Първата афроамериканка - Нобелов лауреат стана на 82 години

19 фев 2013

„Ако има книга, която искаш да прочетеш, но тя не е написана, трябва ти да я напишеш”

Тони Морисън                                                                                                                                                                                  

За месец февруари са характерни зимните и студени дни, наситени с малко повече сивота. За щастие носталгията по топлото и слънчево време бързо може да се излекува и за това благоприятстват книгите, хубавите филми, интересни занимания и запознаването с живота на известни личности, които са дали своя принос за развитието на науката, културата, изкуството. Именно такава личност, достойна за възхищение, е писателката Тони Морисън. Поводът, който наведе мислите ми към нея, бе нейният 82-ри рожден ден. Поради това бих искала да насоча за кратко вниманието към нея и да хвърля малко светлина около живота на тази забележителна жена.


Тони Морисън е американска писателка, редактор, професор по литература, Нобелов лауреат и носител на награда Пулицър. Работата като редактор ѝ дава възможност да публикува трудовете на много  талантливи тъмнокожи писателки като Гейл Джоунс и Тони Кейд Бамбара. Сред най-известните нейни книги са „Най-синьото око” (The Bluest Eye), „Песента на Соломон“ (Song of Solomon) и „Възлюбена” (Beloved). Характерни за трудовете ѝ са епичните сюжети, оживените диалози и тъмнокожите главни герои, чиито съдби са описани по възможно най-подробния начин.

Биографична справка

Пълното ѝ име е Клоуи Антъни Уофорд. Ражда се на 18 февруари 1931 г. в Лорейн. Тя е второто от общо четири деца в семейството. Детството си прекарва в Охайо. Още от малка Клоуи проявява засилен интерес към книгите, музиката и фолклора. Семейството ѝ живее в интегриран квартал, което дълго време успява да я предпази от проблемите с расовата дискриминация. За съжаление, този сблъсък се случва, когато тя навлиза в тийнейджърските години. В спомените си Клоуи споделя как в началното училище никой не я е смятал за различна или от по-низш клас. Била е единственото тъмнокожо дете в класа и само тя можела да чете. В училище Клоуи изучава латински език и опознава шедьоврите на европейската литература. През 1949 г. завършва с пълно отличие средното училище в Лорейн, след което се записва в престижния Хауърдски университет във Вашингтон. Понеже хората срещали трудности с произнасянето на името ѝ, тя го променя на Тони (съкратено от второто ѝ име Антъни). Присъединява се към театралната трупа на университета и известно време пътува с тях на север. По време на пътуванията вижда лошото отношение към тъмнокожите и разбира защо нейните родители са избягали от този живот. В университета Хауърд тъмнокожите студенти също стават жертви на расизъм и пренебрежително отношение.
През 1953 г. Тони Уофорд се дипломира като бакалавър по английски език. Жаждата ѝ за нови познания я отвежда в университета Корнел в Итака, Ню Йорк, където записва  магистратура.
След дипломирането си през 1955 г. Тони получава покана да преподава „Основи на английския език“ в Texas Southern Univesity в Хюстън. На това място бъдещата писателка среща топло отношение към тъмнокожите. По инициатива на ректората в университета е имало седмица, посветена на историята на чернокожите. Именно това вдъхновява младото момиче да предложи въвеждането на дисциплина, изучаваща културата на тъмните раси. По това време се обсъждат промени, засягащи гражданските права на хората и идеята на Тони среща привърженици, които полагат немалки усилия за осъществяването ѝ. В този период тя се запознава с поета Амири Барака и Андрю Янг (който по-късно работи за д-р Мартин Лутър Кинг и впоследствие става кмет на Атланта).
През 1957 г. Тони се връща в Хауърдския университет, за да преподава английски. Там се запознава и влюбва в Харолд Морисън - архитект от Ямайка. Двамата се женят през 1958 г., а през 1961 г. се ражда първият им син, когото кръщават на баща му Харолд. Малко след раждането Тони става член на клуб на писатели и скоро започва работа по първия си писателски труд, който първоначално е замислен да бъде само кратък разказ, но прераства в роман.
През 1963 г. Морисън напуска университета Хауърд. Лятото прекарва в Европа заедно със семейството си и забременява за втори път. Въпреки щастливото събитие, пътищата със съпруга ѝ започват да се разминават. Тя отива обратно в Охайо със сина си, а Харолд се връща в Ямайка. През 1964 г. писателката ражда втория си син Слейд. На следващата година се мести с децата в Сиракуза, Ню Йорк, където започва работа като главен редактор в издателство.

Кариера

Първата книга на Морисън излиза на пазара през 1970 г. В нея се разказва историята на едно чернокожо момиче, което има тежка съдба и вярва, че ако се бе родила със сини очи, животът ѝ би бил много по-добър. Романът получава одобрението на критиката, но за съжаление не носи големи печалби. За щастие това не пречи на творческото вдъхновение на Тони. Тя продължава да изследва различните етапи от историята и културата на афроамериканците. Въз основа на това се ражда следващата ѝ книга, озаглавена "Сула". Романът пресъздава сблъсъка между доброто и злото, разказвайки за приятелството на две жени, които израстват заедно. "Сула" носи на авторката си номинация на Американските награди за най-добра книга.
През 1977 г. излиза "Песента на Соломон". Тя става първата книга, писана от тъмнокожа писателка, която влиза в класацията "книга на месеца". Историята в романа се върти около пътешествието на Милкман Дед, който тръгва на север, за да търси корените си. Морисън получава големи похвали за този труд.
През 1980 г. Министерството на културата и изкуството на САЩ отличава писателката с  приза "Изгряваща литературна звезда". На следващата година излиза книгата "Tar Baby", която е на фолклорна тематика и получава смесени отзиви от читателите.
Следващият роман на Тони се превръща в емблематичен за цялата ѝ писателска кариера. Това е романът "Възлюбена", посветен на любовта и свръхестественото. Главната героиня, която някога е била робиня, е готова на всичко, за да не бъдат децата ѝ роби, дори ако трябва да ги убие. Три от децата оцеляват, но невръстната ѝ дъщеря умира драматично в ръцете на майка си. Книгата успява да омагьоса всеки, който се докосне до нея. Това носи на Морисън няколко литературни награди, сред които Пулицър и наградата за белетристика (1988). Десет години по-късно се снима филм по "Възлюбена". С него изгрява звездата на Опра Уинфри, която играе главната роля.
През 1989 г. Тони става професор в Университета Принстън и продължава да пише велики трудове. Най-голямото отличие, което донася писателският ѝ талант, е Нобелова награда по литература (1993). С това тя влиза в историята като втората жена (и първата афроамериканка), носител на толкова престижно отличие. През 1994 г. излиза романът "Джаз", засягащ темите за съпружеската обич и предателството.
В Университета Принстън Тони стартира програма, която включва поредица от семинари за писатели. Целта на програмата е да помага на студентите да развиват артистичните си умения и да създават оригинални трудове. Освен академичните си работа Морисън продължава да пише публицистика. През 1998 г. излиза книгата "Рай". Действието в нея се развива в град на име Руби, населяван от афроамериканци. Отзивите за книгата и този път са противоречиви.
През 1999 г. Морисън решава да се насочи към детска литература. С помощта на сина си Слейд написва романите "The Big Box", "The Book of Mean People" (2002) и "The Ant or the Grasshopper?" (2003). Любознателността я кара да се изяви и в други жанрове. Става автор на пиесата „Dreaming Emmett”, а през 1994 г. пише текста към песента "Four Songs" на композитора Андре Превин. Три години по-късно работи с  друг композитор - Ричард Даниелпур и написва лириката на песента "Sweet Talk".
През 2003 г. излиза романът "Любов", в чийто сюжет се преплитат минало и настояще. Главният герой Бил Кози е заможен предприемач и управител на хотел в курортно градче. Пред читателя се разкриват две сюжетни линии, които вървят едновременно - животът на Бил в миналото и в настоящето, проследен до неговата смърт. Критиците от Publisher's Weekly са възхитени от книгата.

Пенсиониране

През 2006 г. Морисън се пенсионира и напуска университета Принстън. Същата година литературните критици на The New York Times отличават "Възлюбена" като "Най-добрата книга на изминалите 25 години". Морисън продължава да изучава нови форми на изкуството. Пише либрето за американската опера „Margaret Garner”, в която са засегнати проблемите с робството, представени чрез личната драма на една жена. Операта прави своя дебют на нюйоркската сцена през 2007 г. Междувременно Тони работи над няколко документални книги. През 2008 г. излиза сборник с нейни научни есета, озаглавен „What Moves at the Margin”.
През октомври 2009 г. литераторката прави изказвания против цензурата. Това става по повод забраната за публикуване на една от книгите ѝ , наложена от ръководството на средното училище в Мичиган. По това време тя работи като редактор в компанията Burn This Book. Пише есета за цензурата в публицистиката, които излизат на пазара през същата 2009 година. В тях Тони засяга проблемите и ограничението на свободното слово.

Скорошни изяви

На 80-годишна възраст Морисън е една от най-уважаваните писателки в света. Последната ѝ книга, озаглавена "Дом", излезе през 2012 г. В нея за пореден път авторката ни отвежда в драматичен отрязък от американската история - времето след войната в Корея. Главният герой е ветеран от тази война на име Франк. Той страда от посттравматичен стрес вследствие на преживяното на бойното поле. Докато работи над тази книга, животът на Тони е белязан от тежка лична драма, причинена от загубата на сина ѝ Слейд, който почива в края на 2010 г.
Освен "Дом" Морисън работи с оперния режисьор Питър Селарс и текстописеца Рокиа Траоре над нова интерпретация на шекспировата трагедия "Отело".

1748 | 19 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате