Ураганът Хилари Мантел

03 юли 2013
Снимка: Copyright Joshua Irandi

Това е жената, която отнесе всички престижни литературни награди във Великобритания за 2012 г. И то с историческа поредица, посветена на един от най-описваните периоди от английската история – царуването на Хенри VIII.

Всичко започва с романа “Вълци”, един напълно различен разказ за Тюдорите. Хилари изненадва всички, като слага като главен герой не Хенри, не Катерина Арагонска или Ан Болейн, а Томас Кромуел. Човекът, който винаги е оставал в сянката на краля, тук излиза на преден план и има защо. Хилари Мантел го описва като съвсем различен човек – син на ковач, издигнал се до един от създателите на съвременна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската църква. Момчето от бедняшките квартали изгражда само себе си като забележителна ренесансова личност, едновременно визионер и ловък политик, който дърпа конците на крале, издига и сваля кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и поставя държавния интерес над личния...

В интервю за Amazon.com Мантел споделя: “От години храня интерес към Кромуел и исках да изляза извън рамките на негативното му представяне в съвременната история и литература. Несъмнено той е бил безмилостен мъж, но не повече от други политици от неговото време, а освен това в лицето на Хенри – човек с доста буен нрав – е имал прекалено взискателен ръководител.

Когато се отърсите от предразсъдъците си за Кромуел, ще откриете един умен, предприемчив, издръжлив и позитивен мъж, чиято история си заслужава да бъде разказана. Той е бил водеща фигура в двора на Хенри VIII за почти десет години и когато погледнем на събитията от неговата гледна точка, те изглеждат много по-различни от историите за Тюдорите, с които сме израснали”. 

Романът се превръща в трилогия

“Вълци” е удостоена с най-престижната литературна награда на Великобритания – “Букър”. Тя става и първата наградена с “Букър” книга, която е номер едно при бестселърите. Феноменалният успех на романа, приковал вниманието на огромната читателска аудитория с неутолим интерес към епохата на Тюдорите, го поставя в челната десетка на общата класация “Британски бестселъри на десетилетието”. “Вълци” е отличена и с наградата за исторически романи “Сър Уолтър Скот”. Но всъщност не това е причината Хилари да реши да пише продължение. Първоначално тя има планове за един роман, но после потъва в историята и не може да спре да пише. Тя планира “Доведете труповете” още преди изобщо да предполага, че ще спечели толкова много награди.

Мантел признава: “Първоначално смятах, че ще разкажа историята само в една книга. Но колкото повече напредвах с “Вълци”, толкова повече откривах богатството и дълбочината на историята. Бях доволна, че не изпълних плана си. Сега вече проектът ми ще достигне развръзката си в The Mirror & The Light, книгата, която в момента пиша.” 

Втората част носи още повече успехи 

Самата авторка едва ли се е надявала, че с продължението на успешен роман ще постигне още по-голям успех. Но това става реалност. Втората част – “Доведете труповете” ни пренася във времето, когато Кромуел вече е първи министър на Хенри VІІІ, използвал в стремителното си издигане и възхода на Ан Болейн. Хенри е скъсал отношенията си с Рим и е поставил Англия в опасна изолация – а надеждите, които е хранил за брака си с Ан, не са оправдани. Все още няма наследник на короната, който да осигури пребъдването на династията Тюдор. Пред очите на Кромуел разочарованият крал се влюбва в кротката, безлична Джейн Сиймор, пълна противоположност на блестящата Ан. Министърът съзнава най-важното – в тази игра става дума не за удоволствието на краля, а за бъдещето на кралството.

Той трябва да си проправи път през миазми от клюки, за да осигури онази “истина”, която ще задоволи Хенри и ще гарантира собствената му кариера. Но последните дни на Ан Болейн ще бележат завинаги и министъра, и краля със своя кървав знак.

Самата авторка е категорична: “Не е нужно да сте чели “Вълци”, за да прочетете “Доведете труповете”, защото книгата си е завършена сама по себе си. Но смятам, че преживяването за читателя ще е много по-дълбоко, ако започне с първата книга и проследи развитието на героя.

“Вълци” обхваща голям период от време, описвайки ранните години на Кромуел и връщайки се към предишния век, за да ни покаже силите, изградили Англия, преди той да се роди. Основното действие в книгата обхваща няколко години, до юли 1535 г. – денят на екзекуцията на политическия опонент на Кромуел – Томас Мор.

Действието в “Доведете труповете” обхваща само девет месеца, като се концентрира основно върху трите седмици, през които втората съпруга на Хенри – Ан Болейн, е арестувана, съдена и екзекутирана за измяна. Следователно това е едно много по-концентрирано четиво. Щом веднъж се подхваща сюжетната линия, засягаща Ан, няма отклонения в сюжета и напрежението расте, колкото повече наближава смъртта ѝ.”

С “Доведете труповете” Мантел сътворява история – на 16 октомври 2012 получава втора награда "Ман Букър" и става първата жена и първият британски автор, удостоен два пъти с отличието. И наградите не спират до тук! В началото на януари 2013 г. “Доведете труповете” печели и престижната британска награда “Коста” за роман на годината, а след това и “Коста” за книга на годината. Според журито “това просто е най-добрата книга”, а в. “Гардиън” отбелязва: “Никой не може да спре Хилари”. Хилари става първата жена, спечелила за една и съща книга и “Букър”, и “Коста”.

Британският Нобел 

Но явно Хилари Мантел наистина не може да бъде спряна, защото тя бе удостоена и с наградата “Дейвид Коен”, известна като “Британският Нобел”. Нейните заслугите за британската литература са утвърдени като изключителни и безспорни, което дава повод и членовете на журито да изразят категоричното си мнение, че би било абсурдно да пренебрегнат Хилари само защото според някои тя вече е получила достатъчно награди. Председателят на журито Марк Уолсън не крие учудването си, че според някои хора Хилари е получила прекалено много за прекалено кратко време.

Самата Мантел коментира наградата с думите: “Някои читатели смятат, че аз съм се родила в деня, в който е публикуван романът ми “Вълци”. Тази награда е доказателството, че в изкуството няма сензации, родени за една нощ. В изкуството нещата не се случват по този начин. Почвата трябва дълго да се подготвя. Затова приемам тази награда като признание на това, че в продължение на много години се стремя да усъвършенствам стила си.” 

Краят на Кромуел

На Оксфордския литературен фестивал, където бе удостоена с медала “Бодли” – награда на името на сър Томас Бодли, английски дипломат, допринесъл за развитието на прочутата Бодлианска библиотека, Хилари Мантел разкри, че краят на последната част от трилогията – Mirror and the Light ще е и краят на Кромуел. И че освен това финалът на трилогията ще напомня началото.

В началото на “Вълци” петнайсетгодишният Кромуел лежи на земята в локва от собствената си кръв и събира сили да се изправи. Писателката загатна, че последната сцена в Mirror and the Light ще е почти същата: “Той ще загуби съзнание и ще потъне в тъмнина. И ще се върнем в началото – човек, който лежи на земята в собствената си кръв и си казва: “Хайде, ставай!”. 

Визуализация на историята

От Ройъл Шейкспир Къмпани, която управлява Кралски Шекспиров театър и театър “Суон”, обявиха, че са спечелили правата да адаптират романите на Хилари Мантел “Вълци” и “Доведете труповете” за театрална сцена. Режисьорът Грегъри Доран споделя, че е получил следното съобщение от директора на Ройъл Шейкспир Къмпани: “Поздравление за това, че взе най-актуалното литературно произведение в западния свят.”

Двете постановки ще се играят в две поредни вечери в легендарния театър “Суон”, очаква се те да бъдат най-хитовите заглавия в театралния афиш през сезона 2013/2014.

До края на 2013 г. BBC ще направи и ТВ-екранизация на романите, под формата на минисериал.  

Вдъхновението на Хилари

Писателката споделя, че по-голяма част от работата си пише на ръка в тефтери, след това къса страниците и ги подрежда хронологично в папки, а след това сяда директно на компютъра: “Кабинетът ми е в моето жилище на крайбрежието в Източен Девън. Пред бюрото си имам голям прозорец, който гледа към каменист бряг и към морето. На широкото ми бюро от борово дърво стоят единствено лаптопът ми, бележките ми и дневникът ми, както и сребърен часовник, който показва колко е часът в най-големите световни градове. Поставката ми за мишка е с портрета на Томас Кромуел от Холбайн – съпругът ми я изнамери отнякъде. Държа химикалките и маркерите си в порцеланова поставка с изображение на Хенри VIII, купена от Лондонската национална портретна галерия. Вляво от мен има бяла дъска, която използвам, за да планирам всяка глава, докато пиша, както и за да записвам всякакви прехвърчащи мисли. Въпреки това мога да пиша навсякъде. Отдавна съм се научила да написвам и пренаписвам параграфи на ум. Освен това пиша и в бележниците си, докато пътувам във влака към Лондон. Мога да пиша и в кола. Все пак трябва да добавя – само докато се возя”.

Писателката разкрива, че няма някакви специални ритуали за вдъхновение, но все пак гледа да не се обременява с нищо излишно, докато твори: “В общи линии предпочитам да не чета литературни произведения, когато съм в активен творчески процес, защото ми е трудно, когато съм се посветила изцяло на едно произведение, да се потопя във въображаемия свят на някой друг. Вместо това чета трескаво вестници, медицински книги, психология, социални изследвания. Но основна част от четенето ми е посветено на проучвания за романите ми. Ако попадна в творческо затруднение, ако изреченията ми започнат да ми се струват суховати, тогава ми помага четенето на поезия. То възстановява усещането ми за ритъм.

А ако изпадна в затруднение, докато описвам дадена сцена, влизам под душа. Когато сте под течаща вода, изреченията също започват да “текат”. Ако и това не помогне, сънят е добро решение, защото когато се събудя, съм пълна със свежи идеи.

Но ако всичко излезе извън релси, ако съм претоварена и умствено уморена, разходка по брега на морето помага. Винаги съм искала да живея близо до море и вярвах, че ще ми се отрази добре. И работата по “Доведете труповете” доказа правотата ми. Само за една година тази книга се превърна от две кутии с бележки в роман.”

2133 | 03 юли 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате