Двама велики български художници са се родили днес

01 фев 2013

Двама от най-известните ни художници останали в историята на българското изобразително изкуство делят една рождена дата – 1 февруари.
Владимир Димитров – Майстора - ярък, динамичен, контрастен и нежно емоционален.
Генко Генков - експресивен, краен, болезнено витален.


      Владимир Димитров – Майстора се появява на бял свят през 1882 г. в село Фролош. На седемгодишна възраст семейството му се мести в Кюстендил. Там завършва прогимназия и започва работа като писар и бояджия. Благодарение на добри хора, забелязали таланта му и събрали необходимите средства, той записва Художественото индустриално училище в София, днес познато ни като Национална Художествена Академия.

И Майстора, като други български художници, живели във преходни времена, е назначен за военен художник към Рилската дивизия. От този период остават картини с батални сцени. Но най-известен е с темите, свързани с полето, посевите, цветята, овошките, селския живот, жените, техните лица и връзката им с бита на хората. Използва чисти широки мазки, наситени цветове. Понякога схематичен и експресивен, друг път натуралистичен и мек, той е от художниците, които винаги ще разпознаем, обичаме и почитаме.

Генко Генков е роден през 1923 година в село Чоба, но детството му минава в Бургас, където завършва Полукласическата гимназия. Завършва Националната художествена академия в класа на проф. Дечко Узунов.


Пейзажите му са изградени от огнени, неонови цветове, редуващи се със земни тонове. Ясно са разграничени композиционните елементи - къде с ярък колорит и релефни повърхности, къде с черен контур. Неговите платна са вулкан от вътрешна борба и емоции, които съпътстват целия живот на твореца. Генко Генков експериментира с различните материали, смесва техниките. Той третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож.
И двамата творци са били достатъчно далеч от всякакъв светски шум. Отказвали са се от картините си само в краен случай, колкото да купят нови материали и да продължат да изливат душите си.

За тях, художниците от поколението "изкуство заради самото изкуство, чисто и необременено", картините са били като деца. Не са създавани по поръчка и за продан. Те са обичани, преживявани и уважавани.

2488 | 01 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате