Тоалетът на древните - Рим

17 сеп 2012
Снимка: .flickr.com

За разлика от елините, които приемали дрехата като нещо лично, т.е – всеки се обличал по свой вкус в рамките на общоприетото, то при древните римляни видът на дрехата, с която се появявали в обществото,  се определял не толкова от  личното желание, колкото от законоустановени норми.


Облеклото се разделяло на официално и неофициално (битово), и отделно – на долно и горно. Като официални били приети тогата, туниката и столата.
Тогата била главната връхна дреха и отличителна черта на гражданина. На изгнанниците било забранено да обличат тога, същото се отнасяло и за чужденците. Съответно – римските граждани, посмели да облекат нещо с чуждоземен произход, били порицавани.
Тогата представлявала голямо парче вълнен плат с формата на полукръг, с дължина 5,5 – 6 метра и ширина около 3 метра.
Тази дреха носела в себе си дълбок смисъл. Тя била тържествена, обществено задължителна, олицетворяваща националните традиции на римляните и тяхното самосъзнание. През 80 г.пр.н.е. Митридат VI, цар на Понт, решил да приключи с властта на Рим над Мала Азия и да изтреби всички римляни, живеещи в тези провинции. За целта заповядал да бъде убит всеки, облечен в тога. Нямало по-надежден начин за разпознаване.

Тогата била елитарно облекло, задължително бяла, с ален или пурпурен кант, отличаващ аристократите, консулите и сенаторите.

Същият отличителен кант бил пришиван и на туниките – риза с къс или без ръкав.
Столата – дълга и широка туника, препасана под гърдите и на талията, за жените била това, което тогата – за мъжете. Тя удостоверявала принадлежността на жената към римското гражданско общество, високото положение на съпруга и майка. Девойките и неомъжените жени не носели столи.
За римляните съществували два вида дрехи – шити и драпирани. Вторият вид е характерен за египтяните, римляните и елините и се възприемал като признак на средиземноморската цивилизация, докато шити облекла носели живеещите по периферията на античния свят  - гали, скити и келти. Шитите дрехи били приемани като признак на варварството им.

Цветът също бил важен елемент от римското облекло.

Тогата на аристократите била задължително бяла. Обикновените хора, заети с тежък физически труд, естествено, не можело да носят бели одежди. Затова тълпата по улиците на Рим била пъстра и многоцветна. Римляните се отнасяли много сериозно към това деление на цветовете.
Всички оттенъци на жълто-кафявото и сиво-черното били естественият цвят на овчата вълна и затова се възприемали като признак на скромните трудови и старомодни граждани. Оттенъците на червеното, виолетовото, зеленото (синьо почти не се срещало) се получавали с помощта на естествени природни багрила. Облекло в тези цветове указвала две характеристики на човека, облечен в тях: той е богат, при това не в земя, а в пари, и работи в сферата на търговския обмен, който бил и основният генератор на разкош. През III-I в.пр.н.е. тези два фактора определяли въпросния римлянин като нетрадиционалист и ултрамодерен, за разлика от обикновените граждани, облечени консервативно.
Съществувал и своеобразен етикет на цветовете, който касаел жените. Почтените жени не обличали дрехи в цветовете, които носели проститутките. За „прилични” се смятали различните оттенъци на жълто-кафявото и основно на зеленото, а за неприемливи – алено и лилаво. Впрочем неприличен бил не самият цвят, а крещящо ярките и необичайни съчетания. Пъстротата се възприемала като лош вкус, като нещо чуждоземно и варварско, противоречала на сдържаността и достойнството на римския гражданин.

1801 | 17 сеп 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2012 11 08 #1
    Линда Денева   

    Хубавото е,че ако трябва да се маскираш на римлянин...начинът е един...мяташ една тога и това е...

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате