Сопраното Габриела Георгиева – отново на сцената на Софийската опера и балет

02 мар 2013

Почитателите на нейното изкуство ще имат възможността да я гледат на сцената на Софийската опера в една от коронните ѝ роли – на Тоска от едноименната опера на Пучини – на 1 март и на 4 април. На 21 март ѝ предстои да дебютира в ролята на Ярославна от операта „Княз Игор” на Бородин.

През последните няколко сезона Габриела Георгиева присъства в афишите на престижните оперни театри на Берн, Цюрих, на фестивала Терме Ди Каракала, Рим и др. От 2006 година е постоянен гост-солист на летните музикални фестивали в Сплит и Риека.

Репертоарът ѝ включва Леонора от операта “Трубадур”, Амелия от “Бал с маски”, Аида, Одабела от “Атила”, Елизабет от “Дон Карлос”, Абигайл от „Набуко”, сопрановата партия от “Реквием” на Верди; Сестра Анжелика, Тоска, Манон Леско и Турандот от едноименните опери на Пучини, Мадалена от “Андре Шение” на Джордано, Джоконда от едноименната опера на Понкиели, както и произведения на съвременни композитори.

Габриела Георгиева завършва Държавна Музикална академия “Панчо Владигеров” – София. Специализира в Българската академия за изкуство и култура в Рим, Италия. Носителка е на много престижни награди от вокални конкурси. Солистка е на Софийската опера и балет.

От младежкото увлечение по фолклора до Щатс Опер Виена

Познавам Габриела Георгиева отдавна. Говорили сме за толкова много неща през годините. Свидетел съм на първите ѝ стъпки на сцена вече в благодатния сопранов репертоар, но нейната история за това как е решила да се занимава с опера, чух едва сега.

Габриела Георгиева доста късно започва да се занимава с пеене. Танцувала е народни танци, пеела е народни песни. Завършила е Химическия техникум в София. Работила е като шивачка в Музикалния театър и точно там се вдъхновява от класиката. Приятели я срещат с Видин Даскалов, но най-решаващ е контактът ѝ с легендарната вокална педагожка Милка Ганева, която я насочва да се запише в Музикалното училище като извънредна ученичка. За мен беше любопитно да разбера как за толкова кратко време – учи една година в Музикалното училище, успява да навакса със солфежа.

Габриела, която аз познавам, се отличава точно със своята изключителна музикалност, бързо усвоява музикалния текст и интерпретира с чувствеността на музикант. Родителите ѝ не са музиканти, но баща ѝ - строителен инженер, е работил в Русия и естествено, че след като 5 годишната Габриела е пожелала да свири на пиано, таткото е направил този подарък на детето си. Тя е в първи клас. Пианистка не става от нея, но заниманията с пианото ѝ помагат, когато на 20 години решава да пее. Няма много време за подготовка, защото тогава в Музикалната академия има възрастова граница за прием на певците. Кандидатства и я приемат като мецосопран. 

През 2000 година започва да работи върху своята вокална техника с Калуди Калудов и той е човекът, който я "обръща", както казват певците, на сопран. Габриела прави и своя дебют в ролята на Леонора от операта „Трубадур” на сцената на Варненската опера. Калуди Калудов я довежда и на сцената на Софийската опера да дебютира с него в спектакъла на операта "Бал с маски". Тогава директор е оперната прима Христина Ангелакова, която е доста резервирана към настояването на Калуди за участието на неговата ученичка. Габриела се представя достойно и след това самата Христина Ангелакова ѝ дава възможност да дебютира в ролята на Мадалена от операта "Андре Шение". Това е следващият важен период за Габриела - за ролята много ѝ помага великата Гена Димитрова. До последните дни на оперната дива, Габриела се допитва и работи с нея и попива всеки безценен съвет, който е получила от „извора”.

Незабравима за нея е подкрепата на още една голяма оперна певица - Ана Томова Синтова. На Габриела ѝ предстои да дебютира в ролята на Абигайл от операта "Набуко" на сцената на Софийската опера. Загрижена за този отговорен ангажимент на младата певица, Ана Томова Синтова ѝ се обажда по телефона от Мюнхен и ѝ казва да вземе клавира, да я слуша внимателно и да си отбелязва - прави ѝ пълен анализ на ролята и ѝ дава своите наставления за какво да внимава. Отново успешен дебют, който ѝ отваря вратите през следващите години за големите европейски театри.

Не пропуска и първите музиканти, които са ѝ подали ръка - професор Свилен Райчев и пианистката Елена Каралийска от Музикалната академия. Смята, че оперната прима Христина Ангелакова ѝ носи късмет – когато е имала предложение да изпее ролята на Джоконда от едноименната опера на Понкиели, Габриела Георгиева се е посъветвала с нея дали би могла да се справи с тази роля. Христина Ангелакова е била категорична: „Разбира се, Джоконда е точно за теб!”. Габриела дебютира с голям успех в Риека в ролята на Джоконда, следват ангажименти в Сплит, Риека, Загреб на „Дон Кралос”, „Манон Леско”, „Сестра Анжелика”, „Набуко”, „Бал с маски” и „Трубадур".

Разказва приповдигнато за своя спектакъл на „Аида” през лятото на 2011 година на сцената на Летния театър в Бургас: „Не бях пяла с Калуди може би повече от 10 години. Не мога да опиша с думи това неповторимо преживяване. Той запява и аз вече знам какво ще стане, знам какво очаква от мен, познавам сетивността му. Същото е и аз като запея, той продължава моята мисъл и ние си говорим на един и същ език, ние не просто пеем - разбираме се от един поглед, вибрираме на едни честоти. Ето това се случва много, много рядко и съм благодарна на съдбата. Ние, певците, живеем за този миг!”.

През същия сезон Габриела Георгиева гостува блестящо в ролята на Аида на престижния летен оперен фестивал „Терме Ди Каракала” в Рим. Спектакълът дирижира Ашер Фиш. Там за първи път пее на една сцена с полския бас Рафал Шивек (в ролята на Рамфис), с когото заедно са участвали в майсторските курсове на Калуди Калудов и който прави много успешна световна кариера.

В момента Габриела се грижи за своя малък син Александър, а най-престижните ангажименти идват в нейния живот след неговото раждане. Той е на 3 месеца, когато тя заминава за Берн, Швейцария, за да участва в новата постановка на операта "Тоска". Ангажиментът е за повече от 6 месеца и цялото семейство живее в Берн. Поканата за „Тоска” дължи на един много талантлив сръбски диригент Сърболюб Динич, който случайно я чува в Белград на концерт - тогава тя изпълнява арията на Джоконда и той е очарован. С него се срещат още през 2009 в Берн - операта е "Бал с маски". Следва "Тоска" 2010/2011. През този период, докато трае серията от спектакли (17 на брой) на операта „Тоска”, я канят от Цюрихската опера за "Набуко", където пее под диригентската палка на оперния колос Нелло Санти. Маестрото също я харесва много и тя участва многократно в спектаклите на операта "Набуко”, следва покана за "Бал с маски".

Миналата година в Цюрихската опера се събраха трима българи – Габриела Георгиева, Мариана Пенчева и Владимир Стоянов в трите главни роли от операта "Бал с маски". Разчувствана, Габриела разказва колко е хубаво да си сред свои - за подкрепата и приятелството на Мариана и Влади. Определя оперната прима Мариана Пенчева като най-милата колежка, с която е била на сцената. За нея е незабравимо усещането как я следи зад кулисите и грижовно ѝ помага с присъствието си.

И ето сега, в началото на 2013 година, Габриела Георгиева вече направи своя дебют във Виенската Щатс опера  - в ролята на Амелия от операта „Бал с маски” на Верди в компанията на любимеца на публиката от цял свят тенорът Роберто Аланя (в ролята на Рикардо). „Лесно и приятно се работи с големите артисти. Аланя е топъл партньор, слънчев, раздаващ се докрай на сцената певец”.

За успеха на един певец огромно значение има шансът. Шансът, за когото обаче трябва да си готов. Габриела не забравя уроците, които ѝ дава професията. Тя се е научила да внимава и да не изразява колебание, да се вслушва в изискванията на режисьора и диригента и цитира диригента Христо Игнатов - дългогодишен директор на Варненската опера: "Казвам веднаж, повтарям и след това забравям" – безценен урок, който издържа проверката на опита и времето! Споделя, че обича да работи с колеги, които са над нейното ниво - тогава има стимул да върви "в крак", да догонва, да се хвърли в благородно състезание.

Трудно е да взимаш решенията светкавично – обаждат ти се в последния момент с предложение за хубав и престижен гастрол и още вечерта трябва да си на репетиция, а на другия ден вече на сцена. Бързо трябва да прецениш дали можеш да поемеш този ангажимент – откажеш ли, може да няма следващ път. Но ако отдавна не си пял тази роля, рискуваш името си и отново няма да има следващ път. Певецът определено трябва да има характер. Не е достатъчно да си само много талантлив. Габриела Георгиева е от тези певици, които имат всички качества за голяма кариера. Нейната работоспособност е пословична.

Разказа ми следния случай – работят с диригента Сърболюб Динич „Набуко”. Диригентът се обръща към нея с въпрос дали не може да постави сричките от текста на каденцата („каденца” - вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си) не така, както е прието да се изпълняват, а както са написани. В първия момент Габриела казва „Не, Маестро, не може да стане. Толкова спектакли, всичко е впято и се движи механично, няма как да стане”. Диригентът се съгласява веднага. Но...тръгвайки си от репетицията, мисълта за тази каденца не ѝ дава мира. До 3 часа през нощта тя работи само върху каденцата. Отива на другия ден и я изпява, както е поискал диригента. Той сваля ръцете си, за миг спира оркестъра, поглежда я с възхищение и казва: „Е, ти си наистина невероятна!”

Това е Габриела Георгиева. Талантлив артист с голямо сърце и безкрайна любов и отговорност към професията.

2078 | 02 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате