Калоферската дантела

08 дек 2012
Снимка: Манол Дончев

Христина Барбова е една от последните живи плетачки на някога прочутата у нас и в чужбина калоферска дантела. Днес баба Тина е на осемдесет и седем годишна възраст. Чува трудно, но ме посреща топло – радва се на всеки посетител. А такива, е, от време на време, има. Заради изкуството, към което се е завърнала през последните десетилетия. Което е научила в детството си в стопанското училище, създадено първоначално като специализирано училище по дантела през 1910-та година. Сега старицата живее със сина и снаха си, все в Калофер, недалеч от родната си къща. В малка топла и светла стаичка тя продължава да работи, макар и с по-бавно темпо.


От моя гледна точка, тя е майстор. А от гледна точка на миналото, което занаятът е имал, майсторлъкът вече е на изчезване или дори изчезнал. Едва четири различни сплетки използват плетачките днес, а в миналото жените са владеели около сто и десет. Сега се плетат най-често малки сувенирчета, няколко повтарящи се изображения. Еделвайсът е сред любимите елементи на моята домакиня. А розата, която е захванала, ще отнеме повече от седмица. А в съвремието кой има толкова време? Кой ще го посвети на дантелата? Може би единици.


За изгрева и залеза на традицията научавам повече факти в разговор с Васил Опев, син на покойната Пенка Опева. Тя е последната правоспособна преподавателка по калоферска дантела, отдала седемдесет и една години от живота си на изкуството. Сама въвела десетки нови елементи – слънчогледи, карамфили, житни класове, дъбови листа и други. На младини е учила в курса на Донка Шипкова, създаден по инициатива на Министерството на културата след Втората световна война в опит да се възобнови традицията. Но дори тогава е било ясно, че ниската производителност и липсата на пазар ще доведат края.

А какво е било началото? Връщаме се още по-назад във времето.

След четвъртото изгаряне на град Калофер през Руско-турската война, Екатерина (наричана Ека) Караминкова, съпруга на български дипломат в Брюксел, внася изкуството на дантелата в опит да осигури поминък на жените в града. По това време в Белгия е известна техниката за плетене на цилиндър. Калоферки я възприемат, но приликите свършват дотук. Опитът е сполучлив и в Калофер практиката бива усъвършенствана в технологично и в креативно отношение. Изобретени са покритите с подвижни капачета совалки, които позволяват да се работи, без пръстите да оставят следи от допир по конците. А местните жени въвеждат множество нови природни мотиви от заобикалящата ги среда. Използват дантелата не само за украса по ръбовете на дрехите, а и като покривки за мебели, стени, като част от калъфки за възглавници, като декорации на кърпи...


В началото на двадесети век се полагат сериозни усилия и се влагат сериозни надежди. В специално създаденото училище в девическия манастир преподават подготвени учителки от Държавното рисувално училище. Канени са преподавателки и от чужбина. Наши преподавателки пък са пътували навън и донасяли нови технологии, като например циклостил за по-лесно отпечатване на моделите. Наблягало се е на умението за композиране на нови модели. Разнообразието е било огромно.

Трябва ли да ни е тъжно за всичко това?

Не знам, но е хубаво да го знаем и помним. Всичко се променя и старинните практики никъде не са това, което са били в началото. Смисълът и значението им не могат да бъдат същите за нас, като за живелите преди време. А и ще споделя, че все още имам надежда да видя завършен интересен проект, съчетаващ традиционната дантела и изобразителното изкуство. Нямам предвид картините, в които дантелата се появява като елемент – такива също има. А онова новото и другото засега и аз ще запазя в тайна.

2714 | 08 дек 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2012 12 10 #1
    Vache   

    Самата аз от дете съм учена на магията на Калоферската дантела, но не в Калофер, а в Копривщица. Дантелата на совалки се възражда в наши дни от прекрасни майсторки като Бистра Писанчева, Елгина Величкова и други талантливи жени.

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате