Мъжът, който създаде момичето с драконовата татуировка

15 авг 2013

Скандинавското кино и литература рисуват картина на една сурова и мрачна действителност. Именно този реализъм, примесен с натуралистични похвати, прави разказваните истории толкова въздействащи. Макар и посмъртно, трилогията „Милениум“ донесе световна слава на писателя, журналиста и политическия активист Стиг Ларшон. Неговото литературно майсторство накара читателите да обърнат поглед към съвременната шведска литература.

Стиг Ларшон е роден през 1954 година в Шелефтео, североизточна Швеция. Ако днес бе още жив, на 15 август щеше да навърши 59 години.

Преди светът да научи за писателския му талант, Ларшон има много успешни изяви като разследващ журналист. Воден от своите антифашистки и демократични убеждения, той изобличава в публикациите си различни случаи на аморални финансови афери, расистки, сексистки, дясноекстремистки и други престъпни практики в шведското общество и печат. Писането на детективски романи си остава неговата най-голяма страст.

Биографична справка

Когато Карл Стиг-Ерланд Ларшон се ражда през 1954 г., родителите му са твърде млади, неопитни и бедни, за да му осигурят добър живот, затова го оставят на грижите на неговата баба и дядо. С тях той прекарва първите девет години от живота си в малкото градче Шелефтео, разположено в близост до устието на река Шелефтеелвен. Малкият Стиг израства,  повлиян от моралните принципи, залегнали в политическите идеи и убеждения на неговия дядо - Северин Бострьом. Той се превръща в модел за подражание, към който внука му се придържа през целия си живот. Заради нескрито изразяваните си антинацистки възгледи по времето на Втората световна война, Северин е изпратен в концентрационен лагер в Storsien. Злочестата съдба на дядото оставя траен отпечатък в личностното развитие на младия Стиг. Постепенно у него се заражда желанието да се бори за равноправие, демокрация и свобода на речта.

Бострьом почива през 60-те години от инфаркт. След смъртта му Стиг отива да живее при родителите и по-малкия си брат Йоаким. 

Професионална кариера

По време на Виетнамската война Ларшон оставя любителското писане на заден план, за да се захване сериозно с журналистика и политика. Той е един от първите млади хора, които пишат за войната във Виетнам. През 1972 г. в Умео, по време на протест срещу войната, 18-годишният Ларшон се запознава с млада жена на име Ева Габриелсон, която учи история на архитектурата и също като него е политически активист. Ева и Стиг се събират официално, след като той отбива военната си служба. Нямат сключен брак, но остават заедно до смъртта на писателя.

Писателската му кариера започва с научнофантастични сюжети, като по-късно се накланя към криминалния жанр. През 1972 г. с Рун Фьорсгрен основават независимия безплатен вестник Sfaren, който издават в продължение на няколко години. Към края на 70-те Ларшон се мести в Стокхолм. През 1978 г. започва да членува в Скандинавското общество на научна фантастика, а само две години по-късно става негов председател и издава две списания в тази област.

През 80-те години става кореспондент на британско списание, в което пише против расизма и фашизма. В същото време работи като редактор и за шведския вестник Fjarde Internationalen, който отразява случаи от мрачната действителност в Швеция. Има изяви и като фотограф за изданието Kommunistiska Arbetareförbundet. Занимава се и с политически разследвания на крайнодесните организации. В тази насока пише книгата Extremhögern („Крайната десница“), в която изобличава тежки престъпления на много десни организации и расистки групировки. Говори се, че именно разкритията в тази книга му печелят сериозни врагове и стават причина той и партньорката му Ева да получават смъртни заплахи. Ларшон служи като редактор в списание Expo. В този период се ражда идеята за образа на журналиста Микаел Блумквист, който заема централно място в сюжета на романите „Милениум“. През същия период той издава сборник с есета и статии, озаглавен The Expo Files.

Трилогията "Милениум"

Преди трите романа да излязат на бял свят, Стиг Ларшон вече е успял да се прочуе в родината си като отявлен политически деец и смел разследващ журналист с висок морал. Въпреки постоянната си заетост, той не изоставя своята най-голяма страст – научната фантастика и криминалните романи. Ларшон пише поредицата „Милениум“ през 90-те години. В началото романите излизат със заглавия „Мъжете, които мразеха жените“, The Witch Who Dreamed of a Can of Petrol и „Взривената въздушна кула“. Началният успех на книгите е задоволителен, но не толкова осезаем. Нещата се променят, когато британската издателска къща Quercus купува правата над книгите и ги пуска на пазара с променени заглавия: „Момичето с драконовата татуировка“ (2005), "„Mомичето, което си играеше с огъня“ (2006) и „Момичето, което разбута кошера“ (2007). Книгите започват масово да се търсят в Европа и САЩ. До момента са продадени над 62 милиона екземпляра в световен мащаб. Главни герои в трилогията са Лисбет Саландер -– младо момиче с пънк визия и хакерски умения, и разследващият журналист Микаел Блумквист, чиято лична история и мироглед имат много допирни точки с тези на самия Ларшон. Някои критици споделят мнението, че Лисбет е модерна версия на порасналата героиня на Линдгрен – Пипи Дългото чорапче.

В трилогията особено колоритно са засегнати темите за изкривеното правосъдие, като силен акцент е поставен над проблема с насилието и сексуалното посегателство над жени. Това съвсем не е случайно. На 15 години Ларшон има крайно неприятно преживяване. Става неволен свидетел на изнасилване на млада жена и тъй като не успява да ѝ помогне, неприятният спомен и чувството за вина дълго време го преследват.

Успехът на преиздадените романи е феноменален. „Мъжете, които мразеха жените“ получава награда Glass Key („Стъклен ключ“) за най-добър скандинавски криминален роман. Вторият том е отличен с приз за най-добър криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. Популярността на творбите привлича вниманието и на киноиндустрията. Огромен успех постига първо шведскоезичната адаптация, чиято премиера е през 2009 г. Само три години по-късно излиза и американският римейк "Мъжете, които мразеха жените”, базиран на първата книга от поредицата.

Живот в опасност

Работата на Ларшон като разследващ журналист му носи успехи и обществено признание, но също и много врагове от дясноцентристките кръгове. В продължение на 15 години той и неговата партньорка Ева Габриелсон получават смъртни заплахи и живеят в страх. През 1999 г. лидер на сдружение на трудещите се е убит от неонацист. Разследващите органи откриват в дома на убиеца информация и снимки, сочещи че Ларшон и Габриелсон са в списъка с потенциалните жертви. След тези разкрития двойката взема предпазни мерки. Някои от тях се изразяват в поставяне на огледала в коридорите на къщата, покриване на прозорците с плътни завеси; двамата дори спират да излизат заедно навън. Породилата се опасна ситуация вдъхновява писателя да напише книга с инструкции и съвети как журналистите да се пазят от зложелатели.

Стиг Ларшон почивна внезапно на 9 ноември 2004 г. на 50-годишна възраст. Официалната версия за смъртта му е сърдечен удар, причинен от физическо претоварване след изкачване на седем реда стълби. Здравословните проблеми на писателя не са били тайна за обществото. Освен тях Ларшон е имал навика да се преуморява от работа и да пуши прекалено много (по думи на близки той е консумирал по 60 цигари на ден). Въпреки това съществува и конспиративна теория, че смъртта му не е случайна и се свързва с дейността му на разследващ журналист и множеството смъртни заплахи, които е получавал.

Стиг Ларшон е основател на фондация „Хил“, чиято мисия е да разобличава антидемократични, сексистки, расистки и дясноесктремистки практики в обществото и медиите.

2634 | 15 авг 2013

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2013 08 17 #1
    Frankie458   

    Здравейте,
    Благодаря за критиката. Наистина бях допуснала грешка. Дядото на Стиг Ларшон е пребивавал в концентрационен лагер през Втората световна война, но излиза от там жив. Умира по-късно през 60-те години след претърпян инфаркт. Един от източниците, които съм ползвала по темата, малко ме е подвел. От друга страна, докато писах статията, бях доста развълнувана, тъй като Стиг Ларшон ми е много любим писател и предаването на моменти от живота му ми подейства доста емоционално. Предполагам, че затова не съм обърнала внимание на тази неточност.
    Радвам се, че въпросът се изясни.

    Поздрави
    Мария

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате