Дългоочакваното продължение на „Тоби” от Тимоте дьо Фомбел

11 май 2013

Завръщаме се в света на Голямото дърво, за да разберем , че Сим и Мая Лолнес са живи, а Елиша ще се жени за Лео Блу.

Тези две новини са достатъчни да накарат Тоби начаса да забрави всички опасности и да хукне презглава към Дървото. А животът на Дървото е станал непоносим - глупавият, но алчен и жесток Джо Мич е абсолютен господар, за когото миниатюрният народ работи като роб.

Тоби трябва да открие родителите си и да ги изведе от робството. Трябва и да спаси любимата си, преди да са я омъжили за омразния му враг...

Чакат го много трудности, дебнат го безброй опасности, но ще открие и най-невероятните изненади и ще се сблъска с истината...

Издателство „Емас” представя още едно незабравимо изживяване с мъничките човечета на Тимоте дьо Фомбел, които живеят върху старото дърво още от нощта на времената. Макар и с необичайни размери, светът им е необикновено богат, животът им – изпълнен с приключения, приятелство и обич. Но и с егоизъм и жестокост, с човешка подлост и завист. В него владее правото на силния. Също като в нашия свят...

С какво тогава запленява историята на Тоби, защо я четат и децата, и родителите им? Тя вече е преведена на 29 езика, удостоена е с 20 литературни награди.

Читателите обичат Тоби, защото той не е супер герой. Качествата на характера му се проявяват в труден момент. Както казва авторът, “когато оставям Тоби в опасна ситуация, вечерта не мога да заспя. На сутринта скачам от леглото с мисълта, че трябва да отида да го спася. Моята цел беше да пиша за способността за оцеляване с помощта на въображението.” Тоби няма магическата сила на Хари Потър, например. Неговата вълшебна пръчка е интелигентността му, обичта към живота.

Авторът Тимоте дьо Фомбел е роден през 1973-та. Отначало е учител по литература, по-късно се ориентира към театъра. През 1990-а създава трупа, за която пише пиеси и сам ги поставя на сцената. И оттогава не престава да пише за театъра. Пиесата му “Фарът”, която създава едва осемнайсетгодишен, е поставяна във Франция, след което е преведена и се играе в Русия, Литва, Полша, Канада. Текстът му “Не спирам да танцувам” е четен при откриването на фестивала в Авиньон през 2002-ра. “Тоби” е първият му роман и веднага е приет и от читателите, и от критиката, което реално погледнато не се случва често.
И все пак, в какво се крие успехът на книгите за Тоби?

Тимоте дьо Фомбел вярва, че авторът намира вдъхновение главно в собствения си жизнен опит. За него книгата е сякаш търсене и може би пресъздаване на прекрасния свят на детството, завръщане към природата, но е и история за порастването и защитаването на най-ценното – любимите хора.

Тази книга съживява и усета ни към природата. „Един ден разбрах, че дървото, където живее Тоби, е крехко като нашия собствен свят,­ казва Тимоте дьо Фомбел и влага в книгата си надежди и тревоги като своеобразно екологично послание. - За мен дърветата са зелени планети и както те загиват, така е застрашена цялата планета Земя”.
Впрягайки въображението си, авторът е проявил необикновена изобретателност в описанието на своя свят в миниатюра, на живота в него, на силите, които го движат. И все пак голямата привлекателност на Тоби и неговите приятели се крие може би в човещината, в нежността и доверието, в обичта, във вярата в доброто ­– все неща, чийто недостиг усещаме остро.

912 | 11 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате