За Долната земя и книгата „Да пробудиш драконче“

29 сеп 2013
Снимка: Манол Дончев

Чувствам се странно, съзнавайки в този миг отминаването на повече от три години от моментите, запечатани в това изображение. Тогава работех заедно с близък приятел, бивш гимнастик и настоящ юнак на свободна практика, върху студентски проект за реклама на печатно издание. И бях избрал едно заглавие, с което вече бях силно свързан – емоционално, рационално и дори реално давайки подкрепа за появата и популяризирането на третото му издание – десет години след първото. „Готов ли си за среща с ламята?”, питахме тогава в текста към кадрите. „Да пробудиш драконче“ ще те изненада”, бе отговорът, който сами давахме, както и началото на основния рекламен текст. Нещо за преобръщане на всички представи също присъстваше там някъде... Защото тя това прави – поднася нещо съвсем различно от очакваното, един изцяло нов за нас поглед към Долната земя и нейните обитатели.

„Дракончето“, както за кратко ще наричам първата книжка от поредицата за змейовете на Николай Теллалов, е забележителна творба в толкова много аспекти. В рамките на около стотина страници (по обем е по-малка от всяко от продълженията, които дебелеят като в геометрична прогресия) са заложени идеи, заслужаващи вниманието на любителите на романтичните, утопичните, философските, историческите и лингвистичните текстове. Това е перфектна сплав на фентъзи и научна фантастика (това по-скоро присъства в продълженията) с реализъм, така близък до родната ни атмосфера, че сякаш четем за себе си, приятелите си, сякаш влизаме в познати домове и вървим по познати улици. Последните наистина са такива – действието се развива в българската действителност от последното десетилетие на миналия век или в съвремието, в което е писан романа. Има мъничко вълшебство, но всичко останало е напълно правдоподобно.

Като сблъсъка на двата свята – този на мечтите и изгубените за нас идеали с прагматичния и циничен облик на реалния. Приказната девойка, освободена по волята на Съдбата от обикновен младеж, преобръща представите ни заедно с неговите – представите за правилно, добро, смислено, възможно и техните антитези. Тя е дейна и пряма, не търпи лицемерието и нечестните постъпки, защитава мирогледа си с безупречни ораторски качества, които свидетелстват за сериозно обмислената от автора ценостна система. Крайна в някои отношения, но по необходим начин.
Едновременно с пленителната история на двамата герои, продавачът на книги Радослав и змейската щерка Верена, Теллалов изгражда и това, което бих нарекъл Кодекса на Долната земя. В него откриваме, че господарите на другия свят са движени изключително от стремежа към добродетелност и съществуване в хармония с авторовата вселена. Причината да присъстват като чудовища в днешния фолклор са същите като причините да отричаме собствения си род, минало, достойнство, може би и бъдеще. С което един представител на онези царства не би могъл да се примири, нали така? Затова и Верена ще тръгне да преобръща тази земя, повличайки момъка след себе си. На него ще му се наложи да се превърне в герой. Може би по-късно. Това, което до края на първото „Драконче“ постига (освен да премине точката, от която няма връщане назад), е да спечели вярата и обичта на своето приказно момиче. Както и да добие смътна представа къде би могла да се намира Долната земя – откъдето нашата се вижда, когато погледнеш нагоре.

1145 | 29 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате