Село Лозенец – между спомените, джаза и мечтите

16 авг 2013
Снимка: Кирил Пейчев

Не бях идвала тук повече от 20 години. Свързвах Лозенец с една болезнена сцена и трудното решение, което взех след нея.  Пътувах към селото с тревожния вкус на събудените спомени, но и с голямо любопитство. Българското Сен Тропе – така медиите наричат напоследък морското село, което в съзнанието ми си беше такова, каквото го напуснах преди 20-тина години. Чудех се колко и как ли се е променило, за да заслужи такова прозвище.

Тук съм заради джаз фестивала. За втора поредна година кметство Лозенец организира това музикално събитие в първите дни на август. Миналото лято началото бе поставено с еднодневна програма, тази година фестивалните дни са три.

Много искам „Лозенец джаз тайм” да се утвърди и да стане традиция – амбицията и твърдото намерение в думите на кмета на селото госпожа Мария Василева няма как да ми убегнат. Идвайки насам, се опитвах да си я нарисувам в мислите. По телефона и в кореспонденцията ни звучеше делово, уверено, с ясна представа за цената на времето. Мислех си за смелостта жена да управлява атрактивен морски курорт, където се преплитат немалки бизнес интереси. Като знам как мегаполисно изглежда дъгата Ахелой-Равда-Несебър-Слънчев бряг-Влас-Елените, село Лозенец едва ли е било пощадено от външни инвеститорски апетити и капитал с много нули отзад... Но това е друга тема.

Мария ме посреща на автогарата и ме шашва от пръв поглед. Та тя е много млада, едва ли има и 30 години! След първите няколко разменени думи градската ми представа за кмета като лице на изпълнителната власт отива на кино. У нея няма и прашинка възгордяване или властнически ореол. Отворена и младежки непринудена, а в същото време излъчва спокойствие и мъдрост като на доста поживял човек. На 27, с детенце на 3 години, от две години – кмет на Лозенец.

„Как успяваш да съвместиш майчинството с работата си?“ – е първият ми въпрос, зададен от позицията най-вече на майка. „Не е никак лесно,  еманципацията е много тежко нещо за жената, особено за млада майка, но аз знаех в какво начинание се впускам, когато се кандидатирах за кмет – отговаря Мария. – Когато трябваше да взема окончателно решение, разговаряхме с моите близки. И мъжът до мен, и родителите ми бяха наясно какво предстои. Вече две години всички ние живеем различно, но никога през това време не съм губила тяхната подкрепа. Разбира се, стана ежедневие да нямам достатъчно време за обикновените майчински и домакински задължения, понякога работният ми ден е по 12 – 14 часа. В такива дни се прибирам и всичко, което искам да направя, е да се наспя. Не знам как бих се справила без подкрепата на семейството ми.“

„А откъде това самочувствие да станеш кмет, та ти едва ли имаш достатъчно административен, а и житейски опит?“ – спонтанно изстрелвам следващия си въпрос и веднага съобразявам, че звучи грубо. Без следа от обида или суетност Мария разказва, че е учила право и това ѝ помага много в работата. Тя е местна, израснала е тук и познава всички хора от селото. „Мисля, че този факт много ми помага, защото хората ме познават от дете и ми имат доверие – обяснява кметицата. – От своя страна аз също познавам всички, с децата им заедно сме играли, а сега всички те ми помагат според възможностите си. Има нещо много важно, което не трябва да подминавам – в Лозенец политическите симпатии на хората са на заден план. Тук всички са убедени, че е много по-добре да се грижим за селото заедно, да се подкрепяме чисто по човешки, отколкото да се делим на червени, сини, зелени и т.н. Ето и тази година за джаз фестивала: бюджетът, който кметството има за организирането му, е едва една трета от общата сума, необходима за провеждането. Но с помощта на местните хора успях да събера необходимите средства и сега фестивалът е тридневен.“

На сцената в центъра на Лозенец музикалното събитие започна с концерт на холандската група „Амаризи“. В следващите две вечери тук се изявиха някои от най-добрите джазови певци и музиканти – Антони Дончев, Росен Захариев, Петър Момчев, Венци Благоев, Марина Господинова, Цветомир Цанков и др. Имаше и джаз, специално за деца, и непредвидени изненади като включването на китариста на „Акага” Петър Главанов, басиста Георги Дончев, тромпетистите Денис Гоев и Анатолий Сахаров от Санкт Петербург.

В тези три фестивални вечери площадът на Лозенец се препълваше с усмихнати и танцуващи хора. Някои бяха тук по щастлива случайност, а други - като собственика на популярен джаз клуб от Пловдив, фенове на джаза от Русе, Габрово и Велико Търново и група младежи от Перник – бяха дошли специално за „Лозенец джаз тайм”.

„Много искам „Лозенец джаз тайм” да се утвърди и да стане традиция. Амбицията ми е да превърнем фестивала в запазена марка на Лозенец, по подобие на Каварна и Банско. Още повече, че към момента селото няма свой ежегоден фестивал – аргументира се по време на официалното откриване кметицата Мария Василева. – Подобен културен форум напълно се вписва в атмосферата и капацитета на село Лозенец, а подкрепата, която кметството получава от община Царево и от местния бизнес, ме изпълва с вяра, че всички заедно ще осъществим това – допълни тя.“

И макар че бях в Лозенец по работа, се чувствах ваканционно. Нови хотели и къщи, но не високи като прогимназии, спретнати и зелени дворове, уютни ресторантчета, много клубове с богата музикална програма на живо и места, където мързеливо да пиеш кафе, което някак неусетно преминава в мартини или мента... Дори и на плажа няма място без свободен интернет достъп, а „чалга” е дума-табу.

Лозенец живее в настоящето и не бърза да се разраства и модернизира повече от необходимото. Селцето няма нищо общо с онова място, от което с болезнено нетърпение избягах преди 20-тина години. Тогава едно бебе, за което мечтаех, не се сбъдна, а това лято в Лозенец научих, че едно бебе, за което мечтаят, скоро ще се роди. Хубаво е! Искам да се връщам пак. Лятото, за „Лозенец джаз тайм”.

1521 | 16 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате