За рисковете на домашното боядисване

26 мар 2013
Снимка: sxc.hu

Аз съм от жените, които се боядисват сами. Понеже съм нервак и едва издържам да ме подстрижат, при самата мисъл да вися някъде навън с намазана глава и да слушам фризьорски клюки 40 минути ме полазват мравки. Затова предпочитам да го правя вкъщи, където тези 40 минути се уплътняват с готвене/ядене/безцелно обикаляне от стая в стая/ровене в нета/бъркане в носа и други важни дейности.


Общо взето, през последните 25 години се придържам към червения цвят (упорито твърдя, че това е цветът, с който е трябвало да се родя, но по някаква неясна причина не е успял да се прояви). Но понякога, макар и рядко, изпадам във временно умопомрачение и решавам да го сменя. Е, резултатите също са умопомрачителни, вярвайте ми.
За първи път реших да проявя бояджийския си гений вечерта преди абитуриентския бал, когато ми хрумна да превърна дълга до кръста къносана коса в дълга до кръста платиненоруса коса с помощта на Блондор (знам, знам, сега вече знам). В резултат се сдобих с неописуема жълто-оранжева метла на главата и съответстващата ѝ нервна криза. За миг ми се мярна идеята да отида на бала с плетена вълнена шапка, но я отхвърлих като леко неприемлива, така че просто прибрах това хвърчащо шукаритетно великолепие в максимално стегнат и зализан кок. След бала, разбира се, се подстригах.
Няколко години по-късно внезапно ме осени прозрението, че ще изглеждам супер стилно с къса 2 см и изящно пригладена сребристоруса коса. Речено-сторено. Купих си съответната боя, в момента нямах остатъци от червено по косата, така че всичко би трябвало да е наред, нали? Да, ама не. Вместо описания по-горе шик получих нещо патешко жълто, стърчащо във всички посоки и доста напомнящо слънчице, нарисувано от прекалено ентусиазирано тригодишно. Поради невъзможност да се появя така пред хора, спасих положението с някакъв яркорозов спрей, остатък от пубертетските експерименти на сестра ми. То пък взе, че ми хареса и следващите няколко месеца вече се боядисвах в яркорозово (мъжът ми твърди, че ме е виждал на улицата в този период, преди да се познаваме, и потресено се питал каква е тази жена с глава като цвекло).
Така или иначе, след този случай окончателно реших, че русото не е за мен и се върнах към червеното, където няма възможност за големи издънки. Е, случвало се е на няколко пъти да се сдобия с екстравагантни яркочервени вежди или да реша, че трябва да съм червенокоса навсякъде (ще ви спестя подробности около този позорен експеримент). 

Урокът, който научих е, че боята върху косата никога, ама никога не изглежда както върху кутията (освен ако не сте на 80 години) и това, което би трябвало да е “сияйна праскова” или нещо подобно, върху главата ви най-вероятно ще бъде “краен резултат от преяждане с лютеница”. 

Колкото и уроци да научи човек обаче, никога не е късно да стане за резил, казват старите хора и са прави. Ето как се случва това:
Прекрасна пролетна утрин е, слънце грее, настроението е приповдигнато, а аз пия кафе в скайп с една приятелка, която е леко пристрастена към боята за коса. Леко, леко, колко да е леко – стигала е и до три пребоядисвания за един ден. И понеже в момента е бременна и в абстиненция, разговорът закономерно се измества към новите тенденции в боядисването – ефектът “омбре”, при който краищата на косата плавно и красиво изсветляват. От дума на дума половин час по-късно вече бях сигурна, че точно от този пролетен рефреш имам нужда. Проучих как се прави в домашни условия, отскочих за някаква руса боя и започнах поетапното боядисване. Малко по-късно с известно притеснение споделих с приятелката ми, че цветът вместо да изсветлява, май потъмнява, но тя ме успокои, че няма как русото да потъмнее и че просто боята не е седяла достатъчно дълго. Това добре, но справките с огледалото на всеки 2 минути ми говореха друго, така че се измих преди да е станало още по-зле. Резултатът: имам коса с ефект “антиомбре”, т.е. краищата недотам плавно и недотам красиво потъмняват. Казано с други думи, половината ми глава е рижа, другата половина – тъмнокафява. Как руса боя върху рижа основа се превръща в тъмнокафяв цвят, за мен е една от големите загадки на химията. Но това не е всичко, както казват в телешопите. За да бъде удоволствието пълно, неочаквано ми се обадиха за едни официални снимки (т.е. вариантът с плетената вълнена шапка отново няма да сработи). Добрата новина е, че това се случи малко преди да се опитам да поправя резултатите с Блондор (знам, знам). И понеже нямам време за реакция, смятам да се придържам към тезата, че това е най-най-новият тренд в боядисването. Може пък наистина да стане, чудеса се случват всеки ден, нали?

7928 | 26 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате