителните си знаци – емблеми и гербове.
Богатите можели да си позволят разкош в облеклото – тежки широки поли от тънко сукно или бродирана със злато коприна; украшения и бижута, които променяли цвета си според модата. Например пурпурното, свързано с  червени оцветители, през 13 в. отстъпило на синьо-зелената гама, цветът на морските вълни, за което съдействало и развитието на техниката на пастела. Даже германските бояджии, борещи се с конкуренцията, спрели да рисуват дявола син, за да не дискредитират новата мода.

Признак за разкош били и кожите, за набавянето на които западноевропейците пътували до Русия и Крим.

В края на 13 в. започнали да се появяват закони против разкоша. Във Франция и Италия те се отличавали с особена суровост. Преди всичко, те били свързани със започващата криза, по-точно – със социалните процеси, генериращи парвенюта от по-ниските слоеве, които със своя крещящ  разкош се опитвали да засенчат старата аристокрация. Тези закони, регламентиращи разликите в облеклото, спомагали за поддържането на класовото разслоение. Людовик IХ, крал на Франция, се опитал да постигне компромис между разкоша и религиозния идеал за бедност, като съветвал своите приближени да се обличат нито излишно помпозно, нито прекалено просто.
Манастирските книги давали предписания и за тамошното облекло. Прекалено суровите монашески ордени, възникнали през ХI и ХII в., за да подчертаят своята уникалност, приели небоядисаното бяло расо, като противовес на черните монаси бенедиктинци.

Още по-далеч отишли ордените, чиито членове били облечени в нещо като чували от необработен коноп. Те били наречени „сивите монаси” заради цвета на расото им.

1612 | 17 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате