Сексът и градът за бременни

23 юли 2013

Обичате ли „Сексът и градът“? А Софи Кинсела? А чиклит? А истории за и от бременни? Ако сте отговорили с „да“ на всички тези въпроси, то „Парола 9 месеца“ е точно за вас. Това е първият български чиклит роман за бременни. Срещаме се с изключително слънчевата Цвети Георгиева, за да ни разкаже как една жена се осмелява открито да пише за един толкова съкровен, понякога объркващ, а понякога – изключително смешен период от живота си. 

 

За кого е тази книга – за майки, за бременни, за всички? Мислиш ли, че би могла да бъде оценена от жени без деца?

– Иска ми се да отговоря, че „паролата“ е за всички, но едва ли би допаднала на закоравял женомразец. Според мен е за хората, които не са изгубили надежда в истинската любов и желаят да опитат от най-сладкия ѝ плод. Това е книга за онези съвременни момичета, за които думата „брак“ е равна на „смърт“, както и за техните партньори, които смятат, че животът спира, ако се обвържеш. Книгата е и за тези, които мислят, че не са като другите. Лошата новина е, че всички сме еднакви и едно детско юмруче ни го припомня по божествен начин. Няма нищо страшно в това да създадеш семейство, напротив, дори е забавно. Даже е модерно, защото в свят, в който всеки се опитва да „прекара другарчето си“, няма нищо по-готино от това да си в отбор с хората, които обичаш. Пожелавам на всички да имат здрави семейства и да преодоляват проблемите с лекотата, с която го правят героите от книгата. Всъщност най-радващият ме коментар получих във фейсбук от младо момиче без спешни мисли за брак: „прочетох книгата на един дъх…два пъти!“ Е, Деси Чери, сега да видим дали ще се решиш да имаш и дете… Два пъти! Поне!

 

Това нещо като „Сексът и градът“ за бременни ли е?

– По принцип става и за момичетата от село (смее се).

На корицата пише „Българската Софи Кинсела“. Кой те закичи с това прозвище?

– Това, че съм българската Кинсела разбрах, когато ми дадоха корицата за одобрение. Издателките ми имат чувство за хумор и това си личи. Истината е (и дано те не прочетат тези редове), че аз никога не съм чела Кинсела! Разбира се, знам коя е и знам, че е обожествявана от читателите си. Всъщност тайничко се гордея, че ме сравняват точно с нея, защото съм виждала как блесват очите на четящите ми приятелки, когато заговорят за героинята ѝ Беки Б. Но понеже стана дума за любими автори – заклет фен съм на Тери Пратчет и притежавам всичко от него, излязло на българския пазар, както и няколко оригинални онлайн книги. Много се радвам, че със съпруга ми споделяме страстта по четенето и даже се опитваме да бъдем умерени букисти. Но така или иначе аз никога не съм чела чиклит. Опитах с Кандис Бушнел – не е моят автор. Далеч по-успешен ми се струва мъжкият вариант, написан от Майк Гейл. С една дума, не съм се учила от майсторките на чиклита. Изразих „Парола 9 месеца“ по начина, по който го чувствам и много се надявам да открия хора, с които да се смеем заедно.

До каква степен главната героиня в „Парола девет месеца“ си ти самата и до каква е преувеличен или измислен образ?

– Всичко описано се е случвало с мен, с мои приятелки или с приятелки на приятелките. Разбира се, на места малко съм преувеличила, скрила или добавила по нещо, така че авторската измислица все пак е налице.

Мъжът ти как възприе тази книга? Трябваше ли да си даде благословията преди да излезе?

– Може да се каже, че той е най-експлоатираният герой, но е логично, тъй като е опасно близо до мен и постоянно мога да го наблюдавам. Издателките ми го нарекоха вдъхновител и не възразявам, защото през цялото време той ме подкрепяше, за да разказвам тези девет месеца. Мисля, че усещаше как писането се превръща в терапия за самата мен – не е лесно да си майка във времената на върла икономическа криза. Влизайки под русата коса на героинята ми, сякаш успявах да погледна отстрани не само моите, но и приключенията на другите момичета и да се забавлявам. А за благословията?! Да, поисках съвета му преди да се реша да издавам в книжно тяло. Ако той имаше някакви притеснения от текста, нямаше да го публикувам. Но така или иначе, съпругът ми има убийствено чувство за самоирония и пръв публикува част от историите в интернет.

Някоя от приятелките ти обиди ли се от толкова публичното разкриване на лични истории... все пак описваш коя била изоставена, коя имала целулит, на коя мъжът ѝ изневерявал, на коя свекърва ѝ е звяр…

– Героините ми имат прототипи, но изменени в името на забавния разказ. Например момичето с целулита е ужасно слабо, но характерът ѝ е все така очарователно властен. Все пак, за да няма излишни притеснения, промених имената и добавих украшения, така че да не бъдат разпознати лесно.  

След първата книга имаш ли близки, които вече не смеят да ти споделят лични истории от страх да не ги прочетат после в нова книга?

– Винаги напомням на моите приятели, че аз тайни не мога да пазя. Много обичам личните истории, а още повече обичам да размишлявам над тях и да търся различните подходи на различните хора за една и съща ситуация. Приятелите ми знаят това и не мисля, че се притесняват, дори напротив вече получих „заявки“ за нови случки, които да разкажа в следващото издание. Дори имам нови кандидати – героини, подсказващи: „напиши за мен, напиши за мен.“ Но все пак не всеки има честта да присъства в книга, нали така?!

Ти самата не се ли чувстваш разголена сега, когато всички четат за доста интимни неща?

– Не, защото винаги мога да кажа, че точно това, което ги е впечатлило, е измислено (смее се). А и кой е казал, че главната героиня съм аз?! Погледнете се в огледалото - нима оттам не се усмихва една съвременна фръцла, подскачаща между любовта и кариерата?! Всъщност мисля, че бременността е от онези чудеса на природата, с които така сме свикнали, че ги приемаме като най-естественото нещо на Земята. Ако пък ѝ обърнем специално внимание, то или я разглеждаме чисто медицински, или я обвиваме в неразгадаема мистика. А според мен точно тогава една жена трябва да лети, да цъфти, да споделя радостта си и да се смее. Това съм показала по начина, по който мога – разкривайки съкровените моменти на героинята ми с усмивка, на места със сарказъм, дори с малко тъга, но без буква съжаление, че е избрала да стане майка в тази объркана България.

В книгата си описваш някои смешни суеверия относно бременните. Кое суеверие самата ти спазваше и кое вече ти се виждаше прекалено?

– За разлика от героинята си, аз не съм суеверна. Чисто практично до третия месец се стараех да пазя в тайна бременността си, но ми се искаше да извикам на целия свят, че чакам дете. Е, направи го мой колега (Ицака от книгата), който ме завари да повръщам в тоалетната и за да не ме помисли за неспасяема алкохоличка, му споделих, че съм бременна. Но той като мъж, за който съкровени тайни не съществуват, го разнесе в офиса, така че дори и това суеверие не можах да спазя като хората.

Когато погледнеш назад днес, вече с опита на майка, какво би посъветвала самата себе си от онзи период?

– Спокойствие, спокойствие и само спокойствие! Това съветвам всички бъдещи майки. Не е голяма драма, ако малкото не е облечено в дизайнерски дрешки или количката не е с цената на малък автомобил. На бебето изобщо не му дреме от това. По едно време бях изпаднала в онзи марков унес, по който се понасят всички майчета и се чувствах виновна, ако не мога да осигуря на нероденото си дете прескъпи вещи. Тогава една от най-близките ми приятелки - новинарката на БНР Мария Янакиева, ми каза нещо безценно: „За какво са ти всички тези парцали, които само събират лоша енергия в гардероба?! Едно дете има нужда единствено от любов!“ Това искам да повторя и аз днес - децата имат нужда само от любов – безкористна, откровена, чиста и без добавена стойност!

Кое е по-лесно - да говориш зад микрофон или да пишеш?

– Да говоря зад микрофона. Категорично. В радиото съм като у дома си. В студиото се чувствам добре, в свои води и сред приятели: от едната страна са страхотните ми колеги, от другата – фантастичните фенове. Моето радио има най-свежите слушатели, с модерен вкус и усет за музика.

Наистина ли си повръщала (от бременността) по време на ефир?

– За цялата си бременност имам две повръщания - и двете в радиото. В единия случай ме покри партньорката ми, която пое репликата (но ме забеляза Ицака), във втория бях сама. Тогава водех сутрешния блок и трябваше да честитя по нестандартен начин рождения ден на слушател. Имахме такава рубрика: близки на рожденика поръчват майтапчийско събуждане. Моята „жертва”  беше управител на магазин и аз му звъннах в 7 часа, за да му обясня, че съм от ХЕИ и трябва спешно да напръскам помещенията против инсекти. Целта беше да го изкарам от леглото и после невинно да му кажа, че се шегувам. Набрах, човекът вдигна, аз се представих като г-жа Цанова, усетих, че ми се повдига и за по-малко от секунда му съобщих, че след малко ще се свържа отново, за да му кажа нещо адски трагично… Изтичах до тоалетната, повърнах и отново го набрах, за да довърша скеча. Милият човечец вече беше по-зле от мен в очакване да чуе много лоша новина, точно на рождения си ден. Но всичко завърши успешно и с много смях, както предпочитам да се случват нещата в живота ми.

Наистина ли предложението за брак го получи така, както е описано в книгата?

– Не. Беше по-хубаво! В 12 през нощта, на рождения ми ден. Подсещаш ме да го вмъкна като история в продължението на книгата.

Това ли е първият ти голям писмен проект?

– Като самостоятелен проект – да. А по принцип съм в лайфстайл екипа на вестник „Преса“, в който имаме привилегията да пишем под ръководството на най-готината шефка, Маги Гигова, която освен светска лъвица е и пътуващ писател. Тя е уникален професионалист, който така невидимо насочва, редактира и вдъхва идеи, че най-накрая си мислиш: „Бре, от мен може пък и да стане добър журналист!“

Илюстрациите в книгата също са твои. И пишеш, и си водещ, и рисуваш…. Какви други таланти имаш – скрити или явни?

– Мога да говоря със скоростта на светлината, но историята с илюстрациите е по-интересна. Всъщност, докато пиша, ситуациите вървят в главата ми като в сериал. Дори на места героите говорят толкова увлекателно, че едва смогвам да ги спра, за да ги опиша. За да доближа читателите максимално до идеята, реших, че непременно трябва да има картинки. А човекът, който според мен рисува най-добре на този свят, е моята майка. Но тъй като тя е много активна личност, с всевъзможни занимания и интереси, помага в отглеждането на моето дете и определено обича сериозната литература, не мислех, че ще я навия да участва в „несериозен“ проект с неясно бъдеще. Буквално крадях всяка нейна свободна минута, за да ѝ „диктувам“ това, което трябва да ми нарисува. Така да се каже, тя работеше на тъмно, без да е прочела текста и без да знае за книгата. Идейно съм автор на картинките, а технически ги направи моята най-добра приятелка, моята майка. С една дума - ДА ЖИВЕЕ БАБАТА!

В днешните трудни за книгоиздаването времена и множество български автори, които остават без издадени книги, ти как успя да попаднеш на такива готини издатели?

– Това е въпрос, който си задавам постоянно. Преди да се срещна с Галена и Филипна, собственичките на КК „Инициали“, бях започнала преговори с едно от най-големите издателства. Но нещо вътрешно ми подсказваше, че не това са моите хора. Постоянно си намирах друга работа, за да нямам време да им изпратя пълния синопсис; започнах да се самоубеждавам, че е по-добре да издам onlinе книга; дори за известно време зарязах проекта. Докато един ден, съвсем случайно, се засякохме в глобалната мрежа с Галена и нещата разцъфтяха. Може би ни събра късметът на начинаещите, а може би те наистина са двете мои книжни феи. На всеки автор пожелавам такава съвършена подкрепа, каквато ми подариха те. Но и искам да предупредя тези, които несъмнено сега ще ги бомбардират с букви, че „Инициали“ са изключително стриктни към текста, идеята и мисията на своите проекти и не биха публикували всеки.



Книгата завършва многозначително „Следва продължение“. Какво продължение да очакваме?

– Текстът ще запазя в тайна, но книгата ще излезе с комплимент към читателите. Много благодаря на КК „Инициали“, че сбъдват една моя мечта – да съберем смеха на българските деца. Идеята е продължението на „Парола 9 месеца“ да се издаде с аудио компилация с детски смях. На e-mail hahaha@iniciali.com ние очакваме записан кикота на вашите деца, съседчета, приятелчета, внучета, а вие очаквайте най-качествената смехотерапия за родители.

Обичаш ли да експлоатираш образа си на блондинка и по какъв начин?

– Да! Съсредоточено се старая да налагам глуповат, невинен и леко неуверен образ, за да ми е животът лесен и чудесен. Дори ако не носех контактни лещи, щях да гримирам много силно миглите си, за да пърхам с тях. Смятам, че този свят е устроен за тъпи блондинки и мъжете, както е добре известно, ги предпочитат.

А имаш ли си любим виц за блондинки?

– Имам любим за песъчинки: вървели две песъчинки през пустинята и след известно време едната подозрително попитала другата: „Абе не ти ли се струва, че някой ни преследва?!”

 

За книгата

„Парола „9 месеца” е забавен, очарователен в своята непретенциозност роман, в който са описани радостите, очакванията и тревогите на една блондинка през най-вълнуващото време за всяка жена - това, в което очаква дете.
Написан с неподправен хумор и закачливост, „Парола „9 месеца” предлага да погледнем на бременността от смешната и забавна страна. Помага ни да разберем, че в тази така важна част от нашия живот е нормално да се случват „ненормални” неща.
Въпреки че го определяме като първия български роман за бременни, „Парола „9 месеца” ще се хареса на всички почитателки на чиклит жанра.

 

За автора

Цвети Георгиева е родена на 12 февруари, рано сутринта, в събота. Навън се вихрели снежни преспи, но бъдещата авторка на ПАРОЛА 9 МЕСЕЦА нямала много време да се колебае дали да излезе от дома си. Трябвало да се ражда и като заклета фаталистка била решена да го направи преди да се случи 13-тият ден от месеца. Появила се бързо и без много шум, защото знаела, че след време ще вдига достатъчно врява като водеща в една от най-влиятелните CHR радио вериги - радио Fresh! Освен това се изявява и на страниците на в. „Преса”.
През 2007 г. Цвети е приета в Международната асоциация на блондинките, а година по- късно е отличена с награда „Диамантена пеперуда” за най-добре говореща блондинка.
През 2009 г. става „любим водещ на слушателите” в независимо интернет допитване.
Същата година се впуска в авантюрата на майчинството, за да разбере, че веднъж станеш ли майка, душата ти започва да живее извън теб.

1842 | 23 юли 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате