Анимацията

03 фев 2013

Младият Димитър Петров е завършил Уестминстърския университет и от последните години на обучението си работи като аниматор за Cartoon Network Studios Europe. В затъмнената седма зала на НХА той проведе почти двучасова лекция, чиято цел бе да запознае публиката с основните моменти от развитието на анимационното изкуство. Презентацията бе разделена на три основни части. Ще опитам да преразкажа най-интересното от тях.

История

Първите опити за анимация са още в края на първата четвърт на XX век и са с по около десет кадъра в секунда. Все още се експериментира какви са техническите възможности, рисунките не са детайлни, звукът е само мелодия, която съпровожда картината, а репликите на героите са изписани в „балончета” като при комиксите. Популярен герой е котаракът Феликс. Всъщност най-ранните комикси са подражание на тази анимация. Персонажите масово повтарят вече познатите на аудиторията от вестниците. Филмчетата са кратки – до около десет минути. Прожектират се преди игрални филми в киносалоните или преди новините. Тогава все още няма телевизия. До 1933 г. е отбелязан значителен технически напредък. Филмите са озвучени, рисувани са много по-детайлно, картината има и дълбочина. Но все още анимацията е черно-бяла, късометражна, залагаща на карикатурен стил и визуален хумор, типичен за периода на Голямата депресия, включително на сексистки и расистки шеги. Зрители са възрастните, които посещават киносалоните. Със задълбочаването на депресията се скъсява и полата на героинята Бети Бууп, която като прототип дори е била кученце, но персонажът е развит като млада госпожица с доста непристоен за времето си вид. Още оттогава анимацията се асоциира с несериозни, прости сюжети, но това е само стереотип. Всъщност тя не бива да се разглежда като жанр, а като набор от техники, чрез които могат да бъдат пресъздадени всички жанрове.
Първото разнообразие се появява през 1937 г. с пълнометражната филмирана приказка „Снежанка и седемте джуджета”, разработвана години от Уолт Дисни. Студиото първоначално е критикувано – никой не е смятал, че хората ще гледат анимация час и половина в салоните, но практиката опровергава тези предположения. Филмът е цветен и изключително красив, в сравнение с предишните постижения. Но инвестициите от време, труд и ресурси са огромни и само правителствените поръчки в началото на Втората световна война спасяват студия като Дисни от фалит.
В този момент анимацията се използва предимно с пропагандни цели. Враговете се осмиват, представят се гротескно, карикатурно, абсурдно. Животът им е представен като мизерен. Подобна пропаганда продължава и през Студената война, този път от всички страни.
Но все по-често се появяват проекти с цел самото изкуство. За някои това е начин да акцентират върху забранени за обсъждане социални проблеми.

Техники

Обемна анимация – за разлика от класическата рисувана анимация, тук се използват кукли – обемни модели, които се разполагат в различни пози сред готов декор и се снимат. Отново е необходим огромен брой снимки. По този начин работи в социалистическа Чехословакия Жири Трнка, а в съвремието с този похват е известен Тим Бъртън;
Боя върху стъкло – използват се маслени бои, които не засъхват върху стъклото (то дори се покрива допълнително с вещества, които не позволяват изсъхване на боите). Получава се картина, която се снима и след това с четка и други инструменти боята се измества в близка позиция за следващия кадър. За заснемането на такъв филм се унищожават десетки хиляди картини – няма как да бъдат запазени, освен на лентата или под формата на снимки на оригиналните картини. Прекрасен пример за тази техника е анимираната екранизация от 1990 г. на „Старецът и морето”, дело на Александър Петров;
Пясъчна анимация – техниката е подобна на използването на боя върху стъкло, но вместо боя се рисува с пясък, поставен върху просветка – светлината не прониква през по-дебелите слоеве и по този начин се получава изображението;
Пикселация – подобна на обемната анимация, но може да бъде дори с реални актьори, които заедно с обектите покрай тях се снимат в множество последователни пози;
Неснимана анимация – експериментален стил, в който с игли се драска директно върху лентата – обикновено се използва само за абстракции, за движещи се в ритъм линии и фигури;
Изрезкова анимация – вместо модели се снимат изрезки от хартия;
Дигитална рисувана анимация – подобна на класическата, но възползваща се от съвременните технологии и спестяваща много труд и време;
Дигитална обемна анимация – на принципа на класическата обемна анимация, но се използват компютърни модели.

На практика днес се съчетават различни стилове, като се използват и всички предимства на дигиталните технологии. Но все още има проекти, в които се рисува на ръка и върху хартия. Понякога това се комбинира и с реално заснети сцени.

Тенденции

Излязла от стреотипа, анимацията се използва в реклами, шапки на предавания, игрални филми, при това от десетилетия. Напоследък се прекрачват всякакви жанрови граници. Сравнително нова е тенденцията да се използва анимационното изкуство и в документалистиката. Много успешен такъв проект е филмът „Waltz with Bashir” (Валс с Башир), в който по разкази и интервюта са възстановени събития от израелско-ливанския военен конфликт. Документалните филми не могат да избягат от субективната гледна точка на режисьори, оператори, очевидци, участници, а анимационният похват подчертава тази субективност и пренася реалните събития в друга естетика, която може да подсили атмосферата. Дори интервютата с реални личности са нарисувани. Въпреки всичко историята е тежка и брутална. Като контраст и напомняне, че филмът касае истински събития, са оставени документално заснетите кадри в последните четири минути от продукцията. Тя не е изключение, но е една от малкото такива до момента. В бъдеще можем да очакваме повече подобни изпълнения.

1702 | 03 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате