Тоалетът на древните - Елада

17 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu

Денят в Атина започвал на зазоряване.  Гражданите – богати и бедни – ставали по изгрев. Не можело и да бъде иначе – животът на града бил организиран така, че утрото трябвало да те завари извън дома. Това било и времето, когато според етикета се ходело на гости.

Утринният тоалет на атинянина се отличавал с простота – миел лицето и ръцете, обличал се и излизал на улицата

Атинското население представлявало необичайно пъстра картина.  Дрехите били ярки и разноцветни, особено у младите – пурпурни, червени, зелени и сини. Мъжете не обличали жълто, този цвят бил приемлив само за жени. Белите дрехи били обточени с  искрящо цветни кантове.
Главна част от облеклото на мъжа бил хитонът. Обличал се направо върху тялото, без риза. Хитонът обгръщал човек от горе до долу. От едната страна бил плътно затворен, само с един отвор за ръката. От другата страна двата края на материята се събирали на рамото посредством клипс или катарама. От тази страна или се зашивал, или (рядко) се оставял открит и се загръщал и пристягал с пояс, чрез който можела да се регулира ширината.
Отначало атиняните носели дълги хитони, но след Персийските войни, те ги заменили с по-къси, до коленете. Често към тях прикрепяли къси или дълги ръкави.
Хитони носели и низшите съсловия – роби, слуги, занаятчии, но тяхната дреха имала само една дупка за лявата ръка, а дясната страна била отворена.

Върху хитона се носела широка дреха с продълговата форма – химатий. Нещо като пелерина, обикновено вълнена. Той се спускал под коленете, но не достигал глезените. Вариант на тази пелерина бил трибонът.
Съществувал още един вид връхна дреха – хламида (мантия) Тя представлявала по-къса пелерина, която висяла на раменете и надолу по гърба, като се държала на връв около врата. Хламидата се носела на лов, война и пътешествия. Била много популярна сред младежите в Атина и Спарта.
В града древните гърци обикновено ходели гологлави. Гражданите на Атина покривали главите си извън града или на път, за да се защитят от дъжд или слънце. Шапките имали бял или кафяв цвят и били няколко вида: пилос (шлем), петас (мека плъстена шапка) и кюне – шапка от кожа на куче.

  Женското облекло било изключително просто

Състояло се от хитон, спускащ се до петите. В тази дреха полата и елекът са едно цяло. Понякога дрехата имала ръкави, а понякога оставяла открити раменете, като се закопчавала на плещите с катарама. Това било облекло, ушито от мека и тежка материя, главно вълнена, но понякога и памучна. Най-често тази „рокля” била бяла, с цветна ивица по долния ръб. Пристягала се с пояс, чрез който можело да се разнообразява формата и. Девойките носели пояса на талията, а омъжените – под гърдите. Ръцете оставали открити.
Описаната дреха била домашна, неприлично било жените да се появят в такъв вид на улицата. Пък и не била особено топла. Затова на излизане жените намятали химатий (с още поне две имена – пеплос  и калиптрой, както и с разлики в материята и формата). Голямо внимание се отдавало на умението да драпираш около себе си това бяло или розово парче плат, широко половин метър и  два-два и половина пъти по-дълго, окрайчено с пурпурна или черна лента. Благодарение на това умение, визията и начините за носене на това, иначе просто облекло,  можели да бъдат безкрайно много.
 

1194 | 17 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате