Изводите за света от американските екшъни

19 фев 2013

Голяма част от американските екшъни със своите фабули, сюжети и герои в различните им вариации изграждат един модел на света, доста праволинеен и елементарен модел на света. Той има общо взето следните характеристики:
     • Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Шегувам се, разбира се. Светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. Много лоши хора, обикновено от Близкия изток – не, задължително от Близкия изток, които обаче си имат стабилен гръб и висшестоящи в йерархията от американското правителство, корпорации, разузнаване и тайни служби.
     • Хората са или добри, или лоши, а нещата са или черни, или бели. Средно положение няма. Ако главният добър герой е порядъчен служител (преди нещата да се объркат, разбира се), то той със сигурност е и добър съсед, страхотен баща, невероятен съпруг, внимателен син, отличен стрелец...и т.н., и т.н. Той няма нито един недостатък.
     • Главният герой е не просто борец за честта, справедливостта, истината, доброто и светлината, той винаги е с перфектен, с ПЕРФЕКТЕН външен вид. Другояче би било немислимо – кой би искал да го гледа час и половина, независимо колко е добър и честен? Той е или умопомрачително красив млад здравеняк, или чаровен и сексапилен зрял мъж. Фейс (лице) и боди (тяло) са безупречни. Задължително трябва да ги видим – обикновено докато почиства раните си и пъшка леко (ама не много, да не решим, че е женчо и се впечатлява там от някаква си огнестрелна рана по тялото му).
     • Когато нещата се объркат, саморазправата е единственият вариант. Няма никакъв друг изход. Освен това, саморазправата винаги придава на главния герой допълнителен ореол и понякога – малко секси осанка. Ние, зрителите, трябва да искаме той да се саморазправя.
     • Саморазправата винаги включва барут, огън, пистолети, кръв, побоища и преследване с коли.
     • Каузата винаги е общочовешка – на риск е изложено цялото човечество и главният герой трябва да се намеси. Само той може да оправи тази каша.
     • Обикновено не се мобилизира напълно, докато лошите не започнат да се закачат с близките му.
     • Онеправдан и, разбира се, изцяло невинен, но нарочен за виновен, главният герой винаги е изоставен от всички институции, служби, дори познати.
     • Нещо повече – нерядко се оказва, че неговите най-добри приятели, хората, на които е имал най-много доверие, всъщност движат цялата бъркотия и са го набъркали. Ей такива приятели да искаш!
     • Той обаче, макар и изоставен по такъв брутален начин, никога няма проблеми с парите и винаги, ама винаги се намира кой да го снабди с оръжие и с доста прилично количество патрони.
     • Обикновено няма кой да му помага – нали всички са срещу него, но ако се намери – то това задължително е някоя умопомрачителна мадама.
     • После... то е ясно. Тя винаги се влюбва в него и му е навита. Та нали той е млад и красив здравеняк или чаровен и секси зрял мъж. Освен това е от добрите. Какво повече да искаш?
     • Хепиендът е задължителен. Лошите са изобличени, добрите – оправдани, справедливостта възтържествува, главният герой е с най-яката мацка. Какво повече?

Изводите са двупосочни – от една страна те вкарват в лека параноя относно злия свят, в който живеем, от друга обаче ти показват, че лошите винаги губят, така че по-добре да си от добрите.

972 | 19 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате