Проектът Urban Saints

20 юли 2013
Снимка: Стефан Василев

Urban Saints (http://urbansaints.tumblr.com и https://www.facebook.com/urbansaintsproject) е оригинален проект на Стефан Василев, търсещ одухотвореността във всяка една от нас. И въпреки заглавието „Градски светици“, това не е начин за издигане в култ на свeтостта, а интересен поглед върху жените от големия град. 


Снимка: Гергана Божинова
 

Твърдиш, че не си фотограф. Какъв си тогава?

– Аз съм графичен дизайнер, бранд специалист със слабост към интересните хора, зареждащите физиономии и забавните личности.

Как ти хрумна идеята за този проект?

– Не мога да кажа, че е плод на дългогодишни планове или на дълбокомислен процес. Идеята се роди случайно – от една снимка, която с една приятелка направихме, докато изпробвахме новия ми фотоапарат, също купен съвсем случайно. Снимката стана интересна и малко по малко събрах кураж да започна да досаждам на разни момичета, познати и непознати, да участват в тази моя приумица.

Защо „градски светици”? Какво точно търсиш в тези жени – святост или одухотвореност?

– Не търся нищо конкретно. Може би единствено търся интересен поглед, тази малка частица, която смятам за зареждаща и интригуваща. Искам да покажа лица, които да накарат зрителя да се замисли.

Ако си говорим буквално – все пак кои са святите неща за теб?

– Святото за всеки е различно. За мен „свято“ е това, как всеки може да повлияе на нечий друг живот, дори понякога без сам да го осъзнава. Свята е точно тази способност – да променяш живота си, твоя или на някой друг.

Как протича самият процес на работа – първо откриваш момичето или първо „декора“?

– (Смее се)... В началото местата бяха доста малко, както и направените от мен ангажименти за снимане, но с разрастването на проекта трябваше да се погрижа да имам база данни от готови, удобни и избрани места за снимане. Сега процесът продължава точно по този начин – местата са в папката с "Локации", стоят и си чакат реда. Уговарям се с момичето, избираме интересно или удобно място и действаме. Хубаво е как понякога се получават невероятни комбинации, без ни най малко да сме го планирали – червена коса с червен фон; любимия цвят на момичето да е на стената отзад; дрехата да е в тон с мястото и т.н.

Кой играе водещата роля – жената или градският пейзаж?

– Разбира се, че водещата роля е на образа отпред, фонът е само да обедини визуално всичките снимки, както и да покаже по малко по-неангажиращ начин, че и в сивия град човек може да попадне на красиви и вдъхновяващи места.

Как да успеем да виждаме красотата на своя собствен град сред тези сиви блокове, мръсни улици и панелни пейзажи?

– Винаги съм вярвал, че красотата е в погледа на всеки от нас и ако нея я няма, е само защото не искаме да я видим. С града е същото – има прекрасни места, красиви улички с интересни стари сгради, по които е ужасно приятно да се разходи човек.

Имаш ли чисто фотографско привличане към един и същи тип жени?

– Абсолютно не – не обичам еднообразието и не смятам, че дори за изкуство или какъвто и да било проект трябва да има еднообразие. Умишлено не избирам за проекта само определен тип момичета – би било много голяма грешка.

Как избираш участничките или те сами изявяват желание за участие?

– Основната част от снимките са по моя инициатива, но все по-често се случва някой да ме запознае с негова готина приятелка или да получа писмо „Mога ли да участвам в проекта ти?“. И двете ситуации ужасно много ме ласкаят, невинаги се стига до снимка задължително, но всичко е много неорганизирано и импровизирано като цяло. Все пак всичко е въпрос на гледна точка – в случая моята.

Какви жени са участвали в проекта?

– Какви ли не – репортерки, журналистки, студентки, фотографки, гримьорки, PR специалистки, професионални спортистки, прекалено много са, за да мога да изброя всичките. Отново стигаме до това, че не искам да преобладава определен тип излъчване – не желая и определени професии или занимания да са повече от други. В противен случай ще вкарам проекта в релси, а аз определено не искам това.

С какви трудности се сблъскваш в процеса на работата (освен може би ревност и завист с толкова много красиви жени около теб)?

– (Смее се).... Ревност няма. С моята приятелка сме заедно от много време и нещо, което правя за удоволствие, нещо, което правя, за да изразя определено мое виждане, не може да ни създаде проблеми, да ни раздели или настрои един срещу друг. В никакъв случай! От нейна страна получавам страшно много подкрепа и търпение. Тя е най-големият ми фен! Иначе трудности има от гледна точка на това, че снимам навън и се съобразявам с времето, слънцето, разни мои ангажименти или на момичето, но истински пречки реално няма. Има фактори, с които трябва да се съобразя, но не и трудности. Купих си столче за снимки за малко по-неудобните фонове, научих разни трикове, свързани с перспективата и гледната точка и снимките стават все по-подредени и все по-организирани.

Кой е най-приятният момент за теб от творческия процес?

– Контактът с всякакви интересни хора. Разговорите, новите приятелства, зареждащите и вдъхновяващи хора. Това определено е най-приятният резултат, свързан с проекта. Има нещо друго, което не е истински свързано със процеса на снимане – много приятно ми е да чуя, че някой е видял кръгъл прозорец някъде по света и се е сетил за мен. Или пък навсякъде се оглежда за кръгли врати и огради. Не знам, страшно приятно е да знам, че съм дал на хората около себе си повод да се сещат за мен ей-така, в произволни неподозирани моменти.

Как смяташ да доразвиеш проекта – имаш ли лимит, който си си поставил, ще направиш ли изложба, ще издадеш ли албум?

– В началото мислех границата да е 20 снимки. След това обаче прекалено много ми хареса цялото преживяване, за да мога да спра. Мислех, че ще станат 50 и повече няма да мога да направя, но интересни и интригуващи образи ще има и за 500 снимки. В крайна сметка, снимки ще има, докато има места, на които да снимам. Това е последната информация за момента (смее се). Иначе за изложба ми е много трудно да мисля, защото по професия и признание не съм артист или някакъв голям творец и това нещо с изложбите и споделянето на хрумванията ми е още малко странно. Приятно, но странно. Съвсем скоро се надявам да е готов и албумът с първите 50 снимки от серията. Тук е мястото да благодаря за доверието и признанието за издаването на този албум. За мен е чест и се надявам да се получи така добре, както сме го замислили.

Като фотограф, а и като мъж, какво те привлича първо в една жена?

– Няма определено нещо, което да ме привлича. Може да е поглед, може да е походка, може да е някоя извивка на тялото, усмивка, може да е всичко. Всяко момиче е различно и начините да въздейства не винаги са еднакви. Дали е във всекидневието, или когато съм с апарата, все едно е, привличането е едно и също.

Защо нито една от „градските светици“ не се усмихва? Нима светостта върви със сериозността?

– Това беше нещо, което започна като част от първите снимки и оттам нататък просто не исках да нарушавам поредицата. Да, усмивката е прекрасно нещо, но пък красотата понякога може да е сериозна. Светостта е нещо, което не е винаги весело и усмихнато. Може да е сериозно, може да е разтърсващо.

А защо няма майка с бебе например, или бременна жена? Не би ли било логично те да са най-подходящи към това наименование?

– Съвсем скоро в снимките ще има една бременна красива дама, която ужасно се радвам, че снимах. Така че ето – такава снимка много скоро ще има. Майка с бебе на ръце вече ще е прекалено много наподобяващо икона, а аз искам да запазя все пак асоциацията не толкова директна и серията да има повече светски характер, отколкото религиозен.
 

Малка част от снимките в проекта можете да видите в галерията.

Галерия

2133 | 20 юли 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате