Димитър Делийски в „Абсент“

15 юни 2013
Снимка: Мая Павлова

Не знам дали има друг художник, който да съчетава така умело експресивност и нежност. Димитър Делийски използва масло, пастел и акварел с еднаква сетивност към материал и техника. В маслото формите му са изградени от внезапен и строг контур. Те носят силата на симфоничен импулс с бягащи по равнини и цветове клавиши.

Пастелите му навяват романтичната носталгия на човек, живял пълноценно, усетил всеки миг от живота. Опитомил плътността и спецификата на този материал, Делийски пастелизира архитектура и природа. Цветово изгражда детайли, фрагменти и сезони.

Не по-малко стоик в другата му любима материя акварела, той е фин и прецизен в пресъздаването на неговият свят. Акварелийски, както шеговито, но неслучайно го наричат неговите приятели, вае хълмове, зъбери, горски масиви, пейзажи с мекота до внушение за трепет от пулсиращите боички.

Друг път, ползвайки локални цветове, оформя  монументални обекти, представящи мощта на природата. Екзотиката на неговия колорит е още по интригуваща, имайки предвид ръцете, които я създават – ръце на миньор, и душата, от която излизат – душа на художник.

Тази година Димитър Делийски щеше да навърши 80 години, за съжаление неговият път приключи година по-рано. По повод на този юбилей в София се организираха негови ретроспективни изложби.

Първата бе експонирана в зала „Райко Алексиев” на СБХ. Тя включваше преглед на цялостното му творчество. Втората бе открита на рождения ден на художника – 29 май в галерия „Абсент”. Тя ще продължи до 22 юни 2013 г. Там можем да видим само акварелите на художника. 

Самият той има интересна история. Димитър Делийски е миньор по професия. В продължение на половин век работи под земята, където светлина и колорит не съществуват и това прави картините му още по-изумителни. Те са пълни с цвят, светлина, изгреви и залези, динамика и импулсивност. Едно е сигурно – носят силата и здравината на земните недра и нежността на поета.

Когато не е на работа, Мераклийски (друг негов прякор) рисува. Желанието и необходимостта му са толкова силни, че не остават незабелязани и той влиза в средите на пернишките творци. И не само. Негови откупки са правени от цяла Европа, както и в Япония.

1021 | 15 юни 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате